Канабис – историята на растението от древността до днес

Растението канабис има дълга история на употреба от човечеството и то за най-разнообразни цели. Писмени сведения за него се откриват преди повече от 4 000 г. пр.н.е., но то е започнало да се използва много преди това.

Някои дори твърдят, че това е първата растителна култура, която човекът е култивирал и благодарение на която е развил цивилизация. В тази статия ще ви разкажем историята на това растение от древността до наши дни и как то обиколи целия свят.

 

Историята на растението канабис през вековете

„През огромния период от време, в рамките на който хората са познавали и използвали канабис за много цели, той е обявен за един от най-върховните ресурси на човечеството и проклет като една от най-големите му тежести.“

„Канабис: Еволюция и Етноботаника“, Р. Кларк и М. Мерлин

Канабисът винаги е вървял ръка за ръка с развитието на човешката раса. Присъствал е и като духовен компонент от ритуалите на жреците на множество култури, и като медицинско средство за огромен брой заболявания. Както и като ценна индустриална суровина.

Според хипотезите на Кларк и Мерлин, употребата на канабиса е започнала в самата зора на човешката цивилизация.

В началото човекът е експериментирал, търсейки плодове, ядки и корени като подходяща храна и така се е натъкнал на канабисовите семена.

Те се оказали добра храна за тях, понеже били богат източник на фибри и омега-3 и 6 мастни киселини, но освен това открили, че от растението стават и здрави въжета и тъкани.

Така заменили животинските си кожи, като се научили да белят кората на кухите стъбла и от тях да си правят влакна и тъкани.

Фосили от семена на канабис са открити преди 10 000 години в земите на Япония, а влакна – преди 27 000 в Чехия.

Но освен за храна и облекло, хората оценили канабиса и чрез неговата духовна стойност – той им донесъл нови когнитивни преживявания и значения.

Смолата около семената на женските прицветници е психоактивна и е предизвиквала в тях изменени състояния на съзнанието – от лека еуфория до чувство на пълен екстаз.

Така стигаме до първата му документирана употреба, а именно като средство за общение с боговете. Разбира се, наред с това, той има главна роля в развитието на селското стопанство и е полезна билка при множество болежки.

 

Свещеното растение на древните

 

 

В традициите на всяка една древна култура растенията винаги са били на голяма почит, заради техните подхранващи и лечебни действия. А тези растения, които пренасяли човешкото съзнание в други измерения, са имали божествен статут и са се използвали от шамани и жреци за ритуали и инициации.

Канабисът е наричан свещено растение и е смятан като „дар от Боговете“ в много от културите в миналото.

В началото е бил причисляван към семейство Копривови (Urticaceae), след това в семейство Черничеви (Moraceae), но впоследствие се отделя в отделно семейство, заедно с Хмела (Humulus).

През 1753 г. Карл Линей класифицира само един вид Cannabis sativa. По-късно обаче Жан Баптист-Ламарк описва различен канабис, който нарича Cannabis indica. Разликата между тези два вида е в съдържанието на канабиноидите – активните вещества в канабиса.

Докато при C. indica преобладава психоактивния THC (тетрахидроканабинол), то C. sativa се характеризира с повече съдържание на CBD (канабидиол).

Cannabis ruderalis е трети класифициран вид от Дмитрий Янишевски, характеризиращ се също с високо съдържание на канабидиол. C.ruderalis се среща в югоизточния и централен регион на Русия.

Според повечето изследователи родината на това растение са земите на Централна Азия.

 

 

Индия

 

 

Хиндуистката легенда гласи, че върховният бог Шива е получил титлата „Господарят на Бханг“, защото растението канабис е било любимата му храна.

„Традицията в Индия твърди, че боговете изпратиха на човека растението канабис, така че да постигне наслада и смелост, и да има повишено сексуално желание. Когато нектарът Амрита падна от небето, от него поникна канабис.“
„Растения на Боговете“ от А. Хофман, Р. Шулц и К. Ратш

Във Ведите, известни като най-древните писания на човечество, се казва, че това растение е един от божествените нектари, които дават на човека всичко – от добро здраве и дълъг живот до сетива за боговете.

