Антидепресанти – видове, действие и противопоказания

Антидепресантите са лекарства, които са предназначени да облекчат дълбоката тъга, безнадеждността и липсата на енергия, характерни за депресивните разстройства. Тяхното действие се изразява в промяната на нивата на невротрансмитери в мозъка (серотонин, норепинефрин и допамин), за които се смята, че влияят на настроението и емоционалното състояние.

 

 

Какви видове антидепресанти има?

Антидепресантите се категоризират в няколко класа въз основа на тяхната химична структура и механизъм на действие:

• Селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRIs). Това са най-често предписваните антидепресанти. Те повишават нивото на серотонин в мозъка чрез инхибиране на неговата реабсорбция (повторно поемане) в невроните. Примерите включват флуоксетин, сертралин и циталопрам.
• Инхибитори на обратното захващане на серотонин-норепинефрин (SNRIs). Тези лекарства повишават нивата на серотонин и норепинефрин. От тази група са венлафаксин и дулоксетин.
• Трициклични антидепресанти (TCAs). Te работят, като блокират реабсорбцията на серотонин и норепинефрин. Примерите включват амитриптилин и нортриптилин.
• Инхибитори на моноаминооксидазата (МАОIs). Един от по-ранните класове антидепресанти, които инхибират активността на моноаминооксидазата, ензим, който разгражда невротрансмитери като серотонин и норепинефрин. От тази група са фенелзин и транилципромин.
• Серотонинови антагонисти и инхибитори на обратното захващане (SARI). Тези лекарства едновременно блокират определени серотонинови рецептори и инхибират обратното захващане на серотонин. Такъв пример е тразодон.
• Атипични антидепресанти. Тази група включва лекарства, които не се вписват добре в другите категории и често имат уникални механизми на действие. Сред тях са бупропион, който засяга основно допамина и норепинефрина, и миртазапин, който влияе както на серотонина, така и на норепинефрина.

 

Какво е действието им и за какво се предписват?

 

 

Антидепресантите основно имат за цел да коригират дисбаланса на невротрансмитерите в мозъка, за които се смята, че участват в регулирането на настроението и емоциите. Ето по-отблизо тяхното действие и обичайните предписания:

• SSRIs. Чрез предотвратяване на обратното захващане на серотонин, SSRIs увеличават наличността му в мозъка. Те обикновено се предписват за депресия, тревожни разстройства, обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР) и посттравматично стресово разстройство (ПТСР).
• SNRIs. Чрез инхибиране на обратното захващане както на серотонин, така и на норепинефрин, SNRI могат да помогнат за облекчаване на депресия и състояния на хронична болка като фибромиалгия.
• TCAs. Те засягат множество невротрансмитери, което може да ги направи ефективни, но и по-податливи на странични ефекти. Използват се при депресия, определени тревожни разстройства и хронична болка.
• МАОIs. Те обикновено са запазени за резистентна на лечение депресия поради техния потенциал за тежки диетични и лекарствени взаимодействия.
• SARI. Често се предписват при депресия и безсъние поради техните седативни свойства.
• Атипични антидепресанти. Те често се използват, когато пациентите не реагират добре на други антидепресанти. Те могат да бъдат предписани за голямо депресивно разстройство, сезонно афективно разстройство и за подпомагане на спирането на тютюнопушенето (както при бупропион).

 

Какви нежелани ефекти имат, за какво са противопоказни и какви лекарствени взаимодействия има?

Антидепресантите носят рискове. Въпреки че не предизвикват еуфоричен ефект, свързан с вещества като опиоиди или бензодиазепини, те могат също да доведат до пристрастяване.

Нежелани ефекти

• SSRIs. Честите нежелани реакции включват гадене, главоболие, сексуална дисфункция и безсъние. Някои хора може да изпитат повишена тревожност или възбуда.
• SNRIs. Подобно на SSRI, с допълнителни потенциални странични ефекти като повишено кръвно налягане, повишено изпотяване.
• TCAs. Могат да причинят сухота в устата, замъглено зрение, констипация, задържане на урина и седация. Те също могат да доведат до наддаване на тегло и сърдечно-съдови проблеми.
• MAOIs. Могат да причинят ортостатична хипотония хипотония (рязко понижение на кръвното налягане при изправяне от легнало или седнало положение), наддаване на тегло, сексуална дисфункция и безсъние. Те изискват диетични ограничения, за да се избегнат хипертонични кризи.
• SARI. Честите нежелани реакции включват замаяност, седация и сухота в устата.
• Атипични антидепресанти. Различни странични ефекти в зависимост от лекарството. Например бупропион може да увеличи риска от гърчове, докато миртазапин може да причини сухост в устата, повишен апетит, наддаване на тегло и седация.

