Трихомониаза – същност, симптоми и усложнения

Трихомониазата е често срещана, но пренебрегвана полово предавана инфекция (ППИ), причинена от протозойния паразит Trichomonas vaginalis. Въпреки разпространението му обществената осведоменост за състоянието остава ниска, което води до потенциални усложнения, ако не се лекува.

В тази статия разглеждаме същността на трихомониазата, нейните симптоми, причини, рискови фактори, нужди от изследвания и налични методи за лечение.

Паразитът обикновено заразява долния генитален тракт при жените и уретрата при мъжете. Поради често лекия или асимптоматичен характер, много хора могат несъзнателно да приютят и предадат инфекцията.

 

Симптоми и стадии на заболяването

Трихомониазата обикновено протича през няколко етапа, въпреки че е важно да се отбележи, че не всеки, заразен с Trichomonas vaginalis, ще изпита симптоми или ще премине през всички етапи. Етапите на трихомониаза варират по продължителност и тежест от човек на човек. Ето преглед на типичните етапи.

Инкубационен период

Инкубационният период се отнася до времето между излагането на инфекция с трихомони и появата на симптомите. Този период варира от 5 до 28 дни, въпреки че някои хора могат да останат безсимптомни за по-дълги периоди или никога да не развият симптоми.

Остър стадий

По време на острия стадий на трихомониаза хората могат да започнат да изпитват симптоми като необичайно вагинално течение, генитален сърбеж, усещане за парене по време на уриниране и дискомфорт при полов акт.

При мъжете симптомите могат да включват уретрален секрет, дразнене на пениса и болка или дискомфорт по време на уриниране или еякулация. Този етап обикновено настъпва в рамките на няколко седмици до месеци след заразяването.

Хроничен стадий

Ако не се лекува, трихомониазата може да премине в хроничен стадий. В този стадий симптомите са упорити и може да се повтарят периодично за продължителен период от време.

При някои хора могат да се изпитат леки или никакви симптоми по време на този етап, докато други могат да продължат да изпитват по-тежки симптоми като постоянно вагинално течение, сърбеж и дискомфорт.

Симптоми при жените

 

 

 

Първоначалните симптоми могат да се появят в рамките на 5 до 28 дни след експозицията.

Те включват:

• вагинален секрет, който може да бъде прозрачен, бял, жълтеникав или зеленикав, често с неприятна миризма
• дискомфорт по време на полов акт и уриниране
• вагинален сърбеж и дразнене

 

Ако не се лекуват, симптомите могат да ескалират до:

• увеличено вагинално течение с по-силна миризма
• силен вагинален сърбеж и дискомфорт
• болка по време на уриниране и полов акт

 

Симптоми при мъжете

Мъжете често са асимптоматични, но все пак могат да разпространят инфекцията.

Когато се появят симптоми, най-често те включват:

• дразнене вътре в пениса
• леко течение
• усещане за парене след уриниране или еякулация

 

Причини за развитие на трихомониаза

Трихомониазата може да се разпространява чрез вагинален, орален или анален секс със заразен партньор. Паразитът може да оцелее в гениталния тракт и да се предава дори когато няма симптоми.

Факторите, допринасящи за неговото развитие, включват:

• незащитен полов акт
• множество сексуални партньори
• предишна история на други полово предавани болести
• лоша хигиена на гениталиите

 

Рискови фактори и последици

Ако не се лекува, трихомoниазата може да доведе до няколко усложнения, особено при жените.

Някои от потенциалните усложнения включват:

