Какво да очакваме в битката с COVID-19 – разговор с акад. Гълъбов

Обновена: 07.03.2024|
Битката с COVID-19.

Като се основават на днешните научни постижения и уроците на историята, специалистите у нас и по света са убедени, че е въпрос на време човечеството да се справи с вируса, наречен SARS-CoV-2, причинител на болестта COVID-19. По този проблем разговаряме с доайена на родната вирусология – акад. Ангел Гълъбов.

Той е световноизвестен учен, ръководител на екип по популационна генетика, дългогодишен експерт по вирусни инфекции към СЗО, член на Международната организация за антивирусни изследвания, Американската асоциация по микробиология и на редица още научни институции. Автор е на 39 изобретения и над 300 научни труда. Носител е на орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен за принос в образованието и науката.

 

– Акад. Гълъбов, каква е разликата между SARS-CoV-2 и останалите коронавируси?

– Към днешна дата седем коронавируса имат способността да разболяват хората. Четири от тях причиняват леки инфекции на дихателните пътища. Поне двама представители на въпросната четворка се срещат в България. В света коронавирусът 229 Е, който е от същата група, се сочи като виновник за по-малко от 1% от заболяванията на горните дихателни пътища. Познаваме и коронавируси, довели до трудно лечими, нерядко смъртоносни  инфекции. Такива са тежкият остър респираторен синдром (известен още като ТОРС или SARS, който се развихри в периода 2003-2004 година) и Близкоизточният респираторен синдром (MERS, изолиран за първи път през 2012 година).

ТОРС се разпространи в Китай, премина в Канада и някои други страни. MERS причини епидемични взривове в Близкия изток и Южна Корея. Но и двата вируса не доведоха до пандемия. Нещо повече – създаде се усещане у специалистите, че коронавирусите, дори да провокират тежки заболявания, не представляват непреодолим проблем за медиците. Така мислехме до неотдавна, когато сянката на SARS-CoV-2 плъзна по света. Стана ясно, че този микроскопичен агресор може да поразява не само дълбоките дихателни пътища, което е присъщо на ТОРС- и МЕРС-коронавирусите. Той има способността да се развива, както в бронхиолите (крайните разклонения на бронхите) и в белодробните алвеоли, така и в горните дихателни пътища – носните кухини и гърлото. Тази разлика е причина за широкото разпространение на SARS-CoV-2. Точно тя му гарантира лесно пренасяне от човек на човек чрез капки при говор, кихане или след докосване на предмети, които са контаминирани (т.е. заразени с вируса).

 

– Защо бронхопневмонията, причинена от SARS-CoV2, е по-тежка, в сравнение със същото заболяване, провокирано от други вируси и бактерии?

– Пораженията при СОVID-19 се овладяват много трудно, когато дихателната система е засегната в дълбочина, т.е. поразени са бронхиолите и алвеолите. Редица патоанатомични картини сочат, че съдовете, които кръвоснабдяват тези крайни белодробни структури се препълват с вирусни частици. В такива случаи кръвта не може да се движи. Образуват се микроскопични тромби (кръвни запушалки), които пречат да се извършва газов обмен и това води до смърт. Бронхопневмонията е тежка и когато се съпровожда с активиране на наличната в организма бактериална флора. Докато другите пневмонии успешно се овладяват с антибиотици, при битката с COVID-19 същите средства помагат, но само отчасти. Антибиотиците се оказват недостатъчни.

– Какво е резултатното лечение в битката с COVID-19?

– При COVID-19 се прилага комбиниран терапевтичен подход. Един от компонентите му е приемането на мощен антибиотик. За да се преодолее проблемът, причинен от микротромбозите, които запушват съдовете и водят до смърт, в организма на пациента се въвеждат противосъсирващи медикаменти. Ползват се и противовирусни средства. Но те са ефективни само, докато SARS-CoV-2 не е навлязъл дълбоко в дихателните пътища, т.е. няколко дни след първите сигнали на заболяването. Например, загубата на вкус и обоняние говорят за настъпило поражение в горните дихателни пътища. Появата на висока температура, която е нормална реакция на организма при инфекция, както и кашлицата показват, че вирусът действително е силно вирулентен (т.е. много агресивен) и налагат спешна лекарска намеса.

Противовирусните препарати не могат да премахнат тежките поражения в дихателния апарат, водещи до стъпалообразно засилваща се кашлица и нарастващ задух. Прилагането на дихателен апарат помага, но само отчасти. В България вече 140-150 души на денонощие губят битката с СОVID-19. Жалко е, че по този показател попадаме в челната тройка за Европа.

