Киста на жълтото тяло: същност и диагностика

Киста на жълтото тяло е състояние, което често преминава незабелязано, тъй като в повечето пъти преминава без симптоматика. В редки случаи обаче кистата може да стане прекалено голяма и да причини здравословни рискове. Тогава би се наложило хирургично премахване.

 

 

Киста на жълтото тяло е нормална, безвредна, пълна с течност маса, която се образува в яйчниците. Това е функционална киста, т.е. такава, която възниква от нормален процес в менструалния цикъл.

Въпреки че обикновено изчезва от само себе си и не причинява проблеми, понякога има свързани с нея симптоми като болка в таза или нередовен цикъл. В редки случаи може да има и по-сериозни усложнения.

 

Какво е жълто тяло и как се образува киста на жълтото тяло?

Самото жълто тяло е временна ендокринна структура. След като фоликулът на яйчника освободи яйцеклетка, той се трансформира в жълто тяло, което произвежда прогестерон – необходимият хормон за поддържане ранните етапи на бременността, докато плацентата поеме тази роля.

В случай че не настъпи оплождане, тази структура трябва естествено да се разпадне и да изчезне в рамките на две седмици, като с това се получава спад в нивата на хормоните и настъпва началото на менструацията. Ако обаче този процес се забави и в кухината се натрупа течност, се образува функционална киста на жълтото тяло. В този случай жълтото тяло продължава да расте, без вече да е необходимо.

Всяка жена, която има менструация, може да получи този вид киста. Именно по тази причина няма начин за превенция. Образуванието на жълтото тяло е нормална част от всяка овулация, така че всеки един път, когато това се случи, има шанс за образуване на киста. За щастие, това рядко представлява проблем.

Киста на жълтото тяло е по-вероятно да бъде диагностицирана при бременни жени по време на рутинни образни изследвания. Причината е, че при тях жълтото тяло нормално остава активно за по-дълго време, поддържайки прогестероновите нива през първите седмици на бременността.

Ако то стане по-голямо от обичайното, се оформя киста. В повечето случаи тя постепенно изчезва от само себе си до втория триместър.

Състоянието се среща в около 10% от ранните бременности. При жени, които не са бременни, се появява в 3 до 11 от всеки 100 менструални цикъла.

 

Има ли симптоми и рискове?

 

 

Малката киста на жълтото тяло обикновено не причинява симптоми, освен ако не се спука, не стане хеморагична (кървяща) или не настъпи усукване (овариална торзия). Ако обаче тя е по-голяма или е придружена от някое от тези проблемни състояния, могат да се появят следните симптоми:

• Коремна болка, най-често едностранна и локализирана в долната част на корема, от страната на засегнатия яйчник. Болката може да бъде тъпа и продължителна или внезапна и остра.
• Чувство за тежест или натиск в таза.
• Нарушения в менструацията като нередовен цикъл, по-дълъг или по-къс от нормалното, промени в интензитета на кървенето.
• Вагинално кървене извън менструацията.
• Често или затруднено уриниране. Ако кистата е голяма, тя може да притиска пикочния мехур.
• Гадене и повръщане, особено ако кистата причинява дразнене или е свързана с торзия на яйчника.
• Замаяност, слабост.

 

Ако се забележат подобни симптоми, трябва спешно да се потърси лекарско мнение.

Какви са рисковете и усложненията?

В редки случаи е възможно кистата да бъде проблемна и да доведе до усложнения. Някои от възможните включват:

• Руптура (разкъсване) на киста на жълтото тяло. В случай че тя се спука, може да се появи внезапна, силна болка, придружена от вътрешно кървене. В някои случаи то може да бъде обилно и да доведе до замайване, слабост или дори шоково състояние. Среща се в около 1-4% от случаите.
• Торзия (усукване) на яйчника. Когато кистата е голяма, тя може да доведе до усукване на яйчника около собствената си ос, което нарушава кръвоснабдяването му. Това е спешно състояние, което изисква незабавна медицинска намеса. По-често се среща при други видове кисти на яйчника, отколкото при тази на жълтото тяло.
• Задържане на кистата. Ако кистата не се разгради сама и продължи да расте, тя може да достигне големи размери и да притиска околните органи, причинявайки дискомфорт и болка.
• Влияние върху фертилитета. Макар че киста на жълтото тяло не пречи директно на зачеването, понякога тя може да доведе до хормонални нарушения, които могат да затруднят овулацията.
• Инфекция. Макар и рядко, кистата може да се инфектира, което да причини повишена температура, болка и нужда от антибиотично лечение.

 

При съмнения за тези състояния консултацията с гинеколог може да гарантира, че проблемът ще бъде овладян навреме, без да се утежни състоянието на пациентката.

 

Диагностика и лечение

 

 

Киста на жълтото тяло най-често се диагностицира с ултразвуково изследване. Лекарят инспектира матката и яйчниците за всякакви образувания, които могат да се намират там. Понякога могат да се направят и тестове за проверка нивата на хормоните.

В повечето случаи не се налага лечение, защото състоянието е безвредно. Би трябвало кистата сама да се резорбира, като при бременните това обикновено става през втория триместър, а при тези, които не са, проблемът изчезва в рамките на седмици.

Ако кистата стане твърде голяма (над 5 см), тя може да предизвика болка и други неприятни симптоми. В такъв случай могат да бъдат препоръчани методи за облекчаване на дискомфорта като почивка, болкоуспокояващи и въздържане от полов акт (ако влошава болката).

Важно е да знаем, че при бременност киста на жълтото тяло обикновено не би засегнала плода.

Ако има съмнения, че състоянието може да навреди на яйчниците или да представлява риск за бременността, кистата може да бъде премахната, но това рядко е необходимо. При бременните, които се нуждаят от отстраняване, се предписва екзогенен (от външни източници) прогестерон. Той се прилага като крем, супозитории, таблетки или инжекции в седалището. Целта е да замени прогестерона, произвеждан от жълтото тяло.

Премахването, когато такова е нужно, обикновено се извършва с лапароскопия, защото тази хирургична процедура е минимално инвазивна. При нея се правят малки разрези в корема, през които се вкарват инструменти и камера. Този метод се свързва с намалено време за възстановяване, по-лека болка след операцията и намален риск от инфекции. Подходящ е за по-малки кисти или такива, които още не са предизвикали сериозни усложнения.

Лапаротомия е още една опция, която обаче се прилага при по-голяма киста, която не може да бъде достъпена чрез лапароскопия, или при наличие на сериозни усложнения. Тя включва по-голям хирургичен разрез и е по-инванзивна, затова изисква по-дълго възстановяване.

В допълнение към хирургичното лечение, може да се използват и други терапии, като медикаменти за контрол на болката или хормонални препарати, които понякога могат да помогнат за предотвратяване на образуването на нови кисти на жълтото тяло.

 

Заключение

 

 

Киста на жълтото тяло е състояние, което обикновено преминава от само себе си. Често то не води до симптоми и затова дори може да остане незабелязано. Ако образуванието стане прекалено голямо или има разкъсване на кистата или торзия на яйчниците, може да се появи болка, кървене и други неразположения.

 

Често задавани въпроси