Нежелани ефекти на социалните мрежи върху здравето

В днешното глобализиращо се общество неизбежните ефекти на социалните мрежи са едновременно полезни и опасни за човешкото здраве. Позитивните им такива се дължат на това, че предоставят лесен и скоростен достъп до информации относно заболявания, лечение и превенция, позволяват бързо организиране на профилактични кампании, предлагат възможности за споделяне на личен опит и преживявания, които са подкрепящи за пациенти със сходни проблеми.

Социалните мрежи обаче имат и тъмна страна. Създаденият от тях виртуален свят понякога вреди на хората, нарушавайки тяхното физическо, социално и духовно благополучие.

 

Проучване, ръководено от д-р Дейвид Лий от университета в Бъфало (САЩ), показва, че след дълготрайно, интензивно ползване на социалните мрежи, нарастват кръвните нива на С-реактивен протеин, който е маркер за възпаление. Обект на това изследване са били млади хора – 251 студенти на възраст от 18 до 24 години. Според д-р Лий, колкото повече часове студентите са прекарвали в онлайн платформите, толкова по-често са търсили медицинска помощ поради различни телесни оплаквания и общ дискомфорт.

Някои клинични наблюдения сочат, че при работа с компютър, когато краката остават дълго време неподвижни, се забавя кръвообращението. В такива случаи стените на вените се разширяват и кръвоносните съдове изпъкват като извити, синьовиолетови или червени ивици, известни като варици.

Не е напълно безопасно и скролването. Ако повтарящите се движения на пръстите са продължителни, възниква опасност от възпаление на медианния нерв във вътрешността на китката. Това води до развитие на т.нар. синдром на карпалния тунел – състояние, което се проявява с болки, парене в ръката, обездвижване и умора.

Обикновено тези оплаквания се изострят през нощта. Умора може да настъпи и поради безсъние, настъпило след продължително излагане на синя светлина от ползваните електронни устройства.

 

Как онлайн платформите рушат психичното здраве?

 

 

Учени от Хумболтовия университет в Берлин твърдят, че когато хората прекарват много време в онлайн платформите, придобиват склонност към сравнения между себе си и нереални образи и дейности, при което губят самочувствие и увереност. Това влияе негативно и върху общото здравословно състояние на човека.

Постоянното търсене на потвърждения от гледна точка на харесвания и последователи също може да провокира прояви на ниска себеоценка и неудовлетвореност, на малодушие, колебливост, завист и потиснатост.

Друго изследване сочи, че потребителите с няколко акаунта в социалните медии са изложени на по-висок риск от тревожност и депресия.

Прекомерната употреба на онлайн платформите понякога е фактор за зависимост, при която се губи контрол над времето, прекарано в интернет. По тази причина потърпевшите пропускат реални ангажименти и занимания и сами се поставят в изолация.

Отдавна се знае, че социалното взаимодействие е изключително важно за доброто психично здраве. Но образите, които се виждат в монитора, не могат да заменят непосредствения контакт. Независимо от големия брой приятели и последователи в социалните мрежи, хората си остават отдалечени един от друг, когато липсват лични, действителни връзки.

Друг риск за психиката е фактът, че потребителите на социалните мрежи може да са подложени на различни коментари, включително критики, подигравки и онлайн тормоз. Това уврежда самочувствието на потърпевшите, увеличава стреса и тревожността им, и понякога поражда суицидни мисли.

В други случаи  хората реагират с вулкан от негативни мнения и емоции в отговор на фалшиви новини, провокации или ругателства. Последиците са катастрофални, когато потребителите са обхванати от мнителност, недоброжелателство, злоба, ненавист и готовност за агресивни действия.

Изследователи от университета в Гелф (Канада) са установили, че времето, което студентите прекарват в социалните мрежи, е пряко свързано с появите на патологична ревност към интимния партньор.

За възникването на подозрения в изневяра допринася възможността за получаване през интернет на допълнителна информация относно заниманията на любимия човек във времето, когато е далече.

Веднъж появила се, болестната ревност засилва усилията за наблюдение и контрол във виртуалното пространство. Крайният резултат е увеличаване на часовете, прекарвани в онлайн платформите и промяна в отношенията между интимните партньори.

Прекомерното използване на социалните мрежи понякога е фактор за възникване на болестно състояние, известно като FOMO (Fear Оf Missing Out или страх от пропускане). Човекът в това състояние изпитва дискомфорт и силна тревога при опасност от пропускане на информации за важни събития, възможности или изживявания, които хора от мрежата може да имат. Обхванатите от FOMO са неспособни да се концентрират върху други неща.

Разбира се, въздействието на онлайн платформите върху здравето зависи от индивидуалните особености на потребителите, от начина, по който те ползват съвременните технологии и степента на осъзнаване на потенциалните рискове.

 

Как да се предпазваме от негативните ефекти на социалните мрежи върху здравето?

 

 

Според психолози и психиатри ефективни са следните 7 профилактични подхода:

1.  Сведете до минимум времето, което прекарвате в онлайн платформите. Статистики сочат, че хората изразходват средно от 2 до 3 часа на ден в социалните мрежи. Ако си поставите лимит за това време, например – престой само за час или час и половина, ще намалите продължителността на отрицателните влияния.
2. Подхождайте избирателно към групи, страници и потребители. Не фокусирайте вниманието си единствено върху неща, които предизвикват у вас негативни емоции. Ако усещате нужда от почивка, не отговаряйте на съобщения и не използвайте интернет за определен период от време.
3. Избягвайте безцелното скролване. Използвайте социалните мрежи за получаване предимно на значима и полезна за вас информация, както и за свързване с близки и приятели.
4. Осигурявайте си време за реално общуване, което е много по-обогатяващо от виртуалното приятелство. Във всекидневната си програма предвиждайте часове за лични контакти и обществени изяви извън интернет пространството.
5. Внимавайте, когато споделяте лична информация. Имайте предвид, че онлайн тормозът може да се прилага под всякакви форми – от публикуване на слухове и директни обиди, до разпространение в социалните мрежи на интимни изображения и ужасяващи заплахи.
6. Бъдете критични. Проверявайте източниците на това, което срещате в онлайн платформите, оценявайте достоверността и контекста на информациите, преди да ги приемете за истини и да ги споделите. Помнете, че разпознаването на фалшификатите изисква време, знания и внимание към детайлите.
7. Ако конкретен източник на информация ви притеснява и стресира, прекъснете контакта си с него. Блокирайте определени потребители или страници в социалните мрежи, които предоставят негативно съдържание. В случай на онлайн тормоз, помнете, че повечето дигитални платформи имат механизми за докладване на обидно съдържание и поведение.

И така, социалните мрежи могат да бъдат полезни инструменти за комуникация, но е важно те да допълват, а не да заместват човешките взаимоотношения в действителния живот. При необходимост от подкрепа за опазване на здравето най-ефективни са непосредствените контакти между хората.

 

Често задавани въпроси