 

– Специалистите говорят за развитие на т.нар. цитокинова буря. Какво представлява и кога възниква този процес?

– Отделянето на цитокини (нискомолекулни протеини или гликопротеини, секретирани от белите кръвни клетки) е функция на имунната система. При инвазията на SARS-CoV-2, въпросното отделяне понякога е стотици пъти по-силно и води до необуздано нахлуване на цитокини в кръвта. Те поразяват други органи. Ето защо, когато СОVID-инфекцията е напреднала, имуностимулатори не се препоръчват.

 

– Как ще обясните факта, че активирането на имунната система е начин за предпазване от коронавируси?

 

ХОББ. Битката с COVID-19.

 

– Това е друго нещо. Резултатно е преди да е настъпило заболяване, или когато са поразени само горните дихателни пътища. От значение е индивидуалната защита на всеки човек. Много важен фактор е т. нар. вирусен товар, т.е. количеството вируси, които попадат в човека. Когато тези частици, а те са живи организми, са по-малко на брой, те не могат да проникнат дълбоко в дихателните пътища и организмът се справя с тях.

 

– Каква е ползата от преливането на кръвна плазма в битката с COVID-19?

– Подкрепата за организма е огромна, особено, ако кръвната плазма е от преболедували. Оптимален е ефектът, когато от тази плазма бъдат елиминирани вирусните частици и пациентът получи само антитела срещу вируса, изработени от дарител, преборил заразата. (Антителата са всъщност имуноглобулини, образувани след проникване на външен агресор в организма. Те могат специфично да се свързват с натрапника като го елиминират.) И още – тази плазма съдържа Т-клетки, чрез които се подобрява клетъчният имунитет. Разбира се, главният фактор за преодоляване на болестта са антителата срещу SARS-CoV-2.

 

– Препоръчвате ли ваксинация срещу СОVID-19?

– Разбира се, въпреки че човечеството няма опит с такава ваксина и периодът за нейната подготовка и клинични изпитания е малък. При грип например, имаме огромен опит и се създават много добри ваксини. Тяхната ефективност е към 70%. Те осигуряват защита в рамките на година и спасяват много хора, които изобщо не заболяват от грип или  боледуват,  но много леко.

Ваксината срещу COVID-19 ще гарантира защита чрез антитела и стимулиране на клетъчния имунитет. Има вече готови ваксини – английска, американо-немска, американска, китайска, руска, израелска… Някои от тези продукти обещават ефективност от 70 до 90 на сто. Те могат да се съхраняват при различно ниски температури. Чрез тях ще се гарантира защитата на всеки отделен човек и най-важното – ще осигури така желаният колективен имунитет. Не съм съгласен с идеята да се оставят хората да боледуват и част от тях да умрат, и накрая да се съхрани една популация, която си е изградила устойчивост към вируса. Колективен имунитет може да се постигне ефикасно само чрез ваксиниране. Това е изходът от драмата, която в момента изживяваме. Убеден съм, че стремежът към нови открития и дързостта не са напуснали учените в света. В битката с COVID-19 надеждата и упорството продължават да са най-големите оръжия на човечеството.

 

Докато подготвях горния текст, прочетох стихотворението „ДИШАЙ…“ на поетесата Весела Димова, известна още като д-р Весела Томова. Тя твърди, че след тежка битка с СОVID-19 излекуваните пациенти се променяли. Ставали по-мъдри, по-смирени, по-духовни. Ето нейното стихотворение:

 

ДИШАЙ…

Дишай! Дишай, моля те!… Опитай

въздух да поемеш надълбоко…

С цялата бездънност на гърдите си –

клетка, пълна с демони до покрива…

 

Дишай! Дишай с всичката безбрежност

на орела, литнал към небето…

Дишай до последна капка нежност –

като вятър, разлюляващ цвете…

 

Знай, че под земята няма нищо –

само мрак, на вечността обречен…

И докато някой те обича,

дишай! За да бъдеш жив, човече…

Категории: Здраве|Публикувана: 27.11.2020|

Източници

Няма източници

Сподели тази статия, избери платформа!

Блог

Рецепти

eb22f0b1122125bc6d566cc1bd539054?s=96&d=mm&r=g

Д-р Ваня Шипочлиева, д.м. е завършила медицина във ВМИ гр. София и журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Специалист е по социална медицина и организация на здравеопазването. Защитила е дисертация за ролята на медиите в процеса на здравната реформа. Автор е на стотици публикации в научни и популярни издания.

Свързани публикации

Оставете коментар