 

Противопоказания

Антидепресантите обикновено са противопоказани при пациенти с анамнеза за свръхчувствителност към активното вещество, определени сърдечно-съдови заболявания или анамнеза за гърчове (специфични за лекарства като бупропион). MAOIs имат строги противопоказания поради потенциални тежки взаимодействия с други лекарства и храни, съдържащи тирамин.

 

Лекарствени взаимодействия

• SSRIs и SNRIs. Риск от серотонинов синдром, ако се комбинира с други серотонинергични лекарства (напр. МАОIs или някои лекарства за болка или билки като жълт катарион). Серотониновият синдром се характеризира с треперене, спазми, повишена температура, учестен пулс, конвулсии, нарушения на съзнанието.
• TCAs. Взаимодействия с MAOIs, други антидепресанти и лекарства, които удължават QT интервала.
• MAOIs. Опасни взаимодействия със SSRIs, SNRIs, TCAs и различни лекарства за лекарства за болка, алергия или настинка, включително продукти без рецепта.
• Атипични антидепресанти. Бупропион взаимодейства с лекарства, които понижават гърчовия праг, а миртазапин може да засили седативния ефект на алкохола и бензодиазепините като увеличи сънливостта и замайването.

 

Каква е историята на първия открит антидепресант?

 

 

Първият открит антидепресант е ипрониазид, производно на изониазид, лекарство, използвано за лечение на туберкулоза. В началото на 50-те години изследователите забелязват, че пациенти с туберколоза, лекувани с изониазид, изпитват повишено настроение.

Повдигащите настроението ефекти на ипрониазид са проследени до неговото действие върху ензима моноаминооксидаза (МАО). MAO е отговорен за разграждането на невротрансмитери като серотонин, норепинефрин и допамин в мозъка.

Чрез инхибиране на МАО, ипрониазид повишава нивата на тези невротрансмитери, като по този начин подобрява настроението и облекчава симптомите на депресия.

Ипрониазид е използван за първи път като антидепресант в края на 50-те години. Неговият успех поставя основата за създаването на други MAOIs и впоследствие други класове антидепресанти.

Откриването на механизма на действие на ипрониазид бележи раждането на нов клас антидепресанти, известни като инхибитори на моноаминооксидазата (МАО).

Тези лекарства са сред първите, използвани специално за лечението на депресия. MAOIs проправят пътя за разбиране на биохимичната основа на депресията и ролята на невротрансмитерите в регулирането на настроението.

През 1957 г. ипрониазид е въведен в клиничната практика като антидепресант. Неговото одобрение и употреба се основават както на наблюдаваната му ефикасност за подобряване на настроението, така и на възникващото разбиране за неговия механизъм на действие.

Въпреки че ипрониазидът и другите ранни МАО-инхибитори са ефективни при лечението на депресивните разстройства, те не са без ограничения. Най-важният проблем е техният потенциал за тежки странични ефекти и опасни взаимодействия с определени храни и други лекарства.

Пациентите, приемащи МАО-инхибитори, трябва да се придържат към строги диетични ограничения, за да избегнат хипертонични кризи, потенциално животозастрашаващо състояние, причинено от взаимодействието на МАО-инхибиторите с тирамин: вещество, намиращо се в много храни и напитки.

Това кара изследователите да проучат други пътища за разработването на антидепресанти, като SSRIs и SNRIs.

През последните години интересът към психеделичната медицина отново започна да се възобновява. Проучванията показват, че психеделиците като псилоцибин могат да доведат до значително и трайно намаляване на симптомите на депресия, дори в резистентни на лечение случаи.

Изследвания в университета Джон Хопкинс и Имперския колеж в Лондон показват, че микродозирането на псилоцибин, съчетано с психотерапия, може да доведе до бързи и трайни подобрения в настроението. Правният статус на тези вещества обаче варира в отделните страни. През 2023 година в Австралия бяха легализирани психеделичните терапии.

Психеделичната медицина е обещаваща, но все още развиваща се област, която се нуждае от допълнителни изследвания и доказателства, за да се установи нейната роля в модерната психиатрия и психотерапия.

 

Заключение

 

 

Разбирането на различните видове, техните механизми на действие, потенциални странични ефекти, противопоказания и взаимодействия е жизненоважно за тяхната безопасна употреба.

 

Често задавани въпроси