Енцефалит – причини и признаци на болестта

В САЩ честотата на енцефалит варира, но средният годишен показател е около 10-15 на 100 000 души, което го прави сравнително рядка болест. Въпреки това е добре да я познаваме, защото ранната диагностика е решаваща за успеха на лечението.

 

 

Енцефалитът се различава от менингит, с който могат да проявят подобни симптоми или дори да съществуват заедно (менингоенцефалит). Менингитът засяга единствено обвивките на мозъка.

Има два основни типа енцефалит – първичен и вторичен. При първичния мозъчната тъкан, определен участък или по-широка област от нея, е директно засегната. При вторичния инфекцията се е разпространила от друга част на тялото или състоянието е причинено от отслабена имунна система. Този вид енцефалит се развива 2-3 седмици след първоначалната инфекция.

 

Причини за енцефалит

 

 

Най-честата причина е протичането на вирусна инфекция, особено вируса на херпес симплекс (HSV). Арбовирусите, които се предават от насекоми като комари и кърлежи, са друг възможен причинител.

Вирусът, отговорен за варицела и херпес зостер (VZV), може да доведе до енцефалит, както и вирусите, причиняващи морбили, паротит и рубеола, особено при неваксинирани лица. В редки случаи причината може да бъде вирусът на бяс.

Останалите рискови фактори включват бактериални, гъбични и паразитни инфекции.

Източникът на енцефалит може да бъде неинфекциозен – тогава обикновено говорим за автоимунен енцефалит. Той възниква, когато имунната система на тялото погрешно атакува собствени клетки на мозъка – като първично състояние или като вторично заболяване на други автоимунни заболявания.

Друга форма на болестта е постинфекциозен енцефалит, който възниква след инфекция, често като забавен имунен отговор. Макар и рядко, енцефалитът може да възникне и като реакция към ваксина.

Рискови фактори

Уязвими към енцефалит са крайните възрасти, съответно бебетата, малките деца и възрастните. Индивидите, които не са ваксинирани или имат отслабена имунна система, също са изправени пред висок риск.

Наличието на придружаващи заболявани и алкохолизмът са други фактори, които могат да причинят по-голяма вероятност за поява на енцефалит.

Дори географският район или сезонът от годината понякога индиректно правят определени индивиди по-уязвими. Причината за това е, че разпространението е възможно чрез кърлежи или комари, а тези насекоми са характерни за определени географски райони и причиняват проблеми най-вече през топлите месеци на годината.

 

Симптоми

 

 

Симптомите на енцефалит могат да варират значително в зависимост от причината за състоянието и засегнатите области на мозъка. Трябва да имаме предвид, че понякога те са грипоподобни или дори отсъстват белези на болестта.

Някои от най-често срещаните признаци включват:

• Треска
• Силно и постоянно главоболие
• Объркване, дезориентация
• Припадъци
• Чувствителност към светлина (фотофобия)
• Чувствителност към звук (фонофобия)
• Гадене и повръщане
• Затруднено движение на врата, подобно на симптомите на менингит
• Необичайна сънливост или умора

 

При кърмачета и малки деца трябва да наблюдаваме за изпъкналост в фонтанелите (меките участъци на главата). Други признаци на енцефалит при малчуганите са скованост на тялото, затруднено хранене или отслабен апетит, често повръщане и постоянен плач.

Ако плачът се влошава при вдигане или гушване на детето, това често е знак за енцефалит.

Тежки симптоми

Някои от тежките възможни симптоми включват:

• Силно главоболие
• Висока температура
• Силно объркване и халюцинации
• Загуба на съзнание
• Мускулна слабост или парализа, особено от едната страна на тялото
• Проблеми с говора или слуха
• Двойно виждане
• Загуба на усещане или изтръпване, особено в определени области на тялото
• Промени в личността, раздразнителност
• Атаксия – загуба на координация и равновесие, затруднено ходене
• Неволеви движения като треперене или потрепвания

 

Диагностика

 

 

Процесът по диагностициране започва със снемане на анамнеза, която включва информация за подробната медицинска история на пациента, скорошни инфекции, ваксинационен статус и всички основни медицински състояния. Това е последвано от подробна оценка на симптомите като треска, главоболие, объркване, гърчове и други неврологични признаци.

