Крипторхизъм (неспуснат тестис): симптоми и лечение

Крипторхизъм обикновено се диагностицира при раждането или в ранна детска възраст, като симптомите могат да варират. Някои от възможните прояви включват:

• Липса на тестис в скротума. Това е най-очевидният и основен симптом, при който единият или и двата тестиса не са осезаеми в скроталната торбичка. По принцип тестисите се образуват в долната част на корема на нероденото бебе. През последните няколко месеца от бременността те се движат надолу от областта на стомаха през тръбовиден проход в слабините, наречен ингвинален канал, и се спускат в скротума. При крипторхизъм този процес спира или се забавя.
• Осезаем тестис в ингвиналния канал. В случай че е задържан в ингвиналния канал, той се усеща като малка бучка в областта на слабините.
• Плосък или недоразвит скротум. Той е такъв от едната или двете страни, където липсва тестис, което създава асиметричен външен вид.

В някои случаи състоянието може да остане незабелязано, особено ако тестисът е разположен в коремната кухина (абдоминален крипторхизъм). Това изисква образни изследвания за откриване.

Усложнения

Ако настъпят усложнения, се появяват признаци на дискомфорт като например остра болка, подуване и зачервяване. Това е знак, че тестисът се е усукал (торзио) и изисква спешна медицинска намеса. При риск от инфекция или възпаление на задържания тестис може да се наблюдават локално зачервяване, повишена температура и болезненост.

В редки случаи неспускането на тестисите може да бъде придружено от симптоми на хормонален дисбаланс като намалено развитие на вторични полови белези в по-късна възраст.

Задържаният тестис може да бъде свързан с ингвинална херния: състояние, което се проявява като подуване или бучка в слабините, особено когато детето плаче или се напряга.

Ако състоянието не е диагностицирано в детството, то може да доведе по-късно по късно до:

• Безплодие или намален брой сперматозоиди
• Повишен риск от развитие на рак на тестисите

Имайки предвид тези рискове, можем да заключим, че своевременното диагностициране и лечение са ключови за запазване на здравето.

Диагностицирането на крипторхизъм започва със снемане на медицинска анамнеза за раждането и ранното развитие на детето. Провежда се и физически преглед, като лекарят инспектира и опипва скротума, за да установи наличието или липсата на тестиси.

При необходимост се провежда ултразвук, при който се локализират неспуснатите тестиси, намиращи се в слабинната област или близо до коремната кухина. Ако ултразвукът не е достатъчен, може да се наложи използването на по-детайлни методи, като магнитен резонанс.

При съмнения за вътрешно разположение на тестиса (интраабдоминален тестис) или некатегоричен резултат от другите методи, може да се направи лапароскопия. Този минимално инвазивен метод включва въвеждане на малка камера през разрез в коремната кухина, което позволява директна визуализация на тестисите и околните структури.

В някои случаи лекарите може да назначат изследване нивата на специфични хормони, като лутеинизиращ хормон (LH), фоликулостимулиращ хормон (FSH) и тестостерон.

За да се потвърди диагнозата крипторхизъм, трябва състоянието да се разграничи от сходни проблеми като:

• Асансьорен или ретрактилен тестис: състояние, при което тестисът периодично се придвижва нагоре от скротума към слабинния канал, но не остава трайно задържан там. Това явление се дължи на свиването на кремастерния мускул, който отговаря за повдигането на тестиса в отговор на температурни промени, емоции или физически стимули.
• Липса на тестис поради вродени аномалии.

Навременната диагностика е от съществено значение, тъй като дълготрайното оставане на тестиса извън скротума може да доведе до сериозни усложнения.

Подходът при лечение на крипторхизъм зависи от възрастта на детето, разположението на тестиса и индивидуалните особености на състоянието.

В някои случаи, особено при новородени, се препоръчва наблюдение. Причината е, че тестисите често се спускат в скротума спонтанно до шестия месец, така че изчакването може да бъде подходящо решение. След този период, ако тестисът не се е спуснал, е необходимо активно лечение.

Най-често използваният метод за лечение е хирургичната интервенция орхидопексия. Тя включва преместването на тестиса в скротума и фиксирането му на място. Провежда се под обща анестезия и обикновено се извършва между шестия и дванадесетия месец от живота на детето, но не по-късно от 18 месеца. Прогнозата след успешна операция е обнадеждаваща, въпреки че рискът от безплодие или рак на тестисите може да бъде малко по-висок в сравнение с този при деца без крипторхизъм.

Хормоналната терапия е друг възможен метод, който обикновено се комбинира с други лечения или се прилага при по-леки случаи. Това се дължи на факта, че той има ограничена ефективност, особено при случаи, когато тестисът се намира високо в ингвиналния канал или коремната кухина.

Ако тестисът не може да бъде открит чрез физикален преглед (непалпируем тестис), лапароскопската хирургия е основният метод за диагностика и лечение. Чрез този подход лекарят може да локализира тестиса и да оцени състоянието му. В случаите, когато той е недоразвит или увреден, може да се наложи неговото отстраняване. При липса на тестис или когато той е премахнат, поставянето на тестикуларен имплант е възможност за възстановяване на естетичния вид на скротума.

Съпътстващи състояния като ингвинална херния могат да се коригират по време на операцията за крипторхизъм.