23 алкални храни и техните ползи

Диетите на повечето хора се състоят от киселинни храни: месо, захар, печени изделия и джънк фуд
. Това води до изместване на киселинно-алкалния баланс на организма ни към ацидоза – състояние, при което тъканите губят способността си ефективно да неутрализират киселините. Хроничната ацидоза не причинява остри симптоми, но постепенно предизвиква възпаление, мускулна слабост, намалена костна плътност и ускорено клетъчно стареене.
За да се поддържа pH баланс, се препоръчва да се включат алкални храни в диетата. След храносмилането те оставят „алкален пепелен остатък“ в тялото, като по този начин се поддържа оптимално ниво на киселинност във вътрешната среда, особено в кръвта и извънклетъчната течност.
Какво е PRAL и кои храни имат най-нисък PRAL?

PRAL (Potential Renal Acid Load) – потенциално бъбречно киселинно натоварване, измерва колко киселина или основа произвежда дадена храна в тялото ни след храносмилане, което показва натоварването на бъбреците за поддържане на киселинно-алкалния баланс. Високият PRAL резултат означава, че храната създава повече киселина (образува киселини, киселинни храни), докато отрицателният PRAL резултат означава, че произвежда повече основа (образува алкали, алкални храни). Той е по-добър индикатор за ефекта на храната върху тялото, отколкото първоначалното pH, като протеините, фосфорът, калцият, калият и магнезият са ключови фактори при изчисляването му.
Храните с отрицателна PRAL стойност (зеленчуци, зелени растения, плодове, ядки) се считат за алкални храни, докато храните с положителна стойност (месо, риба, зърнени храни, сирене) се считат за киселинообразуващи. Диета, богата на храни с нисък или отрицателен PRAL, помага за намаляване на метаболитното натоварване на бъбреците и поддържане на стабилно pH на кръвта във физиологични граници.
Алкални храни са почти всички растителни храни, но лидерите по съдържание на алкални съединения са храните със зелен цвят, плодовете и зеленчуците.
Зеленолистни растения:
- Спанак – богат на магнезий, калий (≈500 мг/100 г) и фолати, които поддържат буферните системи на кръвта.
- Рукола – съдържа глюкозинолати и е богата на калций (160 мг/100 г) и магнезий, което я прави едно от най-ефективните алкални растения за предотвратяване на остеопения.
- Целина – мощен диуретик и противовъзпалително средство. С нейното високо съдържание на калий (≈400 мг/100 г), тя насърчава алкализирането на извънклетъчната течност.
- Магданоз – етеричните масла от него стимулират бъбречната функция, ускорявайки елиминирането на метаболитните отпадъци. Той има най-ниско киселинно натоварване (PRAL ≈ -45 на 100 г).
- Кейл – съдържа органичен калций и редица антиоксиданти (лутеин, бета-каротин), което намалява метаболитната киселинност.
Зеленолистните зеленчуци са кралете в кралството сред всички алкални храни. Оптималната дневна порция зеленолистни зеленчуци е 150-250 г. Включването на три или повече вида листни зеленчуци в седмичното хранене намалява киселинното натоварване на диетата с 25-30%.
Зеленчуци:
- Броколи – съдържа глутатион, индоли и изотиоцианати, които активират детоксикиращите ензими в черния дроб и спомагат за поддържането на буферния капацитет на кръвта.
- Цвекло – източник на бетаин, който участва в метилирането и подпомага клетъчния метаболизъм. След като се усвои, то образува алкални соли, които повишават нивата на бикарбонат.
- Зеле и карфиол – фибрите свързват водородните йони в червата, намалявайки общата киселинност и подобрявайки функционирането на микробиотата на стомашно-чревния тракт (GIT).
- Краставици – съдържат натрий, калий и магнезий, поддържат водно-солевия (водно-електролитен) баланс и бъбречната функция, и подобряват елиминирането на продуктите от протеиновия метаболизъм.
Най-добрият начин да консумираме зеленчуците е в суров вид или леко задушени. За забележим ефект при намаляване на киселинното натоварване диетата трябва да включва поне 400-500 грама зеленчуци дневно.

