Базедова болест: когато имунитетът работи срещу щитовидната жлеза

Щитовидната жлеза е малък, но изключително важен орган с форма на пеперуда, разположен в предната част на шията. Нейните хормони регулират метаболизма, телесната температура, енергията, сърдечната дейност и дори настроението. Когато тази жлеза работи нормално, почти не я забелязваме. Но когато балансът се наруши, ефектите могат да засегнат цялото тяло.

Една от най-честите причини за свръхактивна щитовидна жлеза е автоимунното заболяване Базедова болест. В тази статия ще разгледаме какво представлява, как се проявява, какви са причините и как може да се лекува успешно.

 

При Базедова болест се случва следното: имунната система диктува на тялото да създава антитела, наречени TSI – thyroid-stimulating immunoglobulins (имуноглобулини, стимулиращи щитовидната жлеза). Тези антитела, като имитират действието на TSH (тиреостимулиращия хормон, който нормално се отделя от хипофизата), се свързват с TSH-рецепторите върху клетките на щитовидната жлеза и я правят свръхактивна. Тя произвежда прекомерно количество хормони – трийодтиронин (Т3) и тироксин (Т4), дори когато организмът не се нуждае от тях

Тези хормони (Т3 и Т4) контролират много процеси в тялото, включително функцията на нервите, развитието на мозъка, температурата на тялото и др. 

Базедова болест засяга 1 на всеки 100 човека в САЩ. 

Откъде идва името?

Както вече стана ясно, Базедова болест носи и друго име: болест на Грейвс. В българските учебници по медицина тя се нарича Базедова на немския лекар Карл Адолф фон Базедов, който я описва за пръв път на немски през 1840 г. 5 години по-рано обаче е описана от ирландски лекар Робърт Грейвс, който я описва на английски език. 

 

Как да разпознаем дали имаме Базедова болест?

 

 

Базедовата болест, най-честата причина за хипертиреоидизъм, се характеризира с ускорена обмяна на веществата, което води до разнообразни симптоми, засягащи различни системи в организма. Проявите могат да се развият постепенно или внезапно и варират по тежест при различните пациенти.

Основни симптоми са:

• Нервност и раздразнителност
• Леко треперене на ръцете или пръстите
• Топлинна непоносимост: Повишено изпотяване и чувствителност към топлина
• Отслабване: Загуба на тегло въпреки нормален или повишен апетит
• Учестен пулс: Ускорен или неправилен сърдечен ритъм (тахикардия)
• Промени в менструалния цикъл: Нередовна или по-лека менструация при жените
• Чести изхождания: Повишена честота на изхождания или диария
• Гуша: Увеличена щитовидна жлеза, водеща до подуване в областта на шията
• Трудности със зачеването
• Изтъняване на косата, косопад, повишена чупливост на ноктите

 

Базедова болест засяга и очите. Това се случва, защото имунната система започва да атакува мускулите и тъканите на окото. Националния институт за диабет, храносмилане и чернодробни болести на САЩ посочва, че 30% от пациентите имат средни симптоми, а 5% – силни симптоми.

Тези симптоми са известни като Грейвсова офталмопатия:

• Изпъкнали очи (екзофталм)
• Раздразнение, сухота или сълзящи очи
• Двойно виждане

 

Базедовата болест се отразява и върху състоянието на кожата. Най-често това е удебелена кожа, особено в областта на подбедриците. Това причинява дискомфорт. 

 

Какво причинява Базедова болест?

 

 

Причината за развитие на Базедова болест е все още неясна, т. е. тя е идиопатична. Специалисти смятат, че болестта може да има генетична предразположеност, но и влияние от външни причини.

Основни фактори, свързани с развитието на Базедова болест:

• Генетична предразположеност: Наличие на фамилна анамнеза за заболяването увеличава риска от развитие на Базедова болест
• Пол и възраст: Жените, особено на възраст между 30 и 50 години, са по-склонни да развият заболяването. Жените са в 7-8 пъти по-голям риск от развитие на Базедова болест.
• Други автоимунни заболявания: Хора с други автоимунни състояния, като диабет тип 1 или ревматоиден артрит, имат повишен риск
• Стрес: Силният емоционален или физически стрес може да бъде отключващ фактор при предразположени индивиди
• Пушене: Тютюнопушенето увеличава риска от развитие на Базедова болест и свързаните с нея очни усложнения
• Хормонални промени: Бременност, раждане или менопауза могат да повлияят на имунната система и да допринесат за развитието на заболяването

 

Разбирането на тези фактори е важно за ранното разпознаване и управление на Базедова болест. При съмнения или фамилна история на заболяването, трябва да се консултираме с медицински специалист за подходящи изследвания и съвети.