Канабисът е наречен „свещената трева“ и е бил едно от петте свещени растения – източник на щастие, радост и свобода. В Атхарва Веда (пасаж 11.6.15) е казано, че „Bhanga“ (канабисът) може да освобождава от безпокойството.

В Upavisha varga, където са описани полуотровни лечебни растения, е описан и канабисът като растение на Сома поради психостимулиращите си ефекти. Сома е възхваляван и като бог, и като растение в химните на Ригведа.

Канабисът се свързва също и с поклонението пред Шива, който още е наричан и „Властелинът на Бханга“, което се отнася до специална ядивна напитка или храна, приготвена от канабис, въпреки че поклонниците му пушат и калки (лула).

„Бханга“ е била и любима напитка на друг индуиски бог – Индра.

В Сушрута Самхита, древен текст от Аюрведичната медицина, конопът е описан като лекарство при жлъчна треска. Той се е използвал и като ветеринарно медицинско средство от дванадесети век.

В други аюрведични трудове канабисът е включен като терапевтично средство за редица заболявания, както физически болки, така и психическо напрежение.

 

Египет

 

 

Следи от канабис се откриват и от Древен Египет. Според изследователите йероглифът „shеshmet“ се отнася до канабиса и предполага неговата употреба – като източник за направата на въжета.

Освен това има и много препратки на „shеshmet“ към употребата му като терапевтично средство. Според английския египтолог Уорън Даусън това е древноегипетската дума за канабис и по-точно – C. sativa.

Неговите медицински приложения са споменати в египетските фармакопеи за глаукома, тумори и болки в ушите. В папируса на Еберс пише, че е бил средство за предизвикване на контракции по време на раждането.

Археолозите съобщават за фрагменти от растението в храма на Ехнатон (1350 г пр.н.е.), а следи от канабисов прах са намерени и в храма на Рамзес втори (1224 г. пр.н.е.).

Египетската богиня Сашет, покровител на мъдростта и знанието, и съпруга на Тот, е изобразявана над главата си с растение със седем листа, наподобяващо марихуана.

Според изследователите канабисът е бил част от културите, населяващи низините между Тигър и Ефрат, и е упоменат като лечебно средство в Древна Месопотамия и Акадската империя.

В акадски медицински плочи се споменава смес от конопено семе и други съставки за неуточнени женски заболявания, а асирийците са използвали канабис като ароматно вещество за ритуали.

 

Китай

Канабисът е присъствал и в културата на Древен Китай. Той се споменава в една от най-старите книги за лечебни растения „Shen Nung Pen Ts’ao Ching“, която се приписва на император Шен Нунг (живял между 3494 и 2857 г. пр.н.е.)

Той е провъзгласяван като „бащата на китайската народна медицина“ и „бащата на земеделието“, тъй като въвежда лекарствата в китайската култура и развива селското стопанство.

В книгата си той е поставил канабисът, заедно с женшена, като „лекарства от първи клас“, които не се считат за отровни. Той е описван и като едно от „петте зърна“ в Китай и се е отглеждал като основна хранителна култура.

Конопен прах от женските растения е използван за подобряване на дишането и удължаване на живота, тъй като в Древен Китай се е смятало, че съдържа най-голямо количество Ин-енергия.

Въпреки това е казано, че прекомерната употреба на Ma-fen (канабис) „може да накара човек да вижда дяволи“.

Хирургът Хуа Ту е правел сложни операции, като е използвал за упойка специална смес от конопено масло и конопени влакна за зашиване на рани.

Канабисът присъства и в духовните ритуали на Китай. Даоитски свещеник пише, че през V век пр.н.е., канабисът е бил средство на маговете да предвиждат бъдещи събития, както и като посредник между световете на шаманите.

 

Япония

Япония също не е изключение от дългата история на това растение. Сведения за него се откриват още от пещерна рисунка на остров Кюшу.

На нея е изобразен човек, яздещ кон, между две фигури, наподобяващи два листа от марихуана.

