Аблация на сърцето – доказано лечение на аритмия

Аритмията е състояние, при което сърцето започва да бие твърде бързо, твърде бавно или неравномерно, и това често се усеща като „прескачане“ в гърдите. Най-често хората изпитват сърцебиене, задух, замайване, слабост, чувство на натиск в гърдите или внезапна умора. 

Почти 100% успешен е методът с аблация на сърцето – буквално рестартиране на този важен орган. 

 

Аблация на сърцето се извършва само в болнично заведение и се провежда от екип специалисти. 

