Депресия по време на COVID-19 – новата стара болест

Депресията е древна колкото света. Художниците я рисуват като маска от старогръцки театър, от класическата драма и трагедия – с очи и устни, изразяващи печал. Ако тази горест е много дълбока, пострадалият придобива особена гънка в областта на горния клепач. Представлява леко повдигане, подобно на ъгъл, което нарушава дъговидната форма на клепача. Нарича се симптом на Верагут (по името на швейцарския невропатолог Ото Верагут). Това е типичен сигнал за стартирала депресия, който не може да бъде симулиран. За нейното доказване обаче широко използван критерий е дълготрайната душевна угнетеност. А през 2020 г. случаите с депресия по време на COVID-19 чувствително са нараснали.

Нека видим какви са причините, как да разпознаем симптомите и какви предпазни правила да следваме за превенцията на това състояние.

 

Как се стига до появата на депресия – влиянието на ситуацията с COVID-19

Чувството на потиснатост обикновено обхваща хората, които са генетично обременени с нагласа към това състояние. Болестта може да настъпи и след психотравми в детството, тежки възпаления, инфекции, злоупотреба с медикаменти, наркотични вещества и др. Днес тези отдавна известни условия, угнетяващи човешката психика, действат съвместно с множество екологични, технологични и психосоциални фактори. Към болестта водят:

• мрачното време в края на годината;
• замърсеният въздух;
• мъглите;
• изолацията у дома;
• ограниченото общуване (предимно чрез онлайн форма на контакт).

Както и съобщенията за починали от COVID-19, загубата на работа поради сегашната пандемия, опасенията за тежко развитие на заразата, страхът от смъртта, растящият стрес, притесненията за утрешния ден и много други.

Според психологически анализи депресия възниква, когато човешкият мозък се затруднява да отговори адекватно на промените в живота. Още преди COVID-19 смяната на реалното общуване с комуникации в социалните медии, както и непрекъснатият достъп до информация, увеличаваха прогресивно усещането за тревожност. Сега този фактор, в комбинация с пандемията, е на път да предизвика масова угнетеност.

Не е случайно, че през последната година броят на хората с депресия е нараснал тройно, сочат данни на американско проучване, публикувани в „HealthDay“. Изследователи от Германия и Русия също са регистрирали скок на случаите с дълготрайна и дълбока потиснатост. Оказва се, че още в началото на 2019 година експертите на СЗО са направили точна прогноза – през 2020-та депресията ще се нареди сред най-масово разпространените заболявания. На нея, според последни статистики, се дължат между 45 и 60 на сто от всички самоубийства в света.

 

Депресивният синдром

Всеобщо е мнението, че трябва да се познават особеностите на това психо-соматично разстройство, за да е ясно кога и от какъв специалист да се търси помощ. Изследователи твърдят, че депресивният синдром (т.е. съвкупността от характерни признаци на потиснатост) еволюира паралелно с промените в човешкия живот. Напоследък преобладават т.нар. емоционално-когнитивни симптоми:

• тревожност;
• усещане за вина и страх от бъдещето (поради нестихващата пандемия);
• несигурност заради ниска себеоценка (главен виновник за нея са рекламните образи, които постоянно се натрапват на обществото);
• липса на интерес към живота (този симптом се улеснява от социалната изолация);
• болка от загубата на близки хора.

По правило с развитието на депресията у пациента изчезват всякакви позитивни емоции. На въпроса „ Имаш ли сърце да се радваш?“, пострадалите обичайно отговарят: „Нищо не ме развеселява“; „За мен няма светлина“; „Животът ми е безсмислен“; „Нямам изход“; „Нямам надежда“.

 

Маскирана потиснатост – какво означава?

 

 

Напоследък се среща т.нар. маскирана потиснатост, при която хората имат разнообразни оплаквания от вътрешните си органи:

• проблеми в стомаха и червата;
• главоболие;
• мускулни спазми;
• рязко влошаване на зрението;
• слаб слух;
• бучене в ушите;
• загуба на обоняние;
• умора, безсъние или повишена сънливост;
• колебания в телесното тегло;
• сексуални затруднения.