Въпреки че е спорно дали това е канабис, употребата му за направата за въжета, хартия и за храна е установена още от древността. Според изследователите, японците са се научили да правят конопена хартия от китайците.

Канабисът се е отглеждал в Япония от преднеолита чак до двадесети век. От стъблата му след накисване и изсушаване са се получавали здрави влакна.

От тях са се изработвали най-различни дрехи – ризи, панталони, поли и дори корабни платна.

За японците конопът е бил изключително ценна култура и суровина, която се отглеждала лесно и икономично.

Нинджите са я използвали, за да усъвършенстват уменията си, като стеблата му са помагали за прескачане на препятствия.

Канабисът се споменава няколко пъти в най-старата японска колекция с хайку Manyoshu.

Духовния й статут е бил на почит в шинтуизма като билка, носеща добри и хармонични енергии и прогонваща злите духове.

 

Скитите

Скитите са били известни с това, че употребявали канабиса заради психоактивните му свойства, като са го прилагали в своите ритуали или са го пушели за удоволствие.

Херодот описва, че те си правили импровизирани палатки от наклонени една към друга пръчки и опънати кожи.

Вътре слагали нагорещени камъни и хвърляли конопени семена, които „вдигали такива пушеци и пара, която никоя гръцка баня не можела да надмине.“

Това било част от погребалните им ритуали и култът им към мъртвите. Смятало се, че поглъщането на дима улеснявало контакта с духовете на починалите хора.

Разкопки, направени наскоро на границата между Сибир и Монголия, потвърждават текстовете на Херодот, като се откриват предмети от този спиритуален ритуал, както и ризи, изтъкани от конопени влакна. Вероятно скитите са пренесли конопа в Украйна и Югоизточна Русия.

 

Траките

През 2005 г. археолози откриват в България (в областта между Златиница и Маломирово) гробница на тракиец с висок статут, който бил погребан със златен венец с образа на богинята Нике и с още множество ценни съдове и бижута. Тялото му е било покрито с платно, направено от коноп.

Нашите предци също са употребявали канабиса като опияняващо средство, по данни на Плутарх. Те изгаряли цветовете на женските растения като тамян и изпадали в трансово състояние.

Херодот казва, че траките са отглеждали конопа с медицински и ритуални цели. Той бил важна част от церемониите и сватбите на севернотракийските племена – даки.

Гай Юли Солин, римски писател от трети век, пише, че младоженците хвърляли конопени семена в огъня и изпитвали „опияняваща радост от миризмата им.“ Според някои изследователи траките са били тези, които са запознали гърците с това растение.

 

Древна Гърция и Рим

 

 

Според К. Ратш древните гърци са използвали канабис, подобно на тамян, в култа към техния бог лечител Асклепий.

Древните гърци и римляни са го използвали като влакно за направата на дрехи, обувки, въжета, платна и други ценни вещи.

Информация за медицинската употреба на канабиса се открива в De Materia Medica на Диоскорид, като се казва, че женските растения може да се употребяват при менструални течения, а мъжките – при мускулни болки.

Канабисът е имал своето медицинско приложение при възпаления, отоци, тумори, мазоли, тении, различни наранявания и др., като Гален е предписвал медицинска марихуана.

В своя труд Naturalis historia, Плиний Стари изтъква, че коренът му може да помогне при подагра и свити стави. В Древна Гърция се е ползвал също и във ветеринарната медицина.

В Илиада от Омир се казва, че красивата Елена изпаднала в депресия и била излекувана от специално лекарство за скръб – Nephente. Това било билково вино, като някои лингвистки го свързват и с канабиса, намирайки прилика с коптското „nibenji“, което се е отнасяло до конопа.

Според много изследователи е спорен въпросът дали древните римляни и гърци са го използвали като опияняващо средство.

Казва се, че Демокрит е употребявал понякога канабис с вино и смирна, за да предизвика видения и прозрения, и че е била нормална традиция на гостите да се дават конопени семена, за да предизвикат радост и наслада.

 

 

Югозападна Азия

Канабисът се споменава и в Зенд-Аведа – свещен персийски текст на Зороастризма (една от най-древните религии), в който са описани 10 000 лечебни растения, като конопът е в най-горната част.

