Какво е амилаза и защо е важна за нашето здраве?

Амилаза е важен храносмилателен ензим, който отговаря за преработването до по-прости захари на въглехидратите, които приемаме, за да можем да се запасим с необходимата ни енергия.

 

 

Основната роля на този ензим е да разгражда сложните въглехидрати до по-прости захари, като прекъсва връзките им вътре в молекулите. 

През 1908 г. проучване открива наличието на амилаза в урината и това променя нейното значение. По този начин този ензим започва да се използва като лабораторен тест за диагностициране на заболявания като остър панкреатит и други състояния, свързани с храносмилателната система. Често тестът за амилаза се комбинира с тест за липаза (ензим, който разгражда липидите в храната) за по-сигурно установяване на такъв вид заболявания.

 

Видове амилаза

 

 

Ензимът амилаза се категоризира в три основни вида – алфа, бета и гама амилаза. Алфа амилазата се отделя от слюнчените жлези и от панкреаса. Така този процес на разграждане на въглехидратите започва в устата и завършва в тънките черва. Тя е присъща за организма на хора, животни, растения и микроби, докато бета амилазата се намира предимно в микроби и растения. Гама амилазата може да се намира в животни (в по-ограничена степен) и в растения.

Всеки различен вид от тях влияе на отделна част от въглехидратната молекула.

• Слюнчена амилаза – Произвежда се от слюнчени жлези и започва разграждането на въглехидратите още в устната кухина. Тя работи при неутрална до слабо алкална среда и започва разграждането на скорбялата още преди храната да достигне стомаха.
• Панкреатична амилаза – Секретира се от панкреаса в тънките черва. Тя довършва започналия процес от устата, като превръща по-големите въглехидратни молекули в малтоза. Това е основният етап на разграждане в храносмилателната система.
• Бета-амилаза – По-често срещана в растения и микроорганизми. Този ензим не се произвежда в човешкото тяло, но участва в процеси като ферментация. Разгражда скорбяла от външната страна на молекулата, освобождавайки малтоза.
• Гама-амилаза – Тя функционира в по-киселинна среда и може да хидролизира α амилаза, което я прави способна да разгражда различни типове въглехидрати, включително гликоген.

Този ензим се различава по това къде се произвежда, нивата на pH, на които действа, и различните връзки в молекулите на въглехидратите, които разгражда. 

 

Процес на синтез и секреция

Синтезът и секрецията са процеси, чрез които тялото ефективно усвоява въглехидратите. Можем да разделим амилазата на два основни етапа, които се случват от сдъвкването на храната, до пълното преработване в стомаха и червата. 

Първият етап започва в устата – слюнчените жлези синтезират слюнчена амилаза, позната и с наименованието птиалин. Този процес започва с помощта на генетични инструкции в клетките на жлезите. Всяка клетка използва своята ДНК, за да насочи синтеза на ензима в рибозомите. След това ензимът се изпраща чрез малки каналчета в устната кухина със слюнката. Така започва първият етап от разграждането на въглехидратите още докато дъвчем.

Вторият етап се случва в панкреаса. Там клетките произвеждат панкреатична амилаза. След като храната достигне тънките ни черва, панкреасът я отделя чрез малък канал директно в червата. Там ензимът довършва разграждането на въглехидратите до по-прости захари, които тялото може да абсорбира и да превърне в енергия.

 

Каква роля има в храносмилането?

 

 

Като един от основните ензими в храносмилателната система, тя има ключова роля в разграждането на въглехидратите. Тя започва да действа още в устната кухина, където слюнчената амилаза разгражда нишестето до по-прости захари като малтоза. Това е първият етап от храносмилането на въглехидрати, който се извършва при сдъвкването на храната. По пътя си в организма въглехидратите продължават да се разграждат с помощта на панкреатичната амилаза, за да може те да се превърнат в енергията, от която имаме нужда. 

Без този важен храносмилателен ензим тялото не би могло ефективно да усвои въглехидратите, което би довело до храносмилателни проблеми, недостиг на енергия и дискомфорт. Затова тя е от съществено значение за правилното храносмилане и общото ни здраве.

 

Съществува ли дефицит на амилаза и какво да правим?

 

 

Дефицитът е рядко срещан и се получава от недостатъчна секреция на ензима, поради което организмът не може да преработва добре въглехидратите, най-вече нишестето. При недостиг на този ензим може да проявим симптоми като подуване на корема, възпаление, газове, диария, коремен дискомфорт и умора, породена от недостига на енергия. 

Причините за дефицит на амилаза могат да бъдат панкреатични заболявания като хроничен панкреатит или муковисцидоза (наследствено заболяване, при което гъста слуз затруднява храносмилането и дишането), увреждане на слюнчените жлези, генетични аномалии или при напредване на възрастта.

Посещение при гастроентеролог за изследване на панкреатичната функция и ензимните нива, включително амилазеен серум и амилазата в урината се прави, за да се диагностицират заболяванията, свързани с този ензим.

С помощта на хранителен режим, който изключва картофи, ориз и хлебни изделия, може да се избегне раздразнението, ако тялото ни не секретира необходимото количество от този ензим. Консултацията с лекар е от изключително значение, не само за поставянето на диагноза, но и за последващото лечение, ако ни е необходимо такова. Може да се наложи лечение включващо хранителни добавки или по-сериозни медикаменти. 

 

Взаимодействие на амилаза с други храносмилателни ензими

 

 

Амилазата си взаимодейства с други храносмилателни ензими в стомашно-чревния тракт, които разграждат другите видове хранителни вещества. Всяка група ензими има своята специфична роля, отговаряйки за конкретното хранително вещество, но те работят заедно и по този начин не се предизвиква ензимен дисбаланс. За организма ни е важно да може да усвоява хранителните вещества от всеки вид. 

Протеазите разграждат белтъчините до аминокиселини. Такива ензими са пепсин, трипсин и химотрипсин. Липазата преработва мазнините до мастни киселини и глицерол. Заедно с амилазата се секретират едновременно от панкреаса протеазите и липазата. Тези три вида ензими са част от панкреатичния сок и се освобождават в тънките черва при храносмилането.

Малтаза, изомалтаза, лактаза и захараза са ензими, пряко зависещи от амилазата, тъй като те продължават разграждането на въглехидратите. След като амилазата разгради сложните въглехидрати до дизахариди, именно тези ензими довършват процеса, като разграждат дизахаридите до глюкоза и други монозахариди.

Нуклеазите разграждат нуклеиновите киселини (ДНК и РНК) до нуклеотиди. Макар и непряко, подпомагат общото храносмилане и осигуряват оптимална среда за всички ензими, включително за амилазата.

 

Заключение

Този храносмилателен ензим е част от сложната ензимна система, в която всеки ензим изпълнява строго определена функция, но те работят координирано за ефективно храносмилане. При недостиг или липса на някой от изброените ензими се получава ензимен дисбаланс и “ензимната машина” не може да функционира правилно. Това влияе на екзокринната (отделителната) функция на панкреаса и води до непълноценно усвояване на хранителните вещества.

Амилазата се използва в клиничната лаборатория като маркер в биохимичен анализ, а количеството в урината за диагностициране на панкреатични заболявания и заболявания на слюнчените жлези. 

Тестът за амилаза се е превърнал в диагностично изследване, с помощта на което се откриват изброените заболявания. Той може да включва кръвна проба, взета от вената или проба на урината, която може да бъде еднократна или събирана в продължение на 24 часа. 

 

Често задавани въпроси