Атаксия (нарушена координация): причини и лечение

 

 

Атаксия се отнася не към конкретно заболяване, а към група от симптоми, които могат да се дължат на различни неврологични, метаболитни или структурни нарушения. При наличието на атаксия човек може да се движи по несигурен, неудобен или дори тромав начин. Обикновено това е признак за проблем с малкия мозък, гръбначния мозък, периферните нерви или вестибуларната система.

Някои от възможните симптоматики включват загуба на координация, трудност при ходене и извършване на дейности, включващи фината моторика, тремор (треперене), замаяност и др. Както уточнихме, причините могат да са разнообразни и от тях зависят и съответните възможности за лечение и третиране на състоянието. На този принцип атаксията се дели на:

• Придобита. Това e атаксия, която може да се появи внезапно или да се развие постепенно, в зависимост от причината. В някои случаи е временна и обратима, ако се лекува основното заболяване.
• Наследена. Такива са генетичните заболявания, които се наследяват от единия или двамата родители.
• Спорадична. Тези състояния възникват поради спонтанни ДНК мутации или други фактори като автоимунни, метаболитни и дегенеративни процеси. Те не идват от родителите и симптомите може да се появят, когато човек стане възрастен.

 

При невъзможност за установяване на причината за атаксия тя се нарича „идиопатична“.

 

Атаксия: как се проявява?

 

 

Най-честото проявление на атаксия е нарушена координация на движенията и затруднения при извършване на фини движения, които могат да причинят спъване, падания и предизвикателства при ходене, писане или обличане. Понякога се наблюдава и неспособност за поддържане на правилна стойка.

Възможно е да има нестабилност и проблеми с баланса, които налагат използване на помощни средства за придвижване. Така наречената „пиянска“ походка се характеризира с неравномерно или сковано ходене.

Хората, проявяващи признаци на атаксия, могат да изпитат и тремор (треперене), който е най-забележим в областта на ръцете и другите крайници и се усилва при стрес или извършване на определени движения.

При по-тежките форми може да има говорни нарушения като неясна, тромава, разтеглена реч, трудна артикулация на думите. Други неприятни проявления са зрителните нарушения (проблеми с фокусирането или двойно виждане). Липсата на координация може да води до слабост в мускулите, особено в ръцете и краката, както и да причини умора.

 

Видове атаксия

Това състояние се дели на три вида според различните причини за поява.

Малкомозъчна атаксия

 

 

Тя се получава в резултат на увреждане на малкия мозък – структурата, която контролира координацията, баланса и прецизността на движенията. Може да причини нестабилност при ходене, загуба на фина моторика, некоординирани движения на крайниците и затруднения с речта (дизартрия). Причините могат да включват дегенеративни заболявания, инсулт, тумор, автоимунни състояния или токсично увреждане от медикаменти.

Консумацията на алкохол също може да доведе до временна атаксия, защото влияе на малкия мозък. Тези ефекти обикновено отшумяват, когато тялото метаболизира алкохола.

Въпреки това хроничната злоупотреба може да доведе до трайни увреждания на нервната система, които могат да причинят постоянна атаксия.

Малкомозъчната атаксия е сравнително рядък вид, като наследствените форми се срещат при около 3 на 100 000 души. Придобитите, каквито са уврежданията в следствие от инсулт и други проблеми, са по-чести, но сред възрастните.

Сетивна атаксия

Този вид се среща по-често и възниква, когато периферната нервна система или гръбначният мозък не могат правилно да предават информация за позицията на тялото към мозъка. В резултат човек изпитва трудности при ходене, особено в тъмнина или със затворени очи, тъй като не усеща къде се намират крайниците му.

Често срещани причини са дефицит на витамин B12, диабетна невропатия, автоимунни заболявания или травми на гръбначния мозък.

Вестибуларна атаксия

Свързана е с увреждане на вестибуларната система, която отговаря за баланса и ориентацията в пространството. Причината обикновено се крие в проблеми с вътрешното ухо или вестибуларния нерв.

Симптомите включват световъртеж, нестабилност, гадене и затруднения при движение, особено при резки промени в позицията на главата.

Някои от заболяванията, които я причиняват, са вестибуларен неврит, болест на Мениер или травми на вътрешното ухо.

Среща се сравнително често, тъй като включва нарушения на вътрешното ухо, които са чести причини за световъртеж. Например вестибуларният неврит засяга около 3-5 на 100 000 души годишно, а болестта на Мениер засяга около 0.2% от населението.

 

Диагностициране на атаксия

 

 

Справяне с атаксия

Начините за справяне с атаксия зависят от това какво я поражда. Временните причинители като алкохолна интоксикация може да не се нуждаят от лечение. Когато състоянието се дължи на лечими заболявания (като дефицит на витамин B12, инфекции или токсично въздействие), третирането на основната причина е основният начин за преодоляване на проблема.

В някои случаи при нужда могат да се използват лекарства за облекчаване на симптомите. Особено полезни са и упражненията за подобряване на двигателната активност, координацията и стабилността. 

За хора, които изпитват трудности с говора и преглъщането, може да се използва речева терапия. Тя помага за възстановяване на артикулацията и контрола върху речта и преглъщането.

Когато симптомите се дължат на преумора или стрес, почивката може да е всичко, от което се нуждаем.

 

Заключение