Кислород в кръвта и понижена сатурация

Покрай пандемията от COVID-19 мнозина бяха принудени да научат много повече за начина, по който функционира човешкото тяло, отколкото знаеха преди. Част от тези знания бе свързана и с нивата на кислород в кръвта, познати като сатурация (количество). Ще разгледаме подробно какви са безопасните стойности и защо е важно да внимаваме при понижаването му.

 

 

 

Хипоксията е състояние, при което тялото или отделни органи не получават достатъчно кислород, често вследствие на понижена сатурация. Недостигът на кислород може да засегне мозъка, сърцето и другите жизненоважни системи, а при деца и бременни жени изисква особено внимание.

Значение на кислорода в кръвта

Наричаме това състояние още кислородна сатурация. Ниските му нива са познати с медицинското наименование “хипоксия” или “хипоксемия”.

Понижените нива на кислород могат да причинят много негативни последици за организма, но и да насочат вниманието ни към здравословни проблеми, които не сме подозирали, че съществуват. Те могат да бъдат свързани с начина, по който работи сърдечно-съдовата ни система, но и респираторните органи като белите дробове.

Имайте предвид, че има някои житейски ситуации, в които е нормално да изпитаме последиците от пониженото количество кислород. Такъв изолиран случай например е при изкачване на много висока надморска височина и наличието на разреден въздух.

Същото важи и за бързото гмуркане или изплуване от голяма дълбочина.

Ще срещнете нивата на кислорода обозначени с SpO2. Индексът се измерва в проценти. Учените не са единодушни колко точно е здравословното ниво на кислорода в кръвта. То силно зависи от индивидуалното състояние на организма, но обикновено варира между 90 и 100%.

При повечето хора се счита, че нормалното ниво на кислорода е над 95%, а опасно: когато падне под 92%.

При някои хронични белодробни заболявания, както и при едно специфично състояние, наречено сънна апнея, нормалните нива са около 90%. Препоръчваме ви да се консултирате със специалист, за да установите какви са нормалните за вас нива.

Нивото на кислород в кръвта показва какво количество кислород се пренася от червените кръвни клетки до всяко кътче на тялото ни. Благодарение на това мозъкът ни и всички останали системи в тялото получават достатъчно, за да могат да функционират правилно. Затова и следенето на кислорода е от ключово значение – особено при респираторни заболявания и най-вече при установяване на наличие на COVID-19.

 

Хипоксия и понижена сатурация – каква е връзката

Тук е важно да се отбележи, че понижената сатурация не винаги означава едно и също нещо. Медицинският термин хипоксия описва състояние, при което тъканите в организма не получават достатъчно кислород, дори когато стойностите на кислорода не изглеждат критично ниски. С други думи, сатурацията показва какво количество кислород се пренася в кръвта, докато хипоксията засяга реалното му достигане до клетките и органите. Именно затова при някои хора може да се развие тъканна хипоксия или дори мозъчна хипоксия, без това веднага да се отчете като рязко падане на SpO₂.

 

Причини за понижена сатурация

 

 

Както вече споменахме малко по-горе, причините за понижен кислород в организма могат да са разнообразни, но в 99% от случаите става дума за здравословно състояние, което застрашава организма ни. Лошото е, че повечето от причините изобщо не са безобидни. Сред тях са следните сериозни заболявания.

Астма

Тя е хронична, често срещана, възпалителна – астмата рядко отстъпва и води със себе си симптомите хриптене, кашлица, стягане в гърдите. Може да бъде сезонна, генетично предавана и силно повлияна от средата, в която живеем. Но може да предизвика и дефицит.

Пневмония

Пневмонията, независимо от причината, която я предизвиква, също застрашава сериозно здравето ни. Тя представлява инфекция с бактериален, вирусен или инфекциозен произход. При пневмонията страдат алвеолите в белите ни дробове. Те се пълнят с гной и така се затруднява приема на кислород. Заболяването се придружава от кашлица, температура, задух, втрисане.

Бронхит

Още една причина, поради която може да настъпи ниска кислородна сатурация. Бронхитът може да бъде единично проявление или хронично проявяващ се. Развива се от настинка или друг тип вирусна инфекция. Симптомите са дразнене в дихателните пътища, кашлица, както и възпаление на меките тъкани в дихателната система. Задължително е проверката на нивата на кислорода в органзима, тъй като при бронхит той се занижава.

Още по-сериозни заболявания, при които тялото страда от занижено количество кислород, са пневмоторакс, белодробен емфизем, остър респираторен дистрес, при белодробен оток или белодробна фиброза. Възможно е, ако имате хронични проблеми, до занижено количество кислород да доведе дори само вирусна инфекция, която е станала причина за възпаление на дихателната система.

Има и други здравословни проблеми, които могат да предизвикат недостиг на кислород в кръвта. Сред тях са епилепсия, метаболитни промени, анемия, чернодробна цироза.

Затова и превенцията и навременното лечение на дихателните пътища е изключително важна.