 

Как се диагностицира?

Нашият лекар може да назначи лабораторно изследване, ако има съмнение за Базедова болест. Ако дадем сведения за фамилна обремененост, много вероятно е лекарят да назначи изследване само за потвърждаване на състоянието. То би включвало кръвен тест за TSH. При Базедова болест се очаква този показател да е нисък, а щитовидните хормони (Т3 и Т4) да са завишени. 

Процедурата по диагностициране може да включва и ехограф на щитовидна жлеза.

 

Лечение на Базедова болест

 

 

Лечението на Базедова болест има за цел да намали производството на щитовидни хормони, да облекчи симптомите и да предотврати дългосрочни усложнения. Подходът зависи от възрастта на пациента, тежестта на заболяването, състоянието на щитовидната жлеза и наличието на съпътстващи заболявания. Съществуват три основни вида лечение: медикаментозна терапия, радиоактивен йод и хирургична намеса. В някои случаи се прилагат допълнителни мерки при очни и кожни усложнения.

Медикаментозно лечение (антитиреоидни лекарства)

Антитиреоидните медикаменти блокират синтеза на щитовидни хормони от жлезата. Те често са първи избор, особено при по-млади пациенти, бременни жени и хора с лека форма на заболяването.

Най-често използвани медикаменти са:

• Метимазол (Methimazole) – най-често предписваното лекарство. Приема се перорално и обикновено започва да действа в рамките на няколко седмици.
• Пропилтиоурацил (Propylthiouracil, PTU) – използва се основно при бременни жени през първия триместър, защото има по-нисък риск за плода в ранна бременност.

 

Лечението продължава между 12 и 24 месеца, като пациентите се наблюдават редовно чрез кръвни изследвания. Възможни странични ефекти  на този тип лечение са: обрив, гадене, чернодробни проблеми и по-рядко – агранулоцитоза (опасно намаляване на белите кръвни клетки).

Радиойодна терапия

Радиоактивният йод (I-131) се приема перорално и се натрупва предимно в щитовидната жлеза, където унищожава свръхактивната тъкан. Това е най-често използваният метод в САЩ.

Терапията води до постепенно намаляване на функцията на жлезата в рамките на няколко седмици до месеци. Често резултатът е хипотиреоидизъм (малко активна щитовидна жлеза). В такива случаи пациентите преминават на хормонозаместителна терапия с левотироксин (Т4), която се понася добре и позволява пълен контрол на състоянието.

Радиойодна терапия не се препоръчва при бременност или кърмене и може да влоши очните симптоми при някои пациенти с Грейвсова офталмопатия, при който автоантитела атакуват не само щитовидната жлеза, но и тъканите около очите.

Хирургично лечение

В някои случаи се налага частично хирургично отстраняване на щитовидната жлеза. Предприема се при:

• Голямо увеличаване на жлезата (гуша), която притиска трахеята
• Подозрения за рак
• Пациенти, които не понасят медикаменти или радиоактивен йод
• Бременни жени, при които другите методи не са подходящи

 

След операцията обикновено се развива хипотиреоидизъм, което налага доживотно лечение с хормонозаместителна терапия. Рисковете включват увреждане на паращитовидните жлези и на гласовите нерви, но при опитен хирург тези усложнения са редки.

 

 

Заключение

Базедовата болест е хронично, но контролируемо автоимунно заболяване на щитовидната жлеза. Въпреки че може да предизвика значителни смущения в ежедневието и здравето, съвременната медицина предлага ефективни методи за лечение – от медикаменти до хирургия. Ранната диагностика и индивидуален подход са ключови за възстановяването на хормоналния баланс и доброто качество на живот. Ако забелязваме симптоми като нервност, отслабване или ускорен пулс, не бива да подценяваме тези сигнали – щитовидната жлеза заслужава внимание.

 

custom_faq