Според Персийска легенда хашишът е откритие на суфи майстора Шейх Хайдар, при което от там започва употребата му в Иран, Бахрейн, Египет, Сирия и Афганистан.

В Непал сокът от листата на канабис се е използвал за кръвоспиране, заздравяване на рани и за облекчаване на стомашни болки.

В Тибет канабисът също е имал божествен статут. Будистите твърдят, че по време на шестте стъпки от аскетизма по пътя на просветлението, Буда се е поддържал, като изяждал само едно конопено семе на ден.

Той играел много важна роля в духовните практики на тантрическия будизъм, като улеснявал навлизането в медитативно състояние и повишавал осъзнатостта.

В Югозападна Азия употребата на канабиса, по-точно C. indica, е била предназначена за лечение на:

• Анорексия
• Астма
• Дизентерия
• Полипи
• Кашлица
• Конвулсии
• Загуба на памет
• Нервно напрежение
• За подобряване на храносмилането
• Пречистване на кръвта и жлъчката
• Стимулиране на лактацията
• Регулиране на функцията на сърцето, черния дроб и белите дробове

 

Африка

Канабисът е бил важна растителна култура също и в Африка. Предполага се, че е пренесен в Африка първо в Мадагаскар преди около 1000 години.

Той се е употребявал там за различни цели, като за направата на въжета или лекарства, но главно бил ценен заради психоактивните си свойства.

Конопът или известен в Африка като Kif или Dagga също е бил употребяван от много африкански племена за ритуали, сред които бушмените и някои конгоански племена.

Той е бил част от ритуал в долината Замбези, където участващите вдишвали изпаренията на тлеещ коноп.

В Северна Африка се употребявал хашиш, внасян от Ливан или Турция, както и женски съцветия за пушене.

 

Европа

Първото отпечатване на Библията е направено през 1455 г. от Йохан Гутенберг върху конопена хартия.

Лечебните свойства на това растения са били познати още на викингите. Те го използвали за зъбобол или облекчаване на родилни болки.

През 1533 г. Крал Хенри VIII глобява фермерите, които не отглеждат коноп за промишлена употреба, а испанският крал Филип нарежда да се отглежда канабис в цялата му империя.

Има доказателства, че през 1500 г. в Англия се е пушил хашиш, а през 1563 г. кралица Елизабет I също нарежда на собствениците на земя с над 60 акра да отглеждат канабис или ще бъдат глобени.

През 1563 г. в Португалия Гарсия де Орта, лекар, билкар и натуралист, описва лечебните свойства на растението. Медицинската марихуана се включва в „The New England Dispensatory“, през 1764 г., а малко по-късно и в „The Edinburgh New Dispensary“.

През 1843 г. в Париж се основава Le club the Hachichins или специално място, където се употребява хашиш и се изследва въздействието му.

Сред членовете му са Виктор Юго, Пол Верлен, Шарл Бодлер, Жак Жозеф Моро, Теофил Готие и други представители на интелектуалния елит на Париж.

Ирландския лекар Уилям О’Шенеси въвежда канабиса като терапевтично средство в западната медицина.

През 1870 г. канабисът се е използвал като лекарство за различни заболявания в Обединеното кралство. През 19 век е една от тайните съставки в някои патентовани лекарства.

 

Америка

Смята се, че канабисът е пренесен в Америка от испанците, като преди това не е бил познат.

Според други изследователи обаче мезоамериканските култури, сред които маите и ацтеките, са използвали ентеогени (психоактивни вещества) като средство за комуникация между физическия и духовния свят и едно от тези растения е бил канабисът.

Той е пренесен в Мексико от конквистадора Педро Куадрадо. Растението започва да се употребява като лечебно средство в Аржентина, Колумбия, Ямайка, Бразилия и други.

През 19 век започва култивирането на канабис в Мексико и употребата му чрез пушене с лула, директна консумация или като се правят настойки от него със захарна тръстика, мляко и люти чушки. Той е бил използван от местните шамани – curandero.

Думата „марихуана“ за първи път започва да се употребява в Мексико.

