Надбъбречната жлеза и нейните основни функции

За мнозина може би ще бъде изненада, но надбъбречната жлеза е един от най-важните органи в тялото ни. Нейна е ролята за някои от най-интересните и едновременно с това – популярни процеси в тялото ни, които оказват ключово влияние на организма ни.

Какви са функциите на надбъбречната жлеза?

За да вникнем във функциите на тази част от организма, е нужно да знаем къде е разположена и как работи. Надбъбречната жлеза всъщност представлява двойка ендокринни жлези.

Анатомично те попадат точно върху горната предна част на двата бъбрека, около нивото на 12-ия гръбначен прешлен. Оттам и името: надбъбречна жлеза. Съществуват и при повечето бозайници.

Надбъбречната жлеза е относително малък орган. Всяка жлеза от двойката е с наподобяваща триъгълник форма. Тежат 4-5 грама и се състоят от две части: сърцевина (медуларна част) и кора (кортикална част). Всяка от двете части отговаря за произвеждането на различни видове хормони.

Именно това е и ключовата функция, която надбъбречната жлеза изпълнява – произвежда и регулира едни от най-важните хормони в тялото ни.

Хормони, произвеждани от надбъбречната жлеза, и техните функции

Надбъбречната жлеза е един от органите, върху разбирането на които учените са концентрирали усилията си от десетилетия. И докато преди години се е считало, че тази жлеза регулира малък на брой хормони, то днес се смята, че те са над 50 на брой.

Истината е, че около 40% от половите хормони: естроген и прогестерон при жените и съответно, тестостерон при мъжете, се произвеждат именно в надбъбречните жлези.

Любопитен факт е, че, както споменахме, двете отделни части – вътрешната и външната, отговарят за различни вещества в тялото ни.

Както добре знаем, за да функционира тялото ни правилно, е нужно да поддържаме баланс на различните елементи и хормони. Надбъбречната жлеза има сериозна роля в това.

Вътрешната част – медулата на надбъбречната жлеза, произвежда добре познатия ни адреналин и норепинефрин. Двата хормона са веществата, които дават сигнал на тялото ни и го активизират в стресова ситуация.

Кората – външната част, е разделена на три части. Всяка от тях синтезира различни хормони. Една част произвежда кортикостероидни хормони. Друга част от клетките в кората синтезира кортизол. Трета част – тестостерон и още много. Ще обърнем по-сериозно внимание на два от тях.

Адреналин

Този хормон, известен още и с името епинефрин (синтетичният вариант на адреналина), е наричан и един от хормоните на стреса. Накратко казано, тялото ни го произвежда в ситуации, в които изпитва силни емоции: страх, гняв, ярост, опасност, екстремно натоварване или пък изживяване.

Идеята му е да освободи нужната ни сила, емоция или енергия, за да се справим с предизвикателство, пред което сме изправени. Вследствие на това влияе и на емоциите ни.

В ежедневието ни организмът произвежда нормални количества адреналин, които тялото ни е способно да усвои. При различни обстоятелства обаче производството на хормона се нарушава или увеличава прекомерно и тогава тялото ни дава сигнали.

При повишено производство на адреналин:

• кожата ни става по-бледа
• потим се повече
• получаваме гръдни спазми
• пристъпи на тревожност
• повишено кръвно налягане

Ако пък намалим количеството адреналин, се чувстваме отпаднали, замаяни, с ниско кръвно налягане, появява се и гадене.

Кортизол

Кортизолът е друг хормон, пряко асоцииран със стреса и напрежението – две от състоянията, които са постоянни спътници на хората в съвременния живот.

Нивата на кортизола нарастват много при физическо претоварване и емоционално напрежение. При еднократни ситуации това е способно дори да спаси живота ни, но не е правилно да се случва постоянно, тъй като е като наркотик за тялото, пречи на съня и може да повлияе негативно на психиката ни в големи дози.

От друга страна обаче, кортизолът помага на тялото ни и в ежедневните му функции. Като хормон той регулира кръвното налягане. Освен това помага много и на сърдечно-съдовата система да бъде здрава и да изпълнява ролята си.

