Как работят храносмилателните ензими?

Храносмилателните ензими са биологично активни молекули, белтъци по своята химична природа, които играят ключова роля в процеса на разграждане на хранителните вещества до по-малки молекули, които могат да бъдат усвоени от организма. Те се секретират от различни органи на храносмилателната система и работят чрез катализиране на химични реакции, необходими за метаболизма на въглехидрати, белтъци и мазнини.

 

Видове храносмилателни ензими и техните функции

Според специфичния субстрат ( вещество), което разграждат, храносмилателните ензими биват следните видове: 

• Амилази – разграждат сложните въглехидрати (полизахариди) до по-прости захари. В човешкия организъм се различават два вида амилаза – слюнчена амилаза – секретира се от слюнчените жлези в устната кухина и започва процесът на разграждане на нишестето ( скорбялата) още при акта на дъвчене. Другият вид е панкреатичната алфа-амилаза, която се секретира от задстомашната жлеза ( панкреас) и продължава процесът на храносмилане на полизахаридите в тънкото черво до малтоза и други дизахаридни остатъци.
• Протеази (пептидази) – катализират разграждането на белтъците до по-малки пептиди и аминокиселини. Те биват три основни вида:

–  Пепсин – активен в стомаха, където разгражда белтъците до пептиди

– Трипсин и химотрипсин – произвеждани от панкреаса, те продължават разграждането на пептидите в тънкото черво;

– Пептидази – ензими, които завършват разграждането на късите пептидни вериги до аминокиселини.

• Липази – разграждат мазнините до глицерол и мастни киселини. Функционират основно в тънките черва и се нуждаят от присъствието на жлъчни киселини, за осъществяване на процесите на разграждане.
• Дизахаридази и други ензими – разграждат специфични захари:

– Малтаза – хидролизира малтозата до две молекули глюкоза.

– Лактаза – разгражда лактозата (млечната захар) до глюкоза и галактоза.

– Захараза – разцепва захарозата на глюкоза и фруктоза.

– Целулаза – разгражда сложният полизахарид целулоза до глюкозни остатъци, като не се секретира естествено в човешкият организъм.

 

Процесът на храносмилане с участието на ензими

 

 

Процесите на храносмилането са сложни и включват участието на различни органи, ензими и други фактори, които съвместно ги осъществяват. Те започват още в устната кухина и пълното им протичане включва участието на стомаха, жлъчния мехур, панкреаса и най-вече тънките черва, където по-голямата част от ензимите осъществяват своите функции.

• Устна кухина – храносмилането започва с механичното раздробяване на храната и действието на слюнчената амилаза върху нишестето.
• Стомах – киселинната среда активира пепсина, който започва разграждането на белтъците.
• Тънко черво – основният етап на ензимно храносмилане, включва участието на дванадесетопръстника, йеюнума и илеума. Панкреасът секретира амилази, протеази и липази, а чревните клетки отделят допълнителни ензими за окончателното разграждане на хранителните вещества.
• Абсорбция – след като хранителните вещества са разградени до най-малките си компоненти, те се абсорбират в кръвообращението и транспортират до клетките.

 

Целият процес на храносмилането зависи, както от правилната функция на органите, които участват в него, така и от други фактори като pH на средата, концентрацията на субстрата и количествени и качествени характеристики на синтезираните ензими.

 

Кога се налага приемът на ензими “отвън”?

В някои случаи, поради причини като органна недостатъчност ( следствие на хронично заболяване или хирургичното отстраняване на даден орган на храносмилателната система) или вродени състояния, определени ензими не могат да бъдат произведени в достатъчни количества или да изпълняват правилно функциите си. Именно тук се налага приемът им “отвън” под формата на концентрирани хранителни добавки. Ето накратко и други случаи, при които се налага приема на ензими: 

• При екзокринна панкреатична недостатъчност (EPI) – липса на достатъчно панкреасни ензими, напр. при хроничен панкреатит или муковисцидоза.
• При лактозна непоносимост – добавянето на лактаза помага за разграждането на млечната захар.
• При цьолиакия – в някои случаи помагат при увреждане на тънкочревната лигавица.
• При хронични възпалителни чревни заболявания (IBD) – напр. при болест на Крон, улцерозен колит или синдром на бактериален свръхрастеж (SIBO).
• След операции, засягащи храносмилателния тракт – напр. гастректомия, байпас операции.

 

Кога приемът на храносмилателни ензими действа благоприятно?

 

 

Не винаги е необходимо да има налично патологично състояние, за да се прибегне до употребата на храносмилателни ензими като хранителна добавка. Ето случаите, при които тяхната употреба е обоснована, без да е налично болестно състояние: 

• Подобряване на храносмилането – при усещане за тежест, подуване или дискомфорт след хранене.
• Оптимално усвояване на хранителни вещества – за хора с малабсорбция на мазнини, белтъчини или въглехидрати.
• Подкрепа при диети с високо съдържание на протеини, мазнини или дори целулоза – за по-лесно разграждане на храната. 
• Облекчаване на симптоми на раздразнено черво (IBS) – намаляване на газове, подуване и спазми.
• Подкрепа за възрастни хора – с напредване на възрастта секрецията на ензими намалява.

 

Заключение

Храносмилателните ензими са от съществено значение за правилното усвояване на хранителните вещества. Тяхната роля в организма е незаменима, а всякакви нарушения в тяхната функция могат да доведат до храносмилателни проблеми и малабсорбция. Разбирането на механизма им на действие помага за по-доброто управление на диетата и хранителните навици. Тъй като тяхното действие е незаменимо и без тях човешкият организъм не може да разгражда и усвоява хранителните вещества, които поема, то в някои случаи е необходимо да си ги набавяме “отвън” под формата на хранителни добавки.