Хидроцефалия: същност, признаци и рискови фактори

В тази статия разглеждаме болест, която най-често е вродена: хидроцефалия. Друга възрастова група, която е в повишен риск, но този път от нормотензивната форма на заболяването, е тази над 60 г. Придобитата хидроцефалия е сравнително рядко явление, което би могло да засегне хора на всякаква възраст.

Като всяко състояние, което засяга функциите на мозъка, и това е изключително опасно. Ранното диагностициране и навременната медицинска подкрепа са от решаващо значение за запазване качеството на живота.

Самият термин произлиза от гръцките думи „хидро“ (в превод: вода) и „цефалус“ (в превод: глава). Водата всъщност е гръбначно-мозъчна/цереброспинална течност, която нормално се съдържа във вентрикулите и играе важна роля за защита, подхранване и изчистване на отпадните вещества от мозъка и гръбначния стълб. При хидроцефалия този баланс е нарушен и това причинява натрупване на течността и натиск върху мозъка.

Видове хидроцефалия и рискови фактори

Заболяването най-често е вродено, съответно се проявява още при раждането или непосредствено след него.

Националният институт по неврологични заболявания и инсулт (NINDS) в Мериленд, САЩ, изчислява, че 1 до 2 на всеки 1000 бебета се ражда с този здравословен проблем.

Това може да се дължи на централна нервна система, погрешно развила се по начин, който блокира потока на цереброспиналната течност. Кървене във вентрикулите при преждевременно раждане или инфекция в матката по време на бременност (като рубеола или сифилис) също биха могли да доведат до тежката болест.

Когато е придобита, хидроцефалия може да се появи при хора от всякаква възраст. Рисковите фактори включват тумори на главния или гръбначния мозък, инфекции на централната нервна система, кървене в мозъка от инсулт или нараняване на главата и други травматични увреждания.

По-малко позната и специфична форма на заболяването е нормотензивната хидроцефалия. Тя обикновено засяга възрастни над 60 години и се характеризира с нормално налягане на цереброспиналната течност, но разширени вентрикули. Симптомите включват:

• Проблеми с походката – стъпките стават малки, бавни, с усещане за нестабилност
• Инконтиненция (незадържане на урина) – започва с повишена честота на уриниране и има тенденция да прогресира
• Когнитивни нарушения – затруднения с паметта, вниманието и концентрацията

Този тип често остава недиагностициран или се приписва на стареене.

Това обаче не са единствените възможни причинители на болестта. Възможно е мозъкът да не може ефективно да абсорбира течността в следствие на менингит, кръвоизливи, хронични възпалителни заболявания и следоперативни усложнения. Тогава дори при нормално производство и циркулация се натрупва излишък от гръбначно-мозъчна течност.

В доста редки случаи самото тяло произвежда прекалено много течност, която не може да се абсорбира, например заради тумори на хороидния сплит – структура, разположена във вътрешността на мозъчните вентрикули.

Симптоми на хидроцефалия

Възможни усложнения

Без адекватна медицинска намеса натрупването на цереброспинална течност и увеличеното вътречерепно налягане могат да причинят трайни неврологични проблеми или дори да застрашат живота.

Децата и възрастните със състоянието са в риск от трайни когнитивни, двигателни и зрителни увреждания, както и от мозъчна атрофия. Натискът върху мозъка може да предизвика епилептични припадъци, които могат да станат хронични. При нормотензивната хидроцефалия може да се стигне до хронична инконтиненция.

В тежките случаи или при липса на лечение увеличеното вътречерепно налягане може да доведе до кома или смърт. Всички тези опасности подчертават значението на навременното диагностициране и лечение.

Диагностициране и лечение

Лечение

Най-често срещаното лечение е оперативно, като възможностите са две:

• Поставяне на шънт (тръбичка). Това е най-честият и ефективен метод за лечение на хидроцефалия. Процедурата включва хирургично имплантиране на система от тръбички, която отвежда излишната цереброспинална течност (ликвор) от мозъка към друга част на тялото, най-често – коремната кухина или гръдната кухина, където течността може да бъде абсорбирана. Шънтът осигурява дренаж на излишния ликвор и предотвратява натрупването му в мозъчните вентрикули.
• Ендоскопска трета вентрикулостомия. Прилага се при лечение на обструктивна хидроцефалия (например стеноза на акведукта на Силвиус). Процедурата включва използване на ендоскоп – специално устройство с камера и осветление, което позволява на хирурга да създаде малък отвор в дъното на третия мозъчен вентрикул. Това помага за възстановяване на нормалния дренаж на цереброспиналната течност, като се заобикаля блокажът и се облекчава вътречерепното налягане.

Понякога последният вид операция може да се комбинира с каутеризацията (изгаряне) на хороидния плексус с цел опит за намаляване производството на течността. В този случай се използва електрически ток за изгаряне на тъканта, произвеждащата гръбначно-мозъчната течност в страничните вентрикули на мозъка.

След извършване на шънтова операция се налага внимателно наблюдение и редовни медицински прегледи.

Въпреки че методът обикновено работи добре, в някакъв момент може да стане неефективен или да доведе до инфекция и повторно натрупване на течност в мозъка. В такъв случай лекарят трябва да смени запушената шънтова система.

Човек може да се нуждае от множество операции, за да поправи или замени шънт през целия си живот. Важно е да се внимава за признаци на неработещ шънт, които могат да включват:

• Главоболие
• Двойно виждане или чувствителност към светлина
• Гадене или повръщане
• Болезненост на мускулите на врата или раменете
• Гърчове
• Субфебрилна температура
• Сънливост или изтощение
• Възвръщане на признаците на хидроцефалия

В случай че е налице някой или повече от един от признаците, незабавно трябва да бъде потърсена спешна помощ. Успехът на този вид лечение варира от човек на човек. Някои пациенти се възстановяват почти напълно след лечението и имат добро качество на живот.

Заключение

Важно е да сме наясно със заболяването хидроцефалия, защото то може да бъде животозастрашаващо, ако не бъде открито и лекувано на време. Съвременната медицина предлага някои опции за лечение, които може да възвърнат нормалното качество на живот.

Често задавани въпроси