Ходене назад – за допълнително укрепване на мускулите

Интересното ходене назад, понякога наричано и ретро ходене, носи ползи за тялото при млади и стари. С негова помощ може да укрепим някои мускули, които не използваме толкова често и да подобрим баланса си. Ако го практикуваме през различните етапи на живота си, ще може да изградим сила в краката си и добро равновесие, което да ни е от помощ до дълбоки старини. Научете повече за тази любопитна практика в статията.

Ползи от ходенето назад

Различни проучвания показват интересни ползи от ходенето назад. Благоприятните ефекти на странната практика се наблюдават както върху физиката, така и върху психиката ни. Тъй като нашите тела не са пригодени към постоянно ходене назад, кратко време всеки ден или през няколко дни е достатъчно, за да получим определени ползи за здравето.

За ставите и костите в краката

Ходене назад се използва в някои процедури по физиотерапия за укрепване на ставите. Често се наблюдава при терапия за проблеми с коленете. Това е така, тъй като разликата в биомеханиката премахва обикновеното натоварване, което уврежда ставите и хрущялите ни, и укрепва други части на ставата. С тази помощ ние заякваме цялата зона около проблемната кост или става, за да стъпваме уверено както назад, така и напред.

По време на физиотерапия може да се използва ходене назад под наблюдение на лекаря, тъй като то натоварва коленете значително по-малко. Това се случва поради намалената мобилност и значително по-малкия ъгъл на сгъване на крака в коленната и тазобедрената става по време на ходене назад. Препоръчва се при хора, които са претърпели операции на коляното или подмяна на някоя става в крака.

Ходене назад се използва и за подобряване на болки и симптоми, свързани с кръста, гърба и дори при заболявания като артрит.

За психологическото ни здраве

Ходенето назад е упражнение не само за мускулите и ставите ни, но и за ума. Може би сте чували, че ако си мием зъбите с лявата ръка (при десничарите) или се учим да пишем с нея, може да подобрим здравето на мозъка си. Подобни действия, на които мозъкът и тялото ни не са свикнали и не умеят да правят автоматично, развиват когнитивните ни способности и ни помагат да сме съзнателни до дълбока старост.

При ходене назад предната част на главния мозък е особено активна – много повече в сравнение с нормалното ходене. Тази част от мозъка отговаря за когнитивните ни умения като вземане на решения, решаване на логически задачи и казуси. Честото практикуване на ходене назад може да заякне ума ни, като подсили неговите когнитивни центрове.

За мускулите

Експерти по биомеханика към университета в Невада, САЩ провеждат свое собствено малко проучване, което разглежда ефектите от ходене назад върху избраните участници. Само 10-15 минути на ден осигуряват страхотни ползи като:

• Повишаване на разтегливостта и гъвкавостта на задния бедрен мускул
• Укрепване на мускулите на гърба и подкрепа на гръбнака
• Подобряване на движението и функциите на глезените
• Намаляване на болката в кръста поради по-добрата мускулатура и подобряването на стойката

С помощта на ходене назад много атлети подобряват състоянието на мускулите в краката и по този начин намаляват вероятността от контузии и наранявания по време на интензивни физически тренировки. Това е особено важно за силата и гъвкавостта на глезена, който много често се навяхва и наранява не само при спортисти, но и при всички хора по време на физическа активност. Тези травми може да са сериозни и дори понякога да заплашат спортната кариера на атлетите, поради което най-добрият подход е да бъдат предотвратени.

Ходенето назад използва плантарните мускули, намиращи се в стъпалото и свода, по различен начин от този, на който сме свикнали. Тази практика може да се отрази благоприятно на симптомите на плантарен фасциит, като обаче не бива да го практикуваме в периодите на почивка при това заболяване.

С негова помощ обаче може да заякнем мускулите и да предотвратим неприятната болка в стъпалото в бъдеще.

Може ли да си навредим?

При ходене назад се случва хората да губят баланса си и дори да се нараняват при падане например. Затова ако не сме уверени в обратното движение, е хубаво да имаме помощник близо до себе си – това може да е човек или здрава опора. Ходенето на пътечка или с помощта на опитен рехабилитатор може да извлече най-много ползи с най-малко риск.

Ако искаме да практикуваме ходене назад у дома, преди да се престрашим да излезем навън, може да го правим, като се държим за стена, гърба на дивана или за облегалката на столове, наредени един до друг.

Ходене назад за всички

Тази практика е полезна за хора от всички възрасти. Не е необходимо да сме атлети, за да искаме краката, кръстът и гърба ни да са в добро състояние. Малчуганите и по-възрастните хора може да имат нужда от допълнителна помощ с координацията. Ако имаме проблеми с ходенето и се чувстваме неуверени в своите способности за движение, може да практикуваме ходене назад с помощта на приятел или хванати за парапет или друга опора.

При възрастни хора, подложени на изследвания за ходене назад, се наблюдават допълнителни ползи като:

• Подобряване на симптомите и проявленията на остеоартрит
• Укрепване на движението при хора, претърпели инсулт
• Подкрепяне на отслабването при възрастни хора с наднормено тегло
• Подобряване на баланса и намаляване на риска от падане и нараняване

Ходенето назад може да е по-лесно и безопасно, ако го практикуваме на бягаща пътечка с много бавна скорост на уреда. Свиквайки с практиката, може дори да увеличаваме скоростта леко и постепенно, като наблюдаваме как се подобрява баланса ни и умението да ходим назад.

10-тина минути на пътечката в обратна посока са достатъчни, за да получим страхотните ползи, и си заслужава тази практика да стане част от редовните ни упражнения във фитнеса.

Интересни случаи от историята

Ходенето назад е прието католюбопитно предизвикателство между приятели през 1915. Патрик Хармън се обзаложил за 20 000 долара, че може да извърви разстоянието между Сан Франциско и Ню Йорк, като ходи само назад. Той закачил огледало за тялото си, което му помагало да вижда, а негов приятел също му оказал помощ за правилното ориентиране.

Хармън извървял разстоянието от баса, което възлизало на 6 300 километра за общо 290 дни. В края на предизвикателството той споделил, че глезените му били толкова здрави, че дори ударен чук не може да ги счупи.

Не се знае, разбира се, колко от тези километри са наистина извървени и дали г-н Хармън не се е качил поне на 1 влак. Ползите от неговото ходене назад дори да е било по-малко от 6 000 километра са били видими в тялото му. Има обаче и други случаи, в които ходенето назад се взема под въпрос още през 19. век.

Заключение

Практикуването на ходене назад може да е редовна част от нашия активен живот и с негова помощ да укрепим мускулите и ставите на краката си. Заедно с това ще черпим и ползи за ума, които съвсем не са за подценяване. Може да опитаме да ходим назад с помощта на приятел или безопасна опора, за да открием колко полезно, приятно и забавно е това начинание.

Често задавани въпроси