Синдром на Отело – неконтролируема ревност
Състоянието на необуздана ревност, гняв и агресия е известно като синдром на Отело. Нарича се още синдром на болестна или еротична ревност. Засегнатите от това личностно разстройство тълкуват погрешно поведението на своя сексуален партньор, като го уличават в изневяра.
Ако сте любопитни за подробностите, прочетете този текст.
Какво е синдром на Отело?
Едва ли Уилям Шекспир някога е мислил, че главният герой в неговото произведение „Трагедията на Отело, мавъра от Венеция“ ще даде име на психотично разстройство.
Днес е ясно, че това болестно състояние в голяма степен съвпада с трагедията на Отело, който от ревност убива жена си Дездемона и по-късно слага край на живота си, разбирайки, че тя не му е изневерила.
От началото на 17-ти век, когато за първи път се изпълнява Шекспировата драма, до днес сюжетът й е пресъздаван стотици пъти чрез различни произведения, включително операта „Отело“ на Джузепе Верди, платната на Уилям Хамилтън, Йожен Дьолакроа, Александър Кабанел и много други творци.
Големият интерес към Отело вероятно се дължи на факта, че ревността е масово явление. Подобно на стреса, тя може да мотивира човека за добри постъпки, ако е в ниското си ниво и е преди всичко стремеж да не загубиш това, което имаш.
Но прехвърли ли определена граница, ревността става дива, неконтролируема и деструктивна. Тя внушава, че щом губиш нещо, то не бива да съществува изобщо. Такава ревност разболява и понякога води до смърт.
Какви са проявите при синдром на Отело?
Типични за индивида със синдром на Отело са следните симптоми:
- Той постоянно разпитва за поведението на своя партньор.
- Никога не открива вина у себе си за конфликтите в семейството или във връзката си.
- Опитва се да изолира любимия човек от неговите роднини и приятели.
- Стреми се към прекомерен надзор върху живота на партньора си, като предприема изненадващи посещения на работното му място, претърсва вещите и проследява неговите онлайн контакти, контролира ежедневния му график, готов е да наеме частен детектив, който да следи отблизо човека, заподозрян в изневяра.
- Изпитва постоянни, натрапчиви съмнения, че го мамят.
- Често избухва, изричайки гневни думи и ругатни.
- Опитва се да внуши на партньора си чувство за безполезност и безсилие.
- Заплашва с побой.
- Има желание за самонараняване.
- Извършва физическо посегателство над партньора си като начин за отмъщение.
С течение на времето, при липса на лечение, поведението на засегнатия от еротична ревност става все по-ирационално и по-заплашително. Неговите натрапчивите мисли се трансформират в агресия, особено след употреба на алкохол, наркотици и други упойващи вещества.
Дори да няма доказателства за емоционално и физическо предателство, страдащият от синдром на Отело използва въображаемите си, нереалистични, понякога налудни твърдения, за да оправдае експлозивното си, нападателно поведение.
В тежката фаза на това състояние може да се стигне до убийство и/или самоубийство.
Какво провокира налудничава ревност и агресия?
В основата на тези прояви стои ниската самооценка на болния човек. Често необузданата ревност се развива на фона на други психични разстройства, например:
- тревожност с дълбоко чувство за несигурност
- депресия
- циклофрения (биполярното афективно разстройство)
- шизофрения
Към формиране на синдром на Отело предразполагат и неврологични увреждания, като болест на Паркинсон, мозъчни травми, епилепсия. Причини могат да бъдат и органични заболявания.
Както отбелязахме, фактор за болестната ревност е злоупотребата с алкохол и наркотици. Според направените досега проучвания в САЩ и Великобритания повече от 30 на сто от хората с алкохолна зависимост са диагностицирани със синдром на Отело.
Изследвания с ядрено магнитен резонанс и с еднофотонна емисионна компютърна томография сочат, че ако десният челен дял на мозъка не функционира правилно, възникват симптоми, характерни за болестта.
Но все още гневът и ревността, доминирана от заблуди, остават на заден план при диагностиката и лечението на този синдром. Причината е, че въпросните симптоми протичат заедно с друго заболяване, върху което лекарите обикновено се фокусират.
Затова хората със синдром на Отело се нуждаят от навременна консултация и лечение от психиатър или психолог.