Има и още една, често пренебрегвана роля, и тя е за метаболизма. Кортизолът и нивата му не бива да се подценяват, когато става дума за начина, по който тялото ни използва веществата и по-точно: протеините, въглехидратите и мазнините.

Кортизолът предизвиква разпадане на протеините и отделянето на мастни киселини. Отделя се в по-големи количества сутрин и в по-малки – вечер.

За съжаление обаче кортизолът не е само полезен за тялото. Както споменахме, той може и да ни вреди, като предизвика:

• редуциране на отделянето на хормоните на растежа и половите хормони
• остеопороза
• намаляване на мускулната тъкан и увеличава мазнините
• пречки пред мисловната дейност и силата на паметта
• по-трудно усвояване на глюкозата
• по-нисък имунитет

Затова и говорим за по-сериозно натрупване на килограми, когато сме по-стресирани.

Хипофункция и хиперфункция на надбъбречната жлеза

Тези имена носят двете най-често срещаните състояния на дисбаланс при надбъбречната жлеза.

Хипофункцията е намалената функция на надбъбречната жлеза. Иначе казано, тя произвежда по-малко хормони. Това може да доведе до отключването или развиването на автоимунни или бактериални заболявания.

Такова е болестта на Адисон – намалени количества хормони, които предизвикват липса на енергия, отпадналост, мускулна слабост, потъмняване на кожата.

Хипофункцията се случва, когато има протичащо възпаление в тялото. Регистрирани са случаи след туберкулоза и сифилис, например. В миналото в 80% от случаите на надбъбречна недостатъчност е ставало дума именно за туберкулозно заболяване. Хипофункцията се лекува с назначаване на лечение чрез прием на хормони.

Хиперфункцията, от своя страна, е състояние, при което надбъбречната жлеза синтезира и отделя много по-голямо от нужното количество хормони. Настъпва след аденом – тип тумор, на надбъбречната кора на жлезата.

При възникване по-рано в живота, това може да доведе до ранно полово съзряване. В по-късен етап: спиране на менструацията, повишаване на тестостерона в организма и оттам: по-изявени мъжки полови белези – груб глас, окосмяване и други.

Повишава се кръвното налягане, появява се пигментация на кожата и др. В зависимост от това какво предизвиква хиперфункцията, може да се се стигне и до синдром или болест на Кушинг – специфично неравномерно разпределяне на мастната тъкан в тялото.

Надбъбречна умора

Любопитно състояние, на което е важно да обърнем внимание, когато става дума за надбъбречната жлеза и нейните характеристики, е надбъбречната умора.

В най-общ смисъл тя представлява умора на надбъбречните жлези. Обикновено се поставя като диагноза при наличие на някои противоречиви извън контекста симптоми: умора, нарушения в съня, нервни пристъпи и безпокойство, мускулни болки, лошо храносмилане, усещане за непълноценност и други.

За съжаление в днешно време надбъбречната умора се среща все по-често вследствие на начина ни на живот.

В резултат от надбъбречната умора тялото ни и по-точно, надбъбречната жлеза, произвежда по-малко от така важните за баланса на организма хормони. Оттам идват и симптомите, които изпитваме.

Счита се, че надбъбречната умора се появява, когато тялото ни отделя твърде много кортизол в даден момент, а след това не може да произведе достатъчно за правилното функциониране.

До това може да доведе високостресов начин на живот, при който е нужно постоянно да сме в готовност за действие. В определени ситуации би могло да се свърже и с т.нар. състояние на бърнаут (прегаряне).

За съжаление, надбъбречната умора невинаги се улавя навреме. Вследствие на неправилната работа на надбъбречната жлеза организмът ни може да достигне до момент, в който цялата надбъбречна система се срива.

А тя е отговорна до голяма степен, както споменахме, за имунната система, метаболизма, сърдечно-съдовото здраве.

Надбъбречната умора се характеризира:

• с болки в тялото с необясним произход
• силна умора и изтощение
• силно влечение към консумацията на сладко и кофеин
• замаяност
• ниско кръвно налягане
• безсъние

Също така раздразнителност и дори ниско либидо.