Гъбички в ушите (отомикоза) – как да се справим?

Гъбичките в ушите са общоизвестни под медицинския термин “отомикоза”, който обозначава хронично гъбично заболяване, засягащо най-често ушния канал – дял на външното ухо, тъй като повишената му температура и влажност се оказват една благоприятна среда за развитието на всевъзможни видове гъбички като например Aspergillus или Candida.

Заболяването е сравнително по-често срещано при хората, преминали средната възраст и засяга приблизително 10% от общото население. Справянето с него обикновено е невъзможно без специално лечение.

 

 

Не бива да се бърка с екземите или възпаленията на слуховия проход.

 

Кои са причинителите на отомикозата?

Да разгледаме кои са факторите, които повишават риска от развитието на гъбички в ушите.

Влага и вода

Горещият и влажен тропически климат предпоставя възникването на всякакви плесени и дрождоподобни гъби. За хората, които живеят в някоя от по-топлите страни, както и за практикуващите воден спорт, като плуване или сърфиране, рискът е по-сериозен заради самата влажна среда, на която непосредствено са изложени.

Злоупотреба с ушната хигиена

Ушните тампони, дървените клечки или металните предмети за почистване на ушите могат да увредят ушния канал, нарушавайки естествената “ушна флора”, която предпазва от вредни микроби, конкурирайки се с тях за ресурси и пространство, и да повишат възможностите за поява на инфекции. Неправилната хигиена или липсата на такава водят до натрупване на ушна кал и отново резултатът може да бъдат гъбички в ушите.

Понижение в имунната защита на организма

Отслабената имунна система е предпоставка за силна уязвимост към гъбички, особено при страдащите от хронични заболявания като диабет, СПИН или лимфом, както и приемащите имуносупресивни медикаменти след трансплантация на орган или при химиотерапия.

Продължителна употреба на антибиотици

През последните години се наблюдава рязко покачване на случаите на отомикозата. Предполага се, че това се дължи предимно на масовото разпространение на широкоспектърните антибиотици, антибиотичните капки за уши и стероидите. Повлиявайки нивото на PH в микрофлората на ушния канал, от което зависи броя и качеството на полезните бактерии, приемът им предразполага към размножаването на гъбичките.

Екземи и алергии

Възпалението и олющванията при кожни проблеми като екземи и псориазис също предпоставят отомикозата.

Слушалки и слухови апарати

Техническите устройства, които поставяме в ушите си, като слушалките и слуховите апарати, блокират естествената вентилация на ушния канал и създават рискова влажна среда за гъбички в ушите.

Възраст

Както прочетохте и по-горе, възрастта е определяща за степента на риска от заболяването. С напредъка на възрастта циркулацията отслабва и измененията на ушната кал, които могат да настъпят, подпомагат развитието на гъбичните инфекции.

Травми на ушния канал

Травмите на ушния канал действат като вход за нахлуването на гъбички.

 

Характерни симптоми на заболяването

 

 

При отомикоза се проявяват своеобразни симптоми, които правят състоянието трудно различимо от някои други близки на него заболявания като екземи или възпаления на слуховия проход.

Най-често срещаните симптоми на гъбичните инфекции в ушите са:

• Интензивен и дразнещ сърбеж в ушния канал
• Усещане за болка дълбоко в ушния канал
• Усещане за парене в ухото
• Усещане за вода в ухото
• Обилен секрет с необичаен цвят и мирис
• Чувство на запушеност или пълнота в самото ухо, съпътствано с намалена яснота на слуха
• Звънтеж в ушите (тинитус)
• Гъбичките стимулират ушните жлези да произвеждат повече церумен, т.е. ушна кал
• Възпаление, подуване и зачервяване на ушите
• Лющеща се кожа на засегнатото ухо
• Силно и необяснимо главоболие

 

При наличието на някой от изброените симптоми е необходимо да се консултирате незабавно с медицинско лице.

 

Рискове и последици от отимокозата

 

 

Съществуват няколко различни вида усложнения, които биха могли да настъпят от заболяването и не е препоръчително дълго да се отлага необходимостта от лечение. В най-добрия случай гъбичната инфекция или ще се задържи във външното ухо или ще изчезне, само за да се появи отново. Рецидиви настъпват при непълно или неправилно лечение, понижаване на имунната защита и поддържане на прекомерна влага в ушния канал.