В Ямайка канабисът също е бил повече от развлекателна дрога. Той е също акт на свещенодействие, чрез който растафарианците са влизали в медитация.

Може би най-известния растафарианец е Боб Марли, който е вярвал, че канабисът отваря духовната врата и подпомага творчеството.

 

САЩ

 

 

Въпреки че канабисът се озовава късно в Съединените щати, там той е бил познат добре на коренното население. Индианците са използвали това растение като лек, за направата на въжета и различни текстилни изделия, но освен това то е било част и от племенните ритуали.

През 1776 г. се подписва Декларацията на независимостта върху конопена хартия. Конституцията на САЩ също е написана на конопена хартия.

През 1790 г. Джордж Вашингтон отглежда канабис в своя плантация. Негови са думите: „Възползвайте се максимално от конопеното семе и го сейте навсякъде“.

От средата до края на 1800 г. тинктурите на основата на алкохол, направени от сорта C. Indica, са патентовани. През 1850 г. канабисът е включен във фармакопеята на САЩ сред лекарствата, отпускани без рецепта.

В нея „Extractum Cannabis“ е посочен за лечение за над 100 различни състояния, включително:

• Алкохолизъм
• Холера
• Конвулсивни разстройства
• Подагра
• Лудост
• Проказа
• Менструални спазми
• Пристрастяване към опиати
• Бяс
• Тетанус
• Тиф и др.

През 19 век салони за хашиш е имало във всеки голям град на САЩ, като само в Ню Йорк са били близо 500 такива.

В САЩ това растение се пренася чрез мексиканските имигранти, които бягат от революцията в Мексико през 1910-1911 година. Първата регистрирана употреба на „цигари с марихуана“ в Съединените щати е от мексикански имигранти.

След 1910 г. историите за мексикански имигранти, извършващи тежки престъпления, докато са надрусани с трева, стават често срещани в Съединените щати. През 1914 г. започват първите опити за контрол над употребата на канабис за развлекателни цели. На следващата година той е забранен в някои американски щати.

• През 1936 г. излиза американския пропаганден филм Reefer Madness, който цели да изплаши младежите от употребата на канабис.
• През 1936 до 1938 г. Уилям Хърст, известен като кралят на жълтата преса, подхранва вестникарската пропаганда срещу канабиса. Хърст осъзнава, че може да загуби милиарди с напредването на индустриалния коноп, тъй като това е по-устойчива и по-икономична култура от традиционния дървен материал.
• През 1937 г. президентът Рузвелт въвежда данъчно облагане за всички, които произвеждат коноп, при което се поставя и началото на 60-годишна забрана.

Хари Анслигер, директор на Бюрото по прохибицията в САЩ (създадено през 1930 г.), преследва 3000 лекаря за незаконно предписване на канабис с медицинска цел.

Комисиите на президентите Кенеди и Джонсън заявяват, че марихуаната не води до насилие или употреба на по-силни наркотици.

През 60-те години на миналия век употреба на марихуаната за развлекателни цели достига до всички класи на обществото, включително средната и висшата класа.

През тези години се зараждат контракултури, като хипи движението, а пушенето на канабис има духовен оттенък сред тях.

Според Робърт Фулър това е било нещо като „ритуал на посвещение в религиозния ъндърграунд, чрез който човек се присъединява към общност, която цени неконформизма, спокойствието и тихата интроспекция“.

Теренс МакКена (етноботаник и психонавт) казва, че „канабисът е позволил на човек да бъде изненадан от неочаквани идеи. Без него творчество му е „вид тухла по тухла“, линейна екстраполация на определени опасения, но с канабиса той може да премине в един момент от теорията за цветовете на Гьоте до следващия момент на озадачаващ конкретен случай в историографията на маите“.