Потърпевшите са склонни да отдават тези оплаквания на редица заболявания, но не и на депресия. Това ги отвежда при различни специалисти, но не при психиатри и психотерапевти. Така се пренебрегват типични за депресията симптоми, особено в напреднала възраст. Например, характерни за болестта са:

• парене и болка в гръбначния стълб, гърдите и корема;
• усещане за задух и тежест върху гърдите.

В такива случаи успешно лечение може да се проведе чрез методите на психотерапията. От значение за нейния бърз целебен ефект е тежестта на депресията, броят на различните оплаквания и тяхната продължителност.

 

Начини да възстановим здравето си и да се справим с настъпваща депресия по време на COVID-19

Когато симптомите се явяват от време на време и не траят дълго, все още за справяне с болестта е достатъчно пострадалият да премине към здравословен живот. Двигателната активност, чистият въздух, осигуряването на балансирано хранене с необходимите биологично-активни вещества (особено с омега-3 мастни киселини) са бариери пред депресията. В същата посока действат здравословният сън, непосредственото общуване с приятели, медитацията, упражняването на хоби и всякакви творчески дейности.

В България и по света се шири идеята, че е добре да се приемат до 50 г спиртни напитки, както се казва, „за отскок“. Но, дори при лека угнетеност, употребата на алкохол не  е желателна. По своите химични характеристики той наистина е антидепресант, обаче с него се постига краткосрочно подобряване (за няколко часа), а страничните му ефекти са тежки и многобройни.

Основният проблем при депресията е, че паралелно и еднакво дълбоко се засягат, както психиката, така и тялото. Ето защо лечението само на отделни симптоми не води до желания резултат. Средно тежката и тежката форма на болестта изискват комбиниран подход – с психотерапия и медикаменти, изписани от лекар. Често и полезно е прилагането на антидепресанти и противострахови средства. Правилно е за всеки пациент да се изгражда индивидуална програма за комплексно лечение, която е съобразена с конкретните особености на болния човек.

Клиничната практика показва, че със сегашната депресия можем да се борим успешно само чрез съвременни методи, персонализирана терапия и активно сътрудничество между пациенти, медицински специалисти и експерти по психично здраве.

 

Пет предпазни правила при депресия по време на COVID-19

 

 

Спазването им води до много добър ефект при начална депресия. Чрез тези правила бързо ще спрете усещането си за угнетеност:

1. Не губете вяра в собствените си възможности.

Когато депресивното разстройство е в първата си фаза, за да прогоните страха от COVID-19, трябва да осъзнаете, че този микроскопичен агресор не е вечен. Прогнозите са, че с времето неговата способност да заразява ще намалее. Може да се подложите на самовнушение като си повтаряте: „Не съм хипохондрик, а здрав и работоспособен човек.“ или „Ако ме сполети зараза, аз ще я победя, както много други преди мен са я побеждавали.“.

2. Не изпадайте в паника.

Безпокойството, объркването и тревогата водят до хаотични действия и могат да ви причинят много по-тежки неприятности от самия COVID-19. Разбира се, не бива да подценявате здравословното си състояние. Достатъчно е да се грижите за себе си разумно и при необходимост да се съветвате с лекар. Не забравяйте, че хората с коронавирусна инфекция са изправени пред същите трудности като страдащите и от други заболявания. Ако сте вярващ човек, със сигурност знаете, че винаги има кой да ви помогне, а доказателства за това всеки може да открие в Светото писание. Молитвата е също начин да се почувствате по-добре.

3. Следвайте всички медицински съвети.

Носете маски, спазвайте дистанция, измивайте ръцете си със сапун и вода след всяко замърсяване. На улицата, в магазина или градския транспорт, ползвайте дезинфектант. Редовно почиствайте и често проветрявайте помещенията, където пребивавате.

4. Не се притеснявайте прекомерно, ако тестовете ви са позитивни и има вероятност да сте заразили други хора.

Независимо дали сте предали или не вируса на тези, с които сте в близък контакт, предупредете ги за проблема. Това ще е полезно за тях, защото ще ги насочи към ранна профилактика, а вас ще спаси от терзания, ще ви помогне да се чувствате по-добре психически.

5. Постарайте се да поддържате контакти (макар и дистанционно) с повече роднини, приятели, колеги.

Ангажирайте мислите и действията си със занимание, което ви е приятно и полезно. Вашите мрачни настроения ще изчезнат толкова по-бързо колкото по-рано се върнете към обичайната си работа и заемете предишното си място в живота.