Състоянието крие и риска гъбичките да се разпространят по близките тъкани в областта на главата и шията. Възможни последствия са появата на менингит, мастоидит, както и в много краен случай – гъбичен остеомиелит, който е животозастрашаващ.

Менингитът представлява възпаление на мозъчната кора на главния или гръбначния мозък, а мастоидитът е сериозна инфекция, засягаща голямата кост зад ухото.

Гъбичният остеомиелит от своя страна е инфекциозно възпаление на костната тъкан.

 

Гъбичките Aspergillus и Candida

Въпреки че съществува широко разнообразие от видове гъбички, виновни за отимокозата, най-характерни са видовете Aspergillus и Candida:

• Aspergillus се среща почти навсякъде около нас, както в дома, така и навън. Обикновено е безобидна, но има случаи, в които при вдишване на спорите настъпват алергични реакции или белодробни инфекции.
• Candida е диморфна гъбичка т.е среща се под две морфологични форми – като мицел и като дрожд. Обитава повърхността на кожата и вътрешната част на гърлото, устната кухина и червата. Някои от нейните подвидове е възможно да причинят инфекция. Такава е кандидозата.

 

Диагностика на отомикозата

 

 

Изследването, което е необходимо да бъде извършено при съмнение за наличието за някакъв здравословен проблем в областта на външното ухо, е така наречената отоскопия.

Представлява метод за директен оглед на външния слухов проход и тъпанчевата мембрана и се извършва чрез инструмента отоскоп. Той се състои от светлинен източник и леща със слабо увеличение. Причинителя се определя от цвета на точките и петънцата, които се наблюдават при изследването.

Черно сивкави точки, заобиколени от памукоподобни гъбични спори, сочат към вида Aspergillus. При наличието на кремаво-бял секрет, то случаят най-вероятно е Candida. Добре е да се вземе проба от ушния канал и да се направи лабораторно изследване на микрорганизмите.

Симптомите, както и медицинският профил на пациента също са определящи с оглед на диагностиката.

 

Как се лекуват гъбички в ушите?

На първо място е необходимо да бъде направена промивка на ушния канал от съответното медицинско лице (УНГ). След това обикновено се предписват противогъбични капки за уши, които съдържат антимикотиците – миконазол, флуконазол и клотримазол, както и кортикостероидни елементи против възпалението и болката.

При установяване на бактериална инфекция като причинител на заболяването се предписват антибиотици за вътрешен прием.

Нужно е предписаните медикаменти да продължават да се прилагат и след изчезването на симптомите, за да се подсигури абсолютното унищожение на гъбичките. По време на терапията трябва да се избягва всякакъв контакт с вода. При къпане се използват памучни тампони.

Обикновено лечението протича в рамките на седмица/две, но при неправилно отношение към проблема е възможно да прерастне в хронично състояние.

Билкова терапия с невен (Calendula officinalis)

Благодарение на богатото си съдържание от терпеноиди и флавоноиди, невенът има способността да инхибира растежа на различните видове гъбички, виновни за отомикозата.

Освен антигъбични, той притежава и антивъзпалителни свойства, които спомагат за облекчаването на сърбежа и болката. Невенът е приложим и за ускоряване на процесите на регенерация на кожата след характерните олющвания.

Жълт кантарион (Hypericum Perforatum)

Жълтият кантарион, известен още и под името „зверобой„, е богат на активните съединения хиперицин и псевдохиперицин, които притежават силни антигъбични свойства. Той също притежава способността да облекчи болката и възпалението, както и да спомогне процеса на регенерация на разрушената тъкан в ушния канал.

Други билкови средства

Други етерични масла, които потенциално биха въздействали изцелително при гъбични инфекции, са маслата от чаено дърво, риган и чесън.

 

Профилактика

 

 

Ето как да намалим значително риска от инфекцията:

• Избягване на памучни тампони и твърди предмети за почистване на ушите
• Използване на сешоар за отстраняване на влагата от ушите
• Носене на шапки или тапи за уши при плуване
• Поддържане на изрядна хигиена на ушите

В допълнение към това е важно да обърнем внимание и на здравословното хранене, както и адекватната хидратация. Те предпазват от кожни раздразнения и осигуряват оптимална функция на имунната система.

 

Заключение

Рискът от развиването на гъбички във външната част на ухото се покачва значително през топлите месеци. Добре е да бъдем съзнателни за факторите, които го предпоставят, и да предприемем точните и навременни мерки, в случай, че някой от симптомите изведнъж се появи.

 

Често задавани въпроси