• Повишен риск от предаване на ХИВ. Трихомониазата може да увеличи риска както от придобиване, така и от предаване на ХИВ, вирусът, който причинява СПИН. Това се случва поради възпалението и лезиите, причинени от инфекцията, което може да осигури по-лесно навлизане на ХИВ вируса.
• Тазова възпалителна болест (PID от Pelvic Inflammatory Disease). Това е сериозна инфекция на женските репродуктивни органи, включително матката, фалопиевите тръби и яйчниците. Трихомониазата може да служи като входна врата за други бактерии да се изкачат в горните репродуктивни пътища, което води до PID. PID може да причини хронична болка в таза, безплодие и извънматочна бременност (потенциално животозастрашаващо състояние, при което оплодената яйцеклетка се имплантира извън матката).
• Усложнения при бременност. Бременните жени с нелекувана трихомониаза са изложени на по-висок риск от преждевременно раждане (преди 37 гестационна седмица). Преждевременното раждане може да доведе до различни здравословни проблеми за бебето, включително респираторни проблеми, забавяне на развитието и дори смърт.
• Повишен риск от други ППИ. Хората с трихомониаза са по-податливи на заразяване с други инфекции, предавани по полов път, като хламидия, гонорея и сифилис. Това отчасти се дължи на възпалението и нарушаването на естествените защитни механизми на гениталния тракт, причинени от паразита.
• Хронична инфекция. В някои случаи трихомониазата може да се превърне в хронична инфекция, която продължава месеци или дори години без подходящо лечение. Хроничната трихомониаза може да причини постоянен дискомфорт, повтарящи се симптоми и продължаващ риск от предаване на сексуални партньори.
• Дискомфорт и намалено качество на живот. Дори и без развитие на тежки усложнения, нелекуваната трихомониаза може да причини продължаващ дискомфорт, включително вагинален сърбеж, дразнене и необичайно отделяне на секрет. Тези симптоми могат значително да повлияят на качеството на живот и общото благосъстояние на човека.

 

Рисковите фактори за заразяване с трихомони са свързани предимно с незащитения секс:

• Сексуална активност. Хората с множество сексуални партньори са изложени на по-висок риск.
• Възраст. По-младите хора, особено тези между 16 и 35 години, са по-податливи.
• Други ППИ. Наличието на други полово предавани инфекции може да увеличи риска от заразяване с трихомониаза.

 

Какви изследвания трябва да направим?

 

Видовете изследвания към които може да се насочите са следните няколко:

• Микроскопско изследване. Микроскопското изследване при жените включва вземане на секрет от шийката на матката и влагалището или уретрален секрет при мъжете и изследването им под микроскоп за наличие на Trichomonas vaginalis. Този тест, известен като „мокро монтиране“ или „разреждане с физиологичен разтвор“, може да открие паразита директно.
• Тестове за амплификация на нуклеинова киселина (NAATs). NAATs са силно чувствителни и специфични тестове, които откриват генетичния материал на паразита. Тези тестове могат да се извършват върху различни проби, включително вагинални тампони, уретрални тампони или проби от урина. NAATs се считат за златен стандарт за диагностика на трихомониаза поради тяхната точност и надеждност.
• Тест за култура. Тестовете за култура включват отглеждане на Trichomonas vaginalis в лабораторни условия от събрана проба. Въпреки че се използват по-рядко от NAATs, културните тестове могат да предоставят ценна информация, особено в случаите, когато NAATs не са налични или са неубедителни.
• Физически преглед. Лекарите могат да проведат физически преглед, за да проверят за видими признаци на трихомониаза като генитално зачервяване, подуване или секреция. Въпреки това разчитането само на физически преглед може да не предостави убедителни доказателства за инфекция, особено при асимптоматични индивиди.

 

Какви са методите на лечение?

Лечението е ефективно в над 90% от случаите, когато се приема правилно.

Основните моменти в лечението включват:

• Антибиотици. Основното лечение на трихомониазата включва антибиотици, обикновено метронидазол или тинидазол. Ако трихомониазата е довела до усложнения като тазова възпалителна болест (PID) или заразяване с други инфекции, предавани по полов път, може да е необходимо допълнително лечение за справяне с тези състояния.
• Лечение на партньора. Сексуалните партньори също трябва да бъдат лекувани, за да се предотврати повторно заразяване.
• Въздържание. Въздържане от секс до изчистване на инфекцията, за да се избегне разпространението на паразита.
• Последващо тестване. Гарантиране, че инфекцията е напълно лекувана и за откриване на всяка възможна повторна инфекция.

 

Заключение

Трихомониазата е широко разпространена, но често недостатъчно разпознавана ППИ, която може да доведе до значителни здравословни усложнения, ако не се лекува. Разпознаването на симптомите, разбирането на рисковите фактори и насърчаването на изследвания и ефективни методи на лечение са основни стъпки в управлението и предотвратяването на тази инфекция.

Инициативите за обществено здраве и повишената осведоменост са жизненоважни за намаляване на честотата и въздействието на трихомониазата върху глобалното здраве.

 

Често задавани въпроси