„Нямам време за туризъм и фитнес, бягането и гимнастиката ме уморяват, спи ми се, не ми е комфортно!“ – всеки от нас е изричал подобни оплаквания. В повечето случаи пасивната почивка, осъществена при липса на движение, не е нещо фатално. Но когато отказът от физическа активност се превърне в навик, това може да подсказва присъствие на коварно протичащ здравословен проблем.

За такова състояние в медицината съществува определение – „лоша толерантност към упражнения“. Така се означават случаите, при които след раздвижване настъпват преждевременна отпадналост, задух, ускорен пулс, сърцебиене и други симптоми. Степента на тази лоша толерантност е различна и варира от лека умора в резултат от минимално натоварване до множество неприятни усещания след продължителни физически усилия.

 

Какво подсказва постоянното нежелание за движение?

Възникналите при физическа активност оплаквания трябва да се анализират, тъй като са сигнал за здравословни проблеми. Ето най-честите:

 

  • Дихателни заболявания

При бронхиална астма, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ ), както и други увреждания на белия дроб, се затруднява притокът на кислород към белодробните клетки. Това е причина след активно движение на хора с респираторни проблеми да възникват болестни симптоми като:

  • недостиг на въздух
  • замаяност
  • кашлица
  • хрипове или стягане в гърдите

Понякога седмици и месеци след овладяване на дихателна инфекция пациентите усещат умора и слабост на тялото си и нямат желание за физически дейности. Състоянието, в което се намират, е известно като поствирусен синдром.

Статистики от миналата и настоящата година сочат, че синдромът се наблюдава при много хора след преминала инфекция със SARS-CoV-2. Здравните експерти на СЗО наричат проблема „дълъг COVID-19“, който бе обявен за фактор, водещ до нежелание да се спортува. Допуска се, че неразположенията при „дълъг COVID-19“ възникват в резултат от имунна свръхактивност, която се задържа и след преминаване на инфекцията.

  • Сърдечна недостатъчност

Лошата толерантност към упражнения е сигнал и за сърдечна недостатъчност. Тя се демонстрира със задух, лесна умора и намален дихателен капацитет. Тези симптоми се дължат на неспособност на сърцето да изпомпва достатъчно количество кръв за задоволяване на обменните и кислородните нужди на организма.

При движение в условията на сърдечна недостатъчност първоначално се включват компенсаторни механизми. По-късно те се превръщат в болестотворни фактори, защото стават елементи от порочен кръг, водещ до постепенно изтощаване и отпускане на сърдечния мускул.

  • Диабет

Физическа активност, диабет.

Това обменно нарушение влияе върху начина, по който тялото използва глюкозата, гарантираща на клетките необходимата им енергия. Проучвания сочат, че непоносимостта към упражнения възниква най-често у хора с диабет от втори тип. Дължи се главно на страх от резки промени в нивата на кръвната захар.

Клинични наблюдения доказват, че увеличената секреция на глюкоза от черния дроб, съчетана с интензивно натоварване, може да повиши кръвната захар по време на тренировката или веднага след нея. Но много скоро настъпва обратното състояние – кръвната захар спада рязко за период от няколко часа, а понякога и за цяло денонощие. Това се дължи на временно повишаване на тъканната чувствителност към инсулина.

Ето защо е необходимо нивата на глюкозата в кръвта да се контролират с помощта на специални устройства по време на движение и физически упражнения.

  • Mиалгичен енцефалит

Популярното название на болестта е синдром на хроничната умора. Пациентите с този проблем изпитват постоянна липса на енергия. Състоянието им не се подобрява с почивка или сън. Миалгичният енцефалит пречи на пострадалите не само да поддържат физическия си тонус, но и да извършват всекидневните си дейности.

Вирусолозите са категорични, че една от причините за болестта е инфекция с ентеровируси, които, причинявайки дихателни и чревни заболявания, се пренасочват към нервната тъкан, мускулите и сърцето.

Отключваща роля за умората може да има и преживян силен стрес, но понякога е невъзможно да се открие точното събитие, задействало синдрома. Лечението е задължително, ако оплакванията се задържат повече от 6 месеца.

  • Депресия

Тя също протича с нежелание за движение, съпроводено с продължителна умора, отпадналост, сънливост и смущения в съня. При депресия се демонстрира отчужденост и ниско самочувствие. Засегнатият твърди, че нищо не го радва и няма надежда за бъдещето си. Нерядко изпитва чувство за дълбока вина или усеща въображаеми болки, без да съществува физическа причина за тях.

 

При всички посочени случаи първото нещо, което трябва да се направи, е консултация с лекар – общопрактикуващ медик, пулмолог, кардиолог, ендокринолог, невролог или психиатър, като се имат предвид проявените симптоми. Много важно е да се избягват крайностите в лечебните подходи, защото при посочените заболявания, както и в други случаи на нетолерантност към физическа активност, пресиленото движение и пълният покой се оказват еднакво вредни.

 

Как да се преодолее непоносимостта към упражнения?

 

Физическа активност.

 

След изясняване на оплакванията е разумно да се премине към упражнения, подходящи за съответното състояние.

  • Срещу респираторните проблеми се препоръчва гимнастика с движения на ръцете и наклони на тялото. Подходящи са упражнения, които укрепват гръдния кош и дихателната мускулатура. Интензивността на тренировките трябва да нараства постепенно, без да се бърза.
  • При сърдечна недостатъчност е добре да се следва програма за физическа активност, разработена от кардиолог и съобразена с индивидуалното състояние на пациента. Болният не бива да се пресилва. Задължително е да спира заниманията си, когато се почувства уморен или замаян, или изпитва друго неприятно усещане. Натоварванията могат да се увеличават бавно до определена интензивност, която след това трябва да се намалява постепенно.
  • При диабет физическите занимания могат да се провеждат след проверка на кръвната захар преди старта им и поемане на въглехидрати, ако е необходимо. Разумно е спортуващият да държи близко до себе си бонбон или бучка захар. Известно е, че при възникнала хипогликемия приемът на захар помага на организма за бързото му възстановяване. По време на упражненията е добре да се осъществява междинен контрол на глюкозата в кръвта.
  • При миалгичен енцефалит и депресия също се препоръчва плавно стартиране на тренировъчна програма за постигане на аеробна физическа активност. Състоянието на пациентите може да се подобри, ако имат добри познания за заболяванията си като едновременно получават активна подкрепа от своите близки.

Понякога нежеланието за раздвижване се дължи на комбинация от неблагоприятни фактори. Например проява на мързел, съчетан с необходимост от изолация в условията на пандемия, възможност за работа от вкъщи или принудително дистанционно обучение.

Това нежелание за физическа активност вреди на здравето, категоричен е Майкъл Джойнър – експерт от “Mayo Clinic”. Според него липсата на движение трябва да се разглежда като отделно заболяване. Чрез публикация в „Daily Mail“ Джойнър предлага проявите на нежелание за спортуване да се приравнят към други видове рисковано поведение като тютюнопушене и шофиране в нетрезво състояние. Специалистът препоръчва при някои заболявания лекарствата да се съчетават със задължителни тренировки. Негова е идеята три пъти на ден да се отделят по 10 минути за раздвижване.

За да се радваме на добра физическа активност, трябва да бъдем убедени в ползите от нея. Едва тогава бихме могли да действаме безрезервно, независимо от заболяванията и особеностите си. Това е напълно в духа на казаното от римския философ Луций Аней Сенека: „Едно от условията за оздравяване е желанието да се оздравее“.

Обновена: 12 юли 2022 в 02:27 | Публикувана: 21 октомври 2021 в 14:27 | Категория: Здраве