Киста на бъбрека – причини, симптоми и лечение

За всеки човек може да е обезпокоително да открие, че има киста на бъбрека. Затова днес ще си поговорим за това състояние, какви могат да са причините и симптомите, боли ли киста на бъбрека и други детайли около него.

Както добре знаем, бъбреците са филтриращата система на тялото и с тяхна помощ се отстраняват излишната вода и отпадъчни продукти, които напускат тялото като урина. Затова този чифтен орган е от изключително значение за нашето здраве и е добре да се грижим за него и да следим за евентуални проблеми.

Съдържание

Киста на бъбрека – какво представлява?

Киста на бъбрека е образувание, подобно на торбичка, което е пълно с течност. То се образува на повърхността на органа или вътре в него. Повечето кисти не причиняват симптоми, затова хората масово не знаят, че ги имат. Често са откривани по време на рутинен преглед или изследване за други състояния.

Какво не знаем за бъбречните кисти?

С напредване на възрастта в бъбреците могат да се образуват кисти, най-често в бъбречната тъкан, около нефроните, които са функционалните единици на бъбрека, съставени от гломерул (филтър) и тубула (тъба). Обикновено кистите в бъбреците не се образуват вътре в самите нефрони.

Бъбречните кисти варират по размер, въпреки че повечето са с размер под 5 см. Те могат също да нарастват с течение на времето или да останат с приблизително същия размер.

Някои хора може да имат няколко кисти, докато други имат само една. Те обикновено не влияят върху това колко добре функционират бъбреците и често не са причина за безпокойство. В редки случаи много голяма киста на бъбрека може да причини болка.

 

Симптоми при киста на бъбрека

 

 

В ранните си стадии кистата е възможно да не причинява никакви симптоми. Ако тя не причинява проблеми, няма да е нужно лечение. В някои ситуации обаче такова може да е необходимо, особено ако кистата промени размера си.

Тогава е възможно да причини следните симптоми:

• Тъпа болка в кръста или отстрани, както и в горната част на корема;
• Кървене главно в урината;
• Подуване, усеща се като маса в коремната област;
• Инфекция, причиняваща треска;
• Нарушаване на нормалната бъбречна функция;
• Високо кръвно налягане (хипертония), при натиск върху бъбречната тъкан или промяна на хормоналния баланс, свързан с бъбрека.

 

Трябва да се има предвид, че болката обикновено е тъпа, но може да стане остра при евентуално спукване на киста на бъбрека. В някои случаи е възможно също да се забележи повишено отделяне на урина, която изглежда тъмна или в нея да има кръв.

В зависимост от местоположението на кистата, тя може да повлияе на функцията на бъбреците. Това, от своя страна, е възможно да повиши кръвното налягане, ако кистата им пречи да филтрират излишната течност от кръвта.

Затова ако се открие киста на бъбрека, е добре лекар да я наблюдава за потенциални проблеми в бъдеще.

 

Видове бъбречни кисти

Условно има два вида бъбречни кисти: прости и сложни, като повечето са от първия вид.

Медицинските специалисти използват системата на Босняк, за да класифицират бъбречните кисти в пет нива или групи. Тя е наречена на известния американски рентгенолог Мортън Босняк, който я разработва през 1986 г.

Системата се базира основно на компютърна томография (CT) с контраст и разделя кистите на няколко категории според структурата, съдържанието и стените им. На тази база лекарят преценява необходимостта от наблюдение, допълнителни изследвания или лечение.

Прости бъбречни кисти

Простите бъбречни кисти почти винаги са неракови (доброкачествени) и безвредни. Те обикновено не причиняват симптоми, освен ако не станат много големи. Често хората не знаят за съществуването им. Този вид кисти са пълни с течност и са кръгли, с тънки стени. Те са категория I по скалата за класификация и не изискват никакво проследяване или лечение.

Паренхимна киста на бъбрека се среща във функционалната тъкан на органа (паренхим) и често се окачествява като доброкачествена „проста киста“. Тя е често срещана, асимптоматична и безвредна и в редки случаи причинява проблеми.

Сложни бъбречни кисти

При този вид е възможно да бъде или да се развие в злокачествена киста на бъбрека. Този вид кисти изглеждат различно от простите, могат да бъдат твърди, с неправилна форма или да имат дебела външна стена.

Хубавото е, че сложните кисти са много по-рядко срещани и не всички са злокачествени.

Лекарите ги класифицират като II, II-F, III или IV. За киста от ниво II не са необходими последващи грижи, но киста от ниво II-F изисква такива (F означава проследяване). Рискът от рак при киста от II-F е приблизително 5%. Такава от категория III има около 50% до 80% вероятност да е злокачествена, затова в такъв случай е нужно да се отстрани. При категория IV има около 90% вероятност да е ракова, така че този тип също изисква премахване на киста на бъбрека.