 

Симптоми на ниско количество на кислород в организма

 

 

Опасното при понижаването на кислорода в кръвта е, че симптомите биха могли да бъдат вследствие на много различни здравословни причини. Това често ни кара да се бъркаме в това какво ни е. Приписваме неразположенията, които ще опишем по-долу, на вирусно заболяване, което потенциално ни е повалило и вследствие на това подценяваме опасността. Понякога дори я осъзнаваме, когато е твърде трудно да ни се помогне с обдишване и машинно подаване на кислород.

А ето и какво се случва, когато кислородът в кръвта ни се понижи:

Първо се чувстваме отпаднали и слаби. Отдаваме го на болестта, а замайването, което я придружава – на повишената температура. Имаме усещане, че умората няма никога да си отиде и да ни остави да се преборим. Тъй като вероятно имаме кашлица, отдаваме задуха, който следва, както и силното сърцебиене, на опитите да си поемем въздух както трябва. С намаляване на кислорода се чувстваме все по-дезориентирани и объркани – а това е още по-опасно, защото трудно ще потърсим помощ.

При ниски нива на кислорода обикновено се прибягва до обдишване с преносима кислородна маска. При по-сериозни случаи пациентът се поставя на машинно дишане.

При по-леки случаи трябва да се проверят и нивата на хемоглобина в кръвта, тъй като това може да има връзка с червените кръвни телца, тяхното здраве и способността им да пренасят кислорода. При по-леки случаи трябва да се проверят и нивата на хемоглобина в кръвта, тъй като това може да има връзка с червените кръвни телца, тяхното здраве и способността им да пренасят кислорода. В подобни случаи храненето и приемът на определени витамини и минерали могат да имат поддържаща роля. Желязото, витамин B12 и фолиевата киселина участват пряко в образуването на червените кръвни телца, а витамин C подпомага усвояването на желязо. При дефицити снабдяването на тъканите с кислород може да се наруши, което създава предпоставки за развитие на тъканна хипоксия, дори при сравнително запазени стойности на сатурацията.

Хипоксия при деца

 

 

При децата хипоксията протича по различен и често по-подмолен начин. Симптомите не винаги са драматични. Mоже да се изразяват в лесна умора, раздразнителност, проблеми с концентрацията или неспокоен сън. Много родители не свързват тези признаци с пониженото снабдяване с кислород, особено ако измерената сатурация е в допустими граници. В практиката обаче често се наблюдава функционална хипоксия, свързана с чести инфекции, увеличени сливици, алергични състояния или нарушения в дишането по време на сън.

Хипоксия на плода и хронична хипоксия в детска възраст

Особено внимание заслужава темата за хипоксия на плода, при която кислородният дефицит възниква още по време на бременността. Тя може да бъде свързана с плацентарни нарушения, хронични заболявания на майката или усложнения по време на раждането. В по-късен етап, ако кислородният недостиг продължи, е възможно развитие на хронична хипоксия, която да влияе върху растежа, имунитета и когнитивното развитие на детето. Именно затова редовното проследяване и навременната лекарска преценка са от ключово значение.

 

Как да измерваме?

В последните години, покрай глобалната пандемия от COVID-19, се появиха много устройства и теории за това как може да се измерва количеството кислород.

На теория се твърди, че спортните гривни, смарт часовниците и дори някои модели телефони могат да измерват количеството кислород в организма. Според медицинските специалисти по цял свят, тези методи са много неточни и дават отклонения от до 4%.

Това може да се окаже много опасно и да ви забави да потърсите помощ в правилния момент, което да затрудни лечението ви и дори да доведе до летален край.

Единствените устройства, които най-точно могат да ви помогнат да следите състоянието си, са от типа на т.нар. пулсоксиметър. Малкото устройство се поставя на пръста, като леко го притиска и за секунди измерва състоянието на кислорода. Желателно е да потърсите качествено устройство – известно е, че по-нискокачествените варианти също дават отклонения.

Какво може да попречи на верните резултати от пулсоксиметъра?

Имайте предвид, че има няколко фактора, заради които пулсоксиметъра може да даде грешен резултат:

• Лошата циркулация на кръвта е едно от тях, заедно със съпътстващите го студени пръсти
• Ако се движите или имате тремори на крайниците
• Ниското кръвно налягане също може да окаже влияние
• Тъмен лак за нокти

Всички тези фактори могат временно да изкривят измерването и да създадат погрешна представа за реалното състояние. При съмнение за хипоксия или нетипични симптоми е добре измерването да се повтори в покой и при нужда да се потърси лекарска консултация.

 

Как се лекува хипоксия и кога е нужна лекарска намеса?

 

 

Лечението на хипоксията винаги е насочено към причината, която я предизвиква. В някои случаи това означава подобряване на дишането и кислородния обмен, а в други – контрол на хронично заболяване или корекция на анемия. При по-тежки състояния може да се наложи кислородотерапия, а при съмнение за мозъчна хипоксия или хипоксия при деца – незабавна консултация със специалист. Ранното разпознаване значително намалява риска от трайни увреждания.

Заключение

Кислородът в кръвта е основен показател за това как функционира целият организъм. Дори лекото му понижение може да е сигнал за хипоксия или друго подлежащо състояние, което изисква внимание. Навременното проследяване, правилната интерпретация на стойностите и консултацията със специалист са ключови за запазване на доброто здраве.

Често задавани въпроси