Биполярно разстройство – ключови факти

Какво е да останеш принудително затворен в дома си и едновременно с това да усещаш прилив на енергия, порив за творчество и социално общуване? Или пък да ти наложат карантина поради COVID-19, когато и без нея си депресиран от негативни медийни съобщения?

И в двата случая е крайно неприятно за всички хора, но особено болезнено е за страдащите от биполярно разстройство, които преживяват състоянията на възторг и страдание по екстремен начин, често без да го осъзнават.

Проявите на това заболяване са известни от векове. Неслучайно то има много имена: „маниакално-депресивна психоза“; „циклофрения“; „влакче на емоциите“ (защото засегнатият човек преминава като на влакче в увеселителен парк от възторжен полет в небесата до страх и смъртен ужас). Биполярно разстройство се среща в еднаква степен при жените и мъжете. Обикновено стартира във възрастта между 20 и 25 години.

Заболяването е сезонно. В повечето случаи епизодите на свръхактивност и самонадценяване възникват през пролетта и лятото, а депресията настъпва през есента и зимата. Разстройствата могат да продължат дни, месеци, дори години. Статистики показват, че рискът от самоубийство при такива пациенти е 20 пъти по-висок, отколкото за останалите хора.

Картина на болестта

• Депресивна фаза

Пациентите са потиснати и затворени в себе си. Изпълнени са със съмнения в собствените си възможности. Оплакват се от безсъние или прекалено много спят. Губят апетит, както и обратното – стигат до преяждане и наднормено телесно тегло. При никакви обстоятелства не могат да се концентрират. Трудно вземат решения. Губят интерес към обичаните си дейности. На лицето им се появява безизразна мимика. Обхванати са от песимизъм, безпокойство, страхове и необяснима тъга. Казват, че са безполезни като ненужна вещ и нерядко ги спохождат мисли за смърт.

• Маниакален период

В тази фаза хората се чувстват прекалено енергични и изключително значими за обществото. Изпитват силно желание да говорят пред аудитория. Чертаят грандиозни планове, но показват неумение за преценка на рисковете. Захващат се с много дейности, които обаче не довеждат до позитивен резултат. Понякога той е свързан с драматични финансови и правни последици.

Лесно се разсейват. Многословни са, обаче мислите им скачат от тема на тема. Пациентите бързо преминават от въодушевление в раздразнителност. Нерядко при тях моралните бариери изчезват и засегнатите от болестта се държат провокативно, различно от общоприетото.

• Хипомания

При нея се появяват симптоми на мания, но те протичат по-леко и болните не изпитват сериозни проблеми, свързани с работата и общуването си. Между епизодите на мания и депресия някои пациенти преживяват периоди на нормално състояние. В други случаи се наблюдава непрекъснато редуване на двете крайности.

Какво провокира циклофренията?

Все още основният фактор за развиване на биполярно разстройство остава неясен. Проучвания сочат, че причина за нея могат да са някои генетични особености. Според това дали биполярното разстройство е засегнало единия или двамата родители, вероятността да се прояви у децата им е съответно 10 или 50 процента.

Важна роля за появата на биполярно разстройство има и нарушеният баланс в организма на вещества, известни като невротрансмитери (чрез тях нервните клетки комуникират помежду си).

От многогодишни клинични наблюдение се знае, че при стрес и травматични събития често възникват маниакално-депресивни пристъпи. Виновни за кризите са и някои неправилно прилагани медикаменти срещу епилепсия и болест на Паркинсон, също и кортизонови препарати, както и вещества, въздействащи върху съзнанието.

Диагностиката изисква участие на психиатър

Първоначално засегнатите от биполярно разстройство се консултират с личния си лекар.

Близо 60% от тях, според последни статистики, получават грешна диагноза. Състоянието им лесно се обърква с други заболявания като депресия или шизофрения, а обществото приема циклофрениците за хора с особен характер.