 

Какви са причините за киста на бъбрека?

 

 

Не е напълно ясно какво причинява киста на бъбрека. Много лекари смятат, че тя възниква, когато каналчетата, събиращи урина в бъбреците, се запушат, напълнят с течност и се подуят.

Друга теория предполага, че киста на бъбрека се развива, когато повърхностният слой на органа отслабне и образува торбичка, която след това се пълни с течност, отделя се и се развива в киста. Тези теории се отнасят предимно за доброкачествените, прости кисти. Според лекарите простите кисти не се наследяват по генетичен път.

Сложните бъбречни кисти могат да се появяват спорадично или се предават от родителите чрез гени. Механизмите на възникване включват структурни промени в бъбречната тъкан, нарушения в нейния растеж, последствия от травми или инфекции и генетични мутации. Именно тези особености определят нуждата от наблюдение или лечение на сложните кисти.

 

Рискови фактори за киста на бъбрека – кои са те?

Рискът от поява на бъбречни кисти се увеличава с напредване на възрастта, но те могат да се появят и при млади хора. В сравнение с жените, мъжете са по-склонни да развият прости кисти.

Някои кисти са наследствени, докато други могат да се появят вторично при хронично бъбречно заболяване, например:

• Поликистозна бъбречна болест (PKD) – генетично заболяване, при което бъбреците развиват множество кисти.
• Хронично бъбречно заболяване (ХБЗ) – дълготрайното увреждане на бъбреците може да доведе до вторично образуване на кисти.
• Болест на фон Хипел-Линдау – (VHL) – наследствено заболяване, което причинява кисти и тумори в бъбрека и други органи.
• Туберозен склерозен комплекс (ТСК) – генетично заболяване, при което могат да се образуват множество кисти в бъбреците.

 

Смята се, че около половината от хората на 50 и повече години имат поне една киста, а рискът от поява на повече в единия или и в двата бъбрека се повишава с времето.

 

Диета при киста на бъбрека – можем ли да предотвратим кистите?

За съжаление, няма категоричен начин за предотвратяване на образуването на бъбречни кисти. Има обаче някои неща, които могат да бъдат направени, за да се редуцира рискът.

Експертите препоръчват прием на много вода и контрол над количеството сол (натрий), което приемаме през деня. Не бива да забравяме, че не е важна само солта, която добавяме към любимата си храна, но и добавената, която се съдържа в соевия сос и други сосове, подправки и продукти, които употребяваме.

Също така е от особено значение да се контролират хронични заболявания като диабет или високо кръвно налягане, тъй като те имат пряка връзка с бъбречната функция функция и могат да ускорят прогресията на хронични бъбречни увреждания и появата на вторични кисти.

 

Как се диагностицира киста на бъбрека?

 

 

Обикновено това става с помощта на образни изследвания, за да се определи дали бъбречната маса е киста или тумор.

Лекарите могат също да препоръчат тестове за бъбречна функция, които включват:

• Ултразвук: при него се използват високочестотни звукови вълни, които се отразяват от вътрешните структури и създават ехо, което се използва за създаване на изображение.
• Компютърна томография (КТ): тя прави напречни сечения на тялото с помощта на рентгенови лъчи и компютър, за да комбинира изображенията в ясно изображение.
• Магнитно-резонансна томография (МРТ): при нея се използват силни магнитни полета и радиочестотни импулси за създаване на детайлно изображение на вътрешните органи и структури.
• Кръвен тест: измерва се нивото на креатинин в кръвта, което се използва за изчисляване на скоростта на гломерулна филтрация (GFR) — показател за бъбречната функция. По-високите нива на креатинин показват, че бъбреците филтрират по-малко ефективно.
• Уринен тест: тест на съотношението албумин-креатинин в урината (ACR) ще открие наличието на протеин в урината. Ако има такъв, това е знак, че бъбреците не функционират на оптимално ниво, за да филтрират кръвта.

 

Редовните прегледи и изследвания са сигурен начин за ранното откриване на бъбречни проблеми и тяхното навременно лечение.

 

Заключение

Киста на бъбрека звучи тревожно, но трябва да знаем, че те са често срещани и обикновено не са причина за безпокойство. Лекар може да препоръча още изследвания, за да се огледа тя по-добре и да определи дали е необходимо лечение.

Кодовете за Международна класификация на болестите за киста на бъбрека МКБ зависят от вида й. N28.1 е за придобита бъбречна киста, а Q61.9 е кодът за неуточнена кистозна болест на бъбреците, като има и по-специфични кодове, отразяващи точната диагноза според МКБ.

При болки или притеснителни симптоми, кръв в урината и други, е задължителна консултацията със специалист. След като се определи видът на кистата, се преценява дали тя трябва да бъде наблюдавана или не изисква последващо лечение.

Често задавани въпроси