 

Криминализирането на канабиса

 

 

„Идеята, че това е зъл наркотик, е съвсем скорошна конструкция, а фактът, че е незаконен, е „историческа аномалия“,

Барни Уорф

• През 1378 г. е първата забрана на канабиса от Емир Судун Шейкуни в Османската империя. Той осъжда всеки, който пуши или отглежда канабис, да му бъдат извадени зъбите.
• През 1484 г. Папа Инокентий VIII осъжда канабиса като тъмно магьосничество и издава папска забрана за употреба на лекарства с канабис.
• През 1709 г. френските войници се връщат от Египет с известно количество марихуана, като Наполеон прави опит за забраната му във Франция.
• През 1787 г. кралят на Мадагаскар забранява канабиса в цялото кралство, прилагайки смъртно наказание за употребата му.
• През 1868 г. в Египет е въведена забрана, а през 1890 г. в Гърция и Турция също се забранява употребата на канабис.
• През 1894 г. индийската комисия по лекарствата събира индийски и западни лекари, за да обсъдят ползите от медицинската марихуана. Комисията заключава, че „умерената употреба на марихуана не причинява вреда“ и „не оказва вредно въздействие върху ума, но също така, че може да се стигне и да токсична употреба и затова препоръчва забраната.“
• През 1910 г. бялото малцинство в Южна Африка също забранява употребата канабис, а през 1914 г. започва да се забранява и в някои американски щати.
• През 1920 г. опиумът и кокаинът са обявени за незаконни в Обединеното кралство. Смята се, че канабисът не е достатъчно опасен, за да добави към същата графа, но под натиска на Египет и Турция през 1928 г. развлекателната употреба е забранена и във Великобритания.

През 1970 г. Конгресът на САЩ поставя марихуаната в „Категория 1“ заедно с LSD, MDMA, пейоте и халюциногенни гъби.

Това е най-рестриктивният статус, обикновено запазен за силно пристрастяващи наркотици с висок потенциал за злоупотреба. След това са кокаинът, опиумът, морфинът и амфетамините, които са класифицирани като „Категория 2“.

През 1988 г. главният съдия по административно право Франсис Л. Йънг отсъди в полза на преместването на канабиса в „Категория 2“, като установи, че „марихуаната, в естествената си форма, е една от най-безопасните терапевтично активни вещества, познати на човека.“

 

 

Откриването на ендоканабиноидна система

 

 

През 1898 г. е изолиран канабинол (CBN) от Дънстън и Хенри, а през 1940 г. Роджър Адамс и Александър Тод изолират канабидиол (CBD).

през 1964 г. д-р Рафаел Мечулам от университета в Тел Авив успява да изолира THC Delta-9 – основната психоактивна съставка в канабиса.

През 1988 г. са открити ендоканабиноидни CB1 рецептори в мозъка на плъхове.

През 1989 г. Медицинският университет в Сейнт Луис установява, че човешкият мозък има рецептори за THC и ендоканабиноидна система, а през 1990 г. това проучване е публикувано в списание Nature.

През 1992 г. е открит първият ендогенен канабиноид – анандамид, от чешкия химик Лумир Ханус и американския фармаколог Антъни Дивейн, като с това си откритие обръщат отново представите на науката за „забраненото растение“.

Анандамидът е вещество, естествено синтезиращо се в нашия мозък, и по фармакологичния си ефект наподобява тетрахидроканабинола.

През 1993 г. са открити и CB2 рецептори.

През 1995 г. Мечулам и Такяки Сигура, независимо един от друг, откриват втори ендоканабиноид – 2-AG.

 

Заключение

 

 

Според Карл Сейгън (астроном и астробиолог), човекът е еволюирал заедно с това растение и то е довело до възникването на цивилизация поради развиването на селското стопанство.

След откриването на тази сложна и повсеместно разпространена из цялото ни тяло ендоканабиноидна система, става очевидно, че канабисът е и буквално свързан с нашата генетика и това едва ли е случайно.

Дали в нашата биология винаги е присъствала тази канабиноидна система или тя е възникнала впоследствие, след контакта на човека с това растение, природната ни връзка с него винаги е съществувала, за добро или лошо.

„Чудя се дали, вместо да подобряват нещо, канабиноидите просто потискат лявото полукълбо и позволяват на звездите да се покажат. Това може да e целта на медитативните практики на много религии. Космосът е вътре в нас. Ние сме звезди. Ние сме начин Вселената да опознае себе си.“

Карл Сейгън