Статистики сочат, че средно изтичат 10 години докато се открие причината за странното поведение на болните. Те преди всичко се нуждаят от специализиран психиатричен преглед, но мнозина го отлагат поради предразсъдъци.

Необходими са също образни и лабораторни тестове. С тях се откриват органични фактори за появата т.нар. „влакче на емоциите“. Добре е да се изследват функциите на щитовидната жлеза, защото нейните хормони (при състояния като хипо- и хипертиреоидизъм) също причиняват промени в настроението. Често се налага анализ на урината, също – изследване за наличието на алкохол в кръвта.

Както се знае, навременната диагностика е условие за адекватна терапия. Чрез нея се свеждат до минимум редица рискове, породени от биполярно разстройство:

• опити за самоубийство
• ниска работоспособност
• конфликтни взаимоотношения в семейството и обществото
• злоупотреба с алкохол и упойващи вещества
• самолечение с антидепресанти, които влошават състоянието, защото ускоряват появата на манийни епизоди.

Как се лекува биполярно разстройство?

Условието, което определя лечебния подход, е състоянието на пациента – дали е в период на депресия, мания или хипомания. Значение имат т.нар. съпътстващи заболявания, проведени в миналото лечения, както и реакцията на пациента към различни медикаменти.

Жизненоважни са множество психотерапевтични техники. Те могат да се усвояват индивидуално или в група. Често приложими са терапиите за социален ритъм. Представляват обучения за регулиране на всекидневните дейности като стереотип на хранене, движение, сън, почивка. Когнитивно-поведенческата терапия се основава на разговори, чиято цел е да повишат осведомеността на хората за биполярно разстройство и начините за контрол над болестта .

Основната цел на медикаментозното въздействие при възникнала атака е да стабилизира болния по метод, безопасен за него и близките му. Сред основните лечебни подходи при биполярно разстройство е приложението на лекарства с антипсихотични ефекти.

Стандартен медикамент е литият, особено в епизодите на мания. Проучвания сочат, че той намалява риска от самоубийства при биполярното разстройство.

Дозата на литий трябва да се определи прецизно в границите на терапевтичния диапазон и да се контролира поради страничните ефекти, които този медикамент причинява върху налягането на кръвта и други функции в организма.

Лекарствата, съдържащи карбамазепин и валпроева киселина, се считат за антиконвулсивни средства. Те се препоръчват и за регулиране настроението на пациента по време на внезапно настъпила маниакална атака. Когато е необходимо, се използват медикаменти, определени като нетипични антипсихотици. Много важно е таблетките да се приемат точно според лекарските указания. Всяко самостоятелно коригиране на дозата или внезапно спиране на терапията води до неприятни последици.

Каква е превенцията?

Целта на профилактичните мерки е да се предотврати появата на пристъпи, като едновременно с това пациентите се научат да живеят здравословно.

Ето най-важните 10 препоръки за страдащите от биполярно разстройство  :

1. Бъдете наясно със симптомите на своето заболяване и информирайте за тях семейството и близките си.
2. Редовно се консултирайте със своя лекар.
3. Следвайте прецизно предписанията му.
4. Осигурявайте си осемчасов пълноценен сън.
5. Сведете до минимум стреса в дома и на работното  си място.
6. Движете се активно.
7. Хранете се здравословно.
8. Избягвайте употребата на алкохол и вещества, влияещи върху съзнанието.
9. Ограничете потока от тревожни новини към себе си.
10. Научете се да контролирате гнева и депресията.

Нека не забравяме че, освен настроението, болестта разстройва тялото, чувствата и мислите. Тя отнема от хората способността им за справяне с живота. Ето защо трябва да й противодействаме.

Показателни за това са упоритостта и ината на бившия британски премиер Уинстън Чърчил. Той е страдал от натрапчиви мисли за самоубийство и от липса на сън, но независимо от здравословните си проблеми е водил война на няколко фронта, включително със собствената си депресия. На Чърчил принадлежи известната мисъл: „Ако преминеш през ада, продължавай да вървиш“.