Летувайте безопасно в планината

Представата за почивка през топлите месеци е свързана не само с мирис на море, смокини, сол и слънце. Тя е също спомен за ухание на бор и здравец, изкачване на върхове и красота, която спира дъха.

Но, за да е пълна насладата от всичко това, много важно е да не подценяваме своята екипировка, физическото си състояние и информацията за предпазване от рискове сред природата. Ето какви са най-честите неблагополучия и как да летуваме безопасно в планината.

Мускулни крампи

Те идват в неочакван момент. Представляват неволно, болезнено и продължително свиване на различни мускули. Крампи могат да се появят навсякъде по тялото, но най-чести са мускулните съкращения в областта на подбедрицата.

Състоянието обикновено продължава няколко секунди, но понякога се задържа за 10 и повече минути.

Причините за тези спазми са разнообразни:

• свръхнатоварване
• довело до мускулна умора
• обезводняване поради изпотяване в резултат от усилено движение
• хипервентилация при продължително интензивно дишане
• нараняване на кости или мускули
• загуба на минерални вещества

Доказано е, че ниските кръвни нива на микроелементите натрий, калий, магнезий и калций стимулират активността на нервните окончания, които провокират контракции на определени мускули.

Понякога спазмите са резултат от недостиг на витамин D, както и от увредената функция на паращитовидните жлези.

Каква е първата помощ, когато мускулът болезнено се сгърчи?

За да получите облекчение, трябва да седнете на земята и да разгънете засегнатия крак в коляното. Може да се наведете към крака, да хванете пръстите му и да ги изтеглите напред.

След това ще сте в състояние да се изправите. При често повтарящи се крампи е разумно да се консултирате с лекар, защото въпросните спазми понякога са сигнал за лошо кръвообращение, бъбречни, обменни и други заболявания.

Безопасно в планината: Навяхване на глезен

Това увреждане нерядко настъпва при катерене по неравни повърхности и активно натоварване на краката.

Условия за появата му са: вродена слабост на ставите, прекомерно физическо натоварване; носене на неподходящи за туризъм обувки.

Състоянието се проявява с болка, оток и ограничаване на движенията в пострадалото място.

В такива случаи трябва да прекратите ходенето и да си починете.

За да намалите възпалението и ускорите оздравяването, може да поставите студен компрес върху изкълченото място, за 15-20 минути. Полезно е да фиксирате навехнатата област с превръзка. Така ще ограничите образуващият се оток.

Превръзката обаче не бива да е много стегната, за да не се спира кръвната циркулация. В противен случай ще си нанесете повече вреда, отколкото полза.

Неправилното лечение след такъв инцидент обикновено води до усложнения – хронична болка, нестабилност на глезенната става, артрит и др.

Необходимо е да прекратите планинското летуване и по най-бърз начин да потърсите помощ от специалист по ортопедия или физикална медицина и рехабилитация. След обстоен преглед, лекарят ще ви предпише подходящи медикаменти и ще ви предложи да изпълнявате разнообразни упражнения за укрепване на глезенните стави.

Счупване на кост

При съмнение за счупена кост е задължително пострадалият да не се движи. Разместването ще му причини не само болка, но може драстично да влоши неговото състояние.

Специалисти по ортопедия са доказали, че 70 на 100 от усложненията поради травми на шията се дължат на опити за пренасяне на пострадалия.

Ако е счупен крак или ръка, добре е поразеното място да се обездвижи. Това се постига с прикрепване към засегнатата област на две твърди плоскости и привързването им с кърпа, колан или друго подръчно средство, което задължително се отпуска на всеки 15 минути.

Между импровизираните шини и тялото на потърпевшия трябва да се постави мека кърпа. Превръзката не бива да е много стегната или прекалено разхлабена. Известно облекчение може да се постигне с поддържане върху мястото на плик със студена вода. Между този плик и тялото също се изисква изолация (например, чрез кърпа), за да не се увреди кожата.

В това състояние пациентът трябва да дочака медицинска помощ.

Сигнал за инцидента следва да се подаде в най-близката планинската спасителна служба или в централата на ПСС (аварийните централни номера са: 1470; 0887 100 237; 02 963 2000 ), или в спешна помощ (на телефон 112).

Опитите за самостоятелно пренасяне крият риск от тежки усложнения.

Нарушаване целостта на кожата

Основното при лечение на всякакви кожни увреждания е да се предотврати възможна инфекция, причинена от проникването на микроби, и да не се допусне тежка кръвозагуба.

При малки рани, когато е засегнат само повърхностният кожен слой и почти няма кървене, достатъчно е мястото да се изплакне с чиста вода и да се дезинфекцира с памук, напоен със спирт, йодна тинктура или кислородна вода. Правилно е да се почисти кожата около раната.

Като кръвоспиращо и заздравяващо средство при леки охлузвания могат да се ползват добре измити и намачкани листа от живовляк, подбел или бял равнец.

Превръзката върху пострадалото място трябва да е плътна, но не бива да е стегната. При порязване ръбовете на раната следва да се доближат и притиснат с чисто парче плат, за да спре кървенето.

Ако разрезът е малък, се прави превръзка, ако е дълбок, се търси спешна медицинска помощ и раната се притиска, докато дойде лекар.

В ситуация с артериално кървене (когато кръвта от раната е аленочервена и се отделя под формата на пулсиращ поток), трябва да се постави стегната превръзка на 15-20 см над нараненото място.

Като импровизиран турникет се използват кърпа, колан или друго подръчно средство. Превръзката се държи не повече от два часа, след което се отслабва за 15 минути, за да се възстанови кръвообращението. Може да се направи отново при необходимост, но малко по-високо от първоначалното превързване.

Безопасно в планината: Как да се пазим от дъжд и гръмотевици

В случай, че вървите по горска пътека и завали дъжд, добре е да ползвате дъждобран. Чадърът не е подходящ за предпазване в планината, дори когато няма гръмотевици, защото лесно се оплита в дървета и драки.

Освен това при катерене или спускане по стръмнини и двете ръце на туриста трябва да са свободни. Ако пък дъждът е съпроводен със силен вятър, чадърът бързо се чупи.

При буря на открито, не търсете подслон под високо дърво. Върху него има най-голяма вероятност да падне мълния. Тя обикновено се привлича от боровете, по-рядко от дъбовете и почти никога от буковите дървета.

Смята се, че влакънцата на буковите листа и техните дръжки изравняват електрическите заряди на въздуха и земята, и отблъскват мълнията от дървото.

По време на дъжд, придружен с гръмотевици, стойте далече от блатисти местности и речни брегове. В такива места е опасно да търсите убежище. Най-сигурни са каменистите и песъчливи терени със скални навеси, под които може да се подслоните.

И така, когато приготвяте раницата си и правите списък на необходимите ви неща, не забравяйте нашите съвети. Те няма да ви притесняват, нито ще ви натежат. Те ще ви гарантират безопасно летуване сред природата, ще ви осигурят ваканция, носеща оптимизъм и здраве.