Дали полът е от значение?
Доскоро се приемаше, че мъжете по-често страдат от синдром на Отело, в сравнение с жените. Но, според проучвания от последните години, проблемът еднакво засяга двата пола.
Различие се открива само в опитите за справяне с еротичната ревност.
Изследване на експерти от Кеймбриджкия университет, публикувано в „Британски психиатричен журнал“ (2018 г.), сочи, че мъжете се опитват да се справят с проблема чрез отричане и избягване на партньорката си, докато жените са по-склонни към действия за привличане на евентуално съгрешилия съпруг или приятел.
При задълбочаване на ревността и гнева агресивното поведение и склонността към убийство и самоубийство са по-чести при мъжете.
Какви са последиците?
Освен ревнивецът и обектът на неговата ревност, често страдат и хората от близкото им обкръжение, особено децата. Те постоянно чуват обвинения и спорове. Нерядко малчуганите стават свидетели на вербално и телесно насилие.
Обстановката на непрекъснати конфликти и побои травмира за цял живот подрастващите.
Ето защо още в началната фаза на синдрома трябва да се търси специализирана помощ.
Възможности за лечение на синдром на Отело
Преди да стартира терапията срещу синдром на Отело, симптомите на пациента се преценяват от лекар по честота и тежест. Това позволява да се определи риска за пострадалия и хората, които контактуват с него.
В по-леките случаи лечението може да се извърши амбулаторно. Ако има опасност от сериозни наранявания поради налудна ревност, ако пациентът споделя мисли за убийство или самоубийство, разумно е да се предприеме терапия в стационар.
Прилагат се невролептици, антидепресанти и други медикаменти, както и различни психосоциални подходи, поведенческа психотерапия, комбинирана терапия с лекарства и немедикаментозни средства.
Ползват се поддържащи методи за облекчаване на безпокойството. Много важно е да се постигне доверие и сътрудничество между лекаря и болния човек. Целта е пациентът да осъзнае заблудите си и да се научи да вижда света по-реалистично.
Също е важно да се лекуват всички налични телесни и психически нарушения, защото те могат да бъдат свързани със синдрома на Отело.
Какво, ако сте обект на ревност?
Ако наблюдавате в любимия за вас човек един или повече от горните симптоми, опитайте се деликатно да го насочите към експерт – психолог или психиатър.
Не забравяйте: хората, които страдат от заблуди на ревност, обикновено заявяват, че не се нуждаят от каквото и да е лечение. Добре е идеята ви за специализирана консултация да бъде подкрепа от семейството и близките ви.
Общувайте открито с партньора си. Постарайте се да бъдете с него колкото е възможно по-дълго. Убедете го в правотата на казаното от италианския психиатър д-р Паоло Крепет: „Щипка ревност може да сътвори чудеса, две могат да направят бъркотия“.
Какво е синдром на Отело?
Синдром на Отело е състояние на необуздана ревност, гняв и агресия е известно като синдром на Отело. Нарича се още синдром на болестна или еротична ревност.
Защо е наречен синдром на Отело?
Днес е ясно, че това болестно състояние в голяма степен съвпада с трагедията на Отело, който от ревност убива жена си Дездемона и по-късно слага край на живота си, разбирайки, че тя не му е изневерила.
Какви са проявите при синдром на Отело?
Индивидът, който страда от синдром на Отело постоянно разпитва партньора си, не намира вина у себе си, изолира любимия човек, често избухва, заплашва, самонаранява се, посяга физически.
Какво провокира синдром на Отело?
В основата на тези прояви стои ниската самооценка на болния човек. Често необузданата ревност се развива на фона на други психични разстройства, като тревожност или депресия.
Какви са възможностите за лечение?
Преди да стартира терапията срещу синдром на Отело, симптомите на пациента се преценяват от лекар по честота и тежест. Това позволява да се определи риска за пострадалия и хората, които контактуват с него.
Източници
Няма източници
Блог
Рецепти
Свързани публикации
Множество изследвания показват, че огромен брой психични разстройства на личността стартират още в детството.
Както е известно, нарцисист се нарича човекът, влюбен в себе си и убеден в собственото си съвършенство, а […]
Според Фройд психологическа проекция е защитен механизъм за екстернализиране на вътрешни конфликти или чувства.