Прекалено слаб или прекалено дебел – кое BMI е по-опасното?

Ново датско проучване поставя под въпрос общоприетите вярвания за теглото и здравето, показвайки, че прекалено ниският BMI (body mass index, или ИТМ – индекс на телесната маса) може да бъде по-опасен и дори по-смъртоносен от високия. Проучването е представено на голяма конференция за диабета във Виена тази година. Учените представят данни от 85 хиляди участници в Дания със средна възраст от 66 години.

Резултатите от изследването са представени на годишната среща на Европейската асоциация за изследване на диабета (EASD) във Виена, Австрия.

Това е рубриката „Здравен бюлетин“ на forlife.bg, в която всеки понеделник ви запознаваме с най-новите и интересни изследвания от света на медицината, науката и здравословното хранене.

Как се изчислява BMI?

Любопитното е, че терминът се появява пред 50-ина години, но формулата за изчисляването му е на почти два века. Между 1830 и 1850 година белгийският астроном, математик, статистик и социолог Адолф Кетле достига до формулата, която днес използваме за изчисляване на BMI, по време на изследванията си, свързани с телесното тегло и човешкото здраве.

Впоследствие, след средата на 20-и век, поради суетата в западните общества, тази формула започва да се използва все по-често, като всеки може да изчисли своя BMI чрез една проста формула.

BMI = теглото в килограми разделено на височината в метри на квадрат.

Така човек, висок 1,80 м и тежащ 100 кг, ще има BMI от 30,9.

За улеснение при изчисляването може да ползвате нашия ИТМ калкулатор:

През 2013 година математикът от Оксфордския университет Ник Трифетън се опитва да обнови формулата за изчисляване на BMI и предлага следната промяна: стойността в килограми да се умножи по 1,3, след което да се раздели на височината в метри, която обаче е повдигната не на втора степен, а на степен 2,5.

Така формулата би придобила следния вид:

ИТМ = Тегло (кг) х 1,3/ Ръст (м) на степен 2,5

Ако се върнем на горния ни пример с човека, висок 1,80 м и тежащ 100 кг, според тази формула, той би имал BMI от 29,89. И това автоматично го поставя в различна категория.

Категории BMI

Съществуват 6 основни категории според индекса на телесната маса. Ето какво казва науката за тялото ни според нашето BMI:

• Под 18,5 – поднормено тегло
• 18,5 – 24,99 – нормално тегло
• 25 – 29,99 – наднормено тегло
• 30 – 34,99 – затлъстяване първа степен
• 35 – 39,99 – затлъстяване втора степен
• Над 40– болестно затлъстяване

Тази скала показва, че ако сме с индекс между 30 и 39,99, все още имаме време за действие, преди състоянието ни да се превърне в болест. Това означава, че е време да ограничим вредните мазнини и джънк фуд и да се насочим към по-здравословно хранене с повече плодове и зеленчуци, пълнозърнести храни, протеин и полезни мазнини.

Ако не успеем сами, е добре да се свържем със специалист по хранене или физическа активност или директно с лекар, тъй като наднорменото тегло води до редица заболявания на сърдечно-съдовата система, диабет, инфаркт, инсулт и други.

Последните данни обаче показват, че това да си прекалено слаб също не е здравословно.

Какво открива новото проучване?

Учените откриват, че смъртността при хората с поднормено тегло (BMI под 18,5) е три пъти по-голяма от тази при хората в горната половина на нормалното телосложение (BMI между 22,5 и 25) в петгодишния етап на изследването. Любопитното е, че хората в долната половина на нормалното телосложение – BMI между 18,5 и 22,5, са с по-голям риск от смъртност в сравнение с горната половина.

С две думи – по-слабите от нормалния BMI също са поставени под по-голям риск от смъртност, дори повече от хората с наднормено тегло.

Не само затлъстяването, но и недохранването е огромен проблем в световен мащаб. Наднорменото тегло може да обърка метаболизма, да отслаби имунната система и да доведе до заболявания като диабет тип 2, сърдечно-съдови болести и до 15 различни типа рак, докато недохранването се свързва с липса на важни хранителни вещества и слаба имунна система.

Появяват се невиждани досега данни за връзката на BMI с по-ниската смъртност. Досега се смяташе, че BMI между 20 и 25 е най-безопасно, но последните открития показват, че тази граница е намаляла наполовина. Здравословният диапазон вече е този с BMI между 22,5 и 25, което може да се дължи на медицинските иновации и подобрения в сферата на здравословното хранене, смятат авторите на изследването.

Въпреки че наднорменото тегло води до редица заболявания, интересното е, че хората с наднормено тегло (BMI между 25 и 30) и тези с първа степен затлъстяване (BMI межди 30 и 35) не са били изложени на по-голям риск от смъртност в сравнение с групата с нормално телосложение. Това се нарича феноменът „дебел, но здрав“, който показва, че наднорменото тегло невинаги означава по-кратък живот. Осезаемият риск от по-ранна смъртност идва чак при BMI над 35, сочи изследването.

Наистина ли да си по-слаб е по-нездравословно от наднорменото тегло?

Учените обясняват, че откритията им могат да са повлияни от объркване при причинно-следствената връзка. Например болните хора губят тегло, като някои болести водят до смърт. Според изследването този човек ще влезе в графата починал с BMI под 18,5 но всъщност ниският индекс на телесната маса е продиктуван от болестта, която впоследствие води и до смъртта.

Друга въпросителна за достоверността на данните се появява заради средната възраст на участниците – 66 години. Това е възраст, при която здравето вече е увредено. Възможно е и участниците с наднормено тегло да водят по-лек живот, който да спомага за по-дългия живот, а не той да бъде следствие единствено или основно на телесната маса.

Важен фактор е и къде се складират мазнините. Не всички мазнини са едни и същи. Например висцерално затлъстяване се получава когато трупаме мазнини около органите. Това води до проблеми с метаболизма и увеличава риска от диабет и сърдечни болести. Междувременно мазнините, трупани по бедрата и задните части не носят същия риск. Затова двама души с едно и също BMI могат да имат тотално различни здравословни профили, форми на тялото и метаболизъм на мазнините.

Заключение

Сам по себе си, BMI не може да разкрие всичко за здравословното ни състояние. Това е полезно средство, с което да придобием обща представа за тялото си, но не ни казва къде са складирани мазнините или какви са потенциалните ни здравословни проблеми.

Най-важното, което BMI може да направи, е да ни подтикне да започнем да се храним по-здравословно, да увеличим физическата активност, а при по-високи нива на BMI – директно да се свържем с лекар или друг вид специалист, който да изготви индивидуален план за отслабване и най-добрите хранителни добавки за това.

А какво показва новото датско изследване? С две думи – наднорменото тегло невинаги означава по-лошо здраве и по-слабите хора не са задължително по-здрави. Добре е да следим теглото си, но не и задължително да се вманиачаваме в излишните два-три килограма, защото няма гаранция, че премахването им води до задължително по-здравословен и продължителен живот.

До следващия понеделник с поредния брой на „Здравен бюлетин“ от forlife.bg.

Често задавани въпроси