Плодове:
- Авокадо – при разграждане образува леко алкални калиеви и магнезиеви соли, намалявайки киселинното натоварване (PRAL ≈ –8 на 100 г). Помага за нормализиране на липидния метаболизъм и намаляване на възпалението.
- Лимон – при метаболизиране образува бикарбонати, които повишават pH на тъканите. Богат е и на калий и флавоноиди, които стимулират чернодробните и бъбречните ензими.
- Диня – съдържа цитрулин и калий, които стимулират отделянето на урея, намалявайки натоварването на бъбреците. Повишава клетъчната хидратация и насърчава елиминирането на излишния натрий.
- Манго – източник на калий, магнезий и витамин C. Намалява стомашната киселинност благодарение на естествените ензими – амилаза и липаза.
- Ябълки и круши – съдържат ябълчена и винена киселина, които след храносмилане се превръщат в калиеви и калциеви соли. Те нежно алкализират лигавицата и стимулират секрецията на бикарбонат.
- Банани – умерено алкални (PRAL ≈ –6) и богати на калий и магнезий. Те поддържат електролитния баланс и намаляват нивата на млечна киселина в мускулите.
Зеленчуците не са единствените алкални храни. За да постигнем желания ефект, трябва да консумираме поне 300-500 грама плодове на ден, за предпочитане през първата половина на деня, за да стимулираме метаболитните процеси.
Ядки и семена:
- Бадеми – имат отрицателен PRAL (≈ –3). Те са богати на калций (до 260 мг/100 г), магнезий и витамин Е.
- Ленено семе – източник на омега-3 мастни киселини и разтворими фибри. След метаболизма си, те създават леко алкална реакция, подобрявайки детоксикацията на черния дроб и чревната микробиота.
- Чиа – съдържа магнезий, калций и фосфор в бионалична форма. Когато семената набъбнат, те образуват гел, който забавя усвояването на въглехидратите и стабилизира киселинно-алкалния баланс в стомашно-чревния тракт.
Ядките също се броят към списъка с алкални храните. Те са с високо съдържание на калории и богати на хранителни вещества. За ефективни резултати са достатъчни 30-50 грама на ден.
Зърнени храни и бобови растения:
- Киноа – съдържа пълноценен протеин с всички незаменими аминокиселини, но има нисък киселинен потенциал (PRAL ≈ +1). Високото му съдържание на магнезий и желязо помага за нормализиране на киселинно-алкалния баланс при хора с повишена физическа активност.
- Амарант – е богат на калций и лизин, което го прави особено полезен при диети с високо съдържание на протеини. След като се усвои, той предизвиква леко алкална реакция.
- Боб мунг (зелените соеви зърна) – източник на растителни протеини и калий. След приготвяне той запазва алкализиращите си свойства и не причинява излишно газове, за разлика от обикновения боб.
Редовното включване на тези храни (две до три порции седмично) помога да балансираме диетата си и да намалим общото киселинно натоварване.
Ползите от алкални храни

Всички гореспоменати храни са алкални храни – богати на антиоксиданти, витамини A, C, E, каротеноиди и полифеноли. Те намаляват нивото на възпалителните цитокини (IL-6, TNF-α) и повишават активността на левкоцитите и макрофагите. Оптимизирането на минералния баланс повишава устойчивостта на организма към стрес и инфекции.
Плодовете и зеленчуците, както и бобовите растения и ядките, подобряват метаболизма. Алкалните храни намаляват инсулиновата резистентност, стимулират ензимите от цикъла на Кребс и повишават клетъчната енергийна ефективност.
Поддържането на алкален баланс намалява риска от остеопороза, хипертония и хронично бъбречно заболяване.
Върху постоянното увеличаване на дела на растителните храни, които след смилане създават леко алкална реакция, се градят основите на алкалната диета. Основната цел не е да се промени pH на кръвта (което се поддържа стриктно между 7,35 и 7,45) или на стомашно-чревния тракт (GI) (диапазон 1-6), а да се намали натоварването на буферните системи на организма – бъбреците, белите дробове и костната тъкан.
Тя може да се спазва до четири седмици. Въпреки всичките си ползи алкалната диета може да доведе до дефицит на протеини и желязо. За да предотвратим бъдещи здравословни проблеми, е добре да комбинираме алкални храни с киселинни. Ключът е да редуваме различните храни и да следим приема на калории в зависимост от желаната цел.
Да, както има алкални храни, така има и алкални напитки. Най-известните са кокосова вода, билкови чайове (лайка, мента, джинджифил), растителни млека и свежи зеленчукови сокове от зелени зеленчуци. За да алкализираме телата си, трябва да приемаме алкални храни, като плодове и зеленчуци, между пет и осем пъти на ден. Прекомерната консумация на алкални храни може да доведе до алкалоза. Симптоми, че тялото ни има излишък на основи, са объркване, треперене на ръцете, замаяност, гадене, повръщане, мускулни потрепвания.Често задавани въпроси
Има ли алкални напитки?
От какви алкални храни се нуждая?
По какво да разберем, че приемаме повече алкални храни от нужното?
Блог
Рецепти
Популярни продукти
Свързани публикации
По време на алкална диета е желателно да избягваме всички видове месо, мляко, млечни продукти и храни със захар и рафинирани мазнини, както и различни тестени продукти.
Алкално-киселинен баланс в тялото е балансът, който определя нивата на киселинност и алкалност в нашия организъм. Човешкото тяло