След провеждане на физикален и неврологичен преглед, за да се идентифицират признаци на мозъчна дисфункция, се правят диагностични тестове.

Лумбална пункция често се извършва за събиране на цереброспинална течност от долната част на гърба. Тази течност се анализира за наличие на бели кръвни клетки, чиито повишени нива показват възпаление, както и за абнормални нива на протеини и глюкоза.

Изследванията на образите на мозъка са от решаващо значение за визуализиране на възпаление на мозъка и други аномалии. ЯМР е предпочитаният образен метод за откриване на възпаление на мозъка, подуване и специфични модели, свързани с различни причини за енцефалит.

Компютърната томография е полезна, ако ЯМР не е наличен или ако има нужда бързо да се изключат други състояния като мозъчни абсцеси или кървене.

Електроенцефалограма измерва електрическата активност в мозъка и може да открие аномалии, предполагащи енцефалит, като активност на припадъци и дифузно забавяне на мозъчните вълни.

Пълната кръвна картина може да се използва за откриване на признаци на инфекция или възпаление, докато серологичните тестове – на антитела срещу специфични вируси, бактерии или други патогени. PCR и културалните тестове могат да идентифицират инфекциозни агенти в кръвта.

В определени случаи може да са необходими допълнителни специализирани изследвания. Мозъчна биопсия, макар и рядко извършвана, може да се наложи, ако диагнозата остане неясна след други изследвания. Ако се подозира автоимунен енцефалит, могат да се проведат тестове за специфични автоантитела.

 

Усложнения

 

 

Ако не се лекува, енцефалитът може да доведе до тежки и трайни усложнения. Те включват персистиращи неврологични дефицити като когнитивно увреждане, двигателни и сензорни дефицити, говорни и езикови проблеми и промени в поведението.

Хронични припадъци или епилепсия, хидроцефалия и в изключително тежки случаи кома или смърт също са потенциални резултати от неразрешен енцефалит.

Дори след успешно лечение някои усложнения могат да продължат. Остатъчните когнитивни увреждания могат да засегнат паметта и вниманието, докато хроничната умора и слабостта могат да повлияят на ежедневните дейности.

Пациентите понякога развиват хронични гърчове, продължаващи говорни и езикови затруднения и психологически ефекти като депресия, тревожност и посттравматично стресово разстройство. Двигателни увреждания като треперене или спастичност и сензорни дефицити в зрението или слуха също могат да останат.

Лечение

 

 

За вирусен енцефалит, особено когато е причинен от вируса на херпес симплекс, антивирусните лекарства са основното лечение. Ако състоянието се дължи на гъбична инфекция, се използват противогъбични средства за справяне.

Ако проблемът е автоимунен, лечението е насочено към потискане на имунната система и може да включва кортикостероиди, интравенозен имуноглобулин, плазмафереза и имуносупресивни лекарства.

Хоспитализацията често е необходима за наблюдение и интензивни грижи, осигуряване на подходяща хидратация и електролитен баланс и управление на болката.

Може да се наложи рехабилитация при пациенти, които изпитват трайни последици от енцефалит. Когнитивната терапия може да помогне за подобряване на паметта и уменията за решаване на проблеми. Логопедичната и езикова подкрепа оказват позитивно влияние, ако са налице комуникационни затруднения.

 

Заключение

Ако забелязваме признаци на енцефалит, трябва да потърсим лекарска помощ и оценка възможно най-бързо. Състоянието е изключително опасно, тъй като засяга един от най-важните органи в човешкото тяло – мозъка.

 

Често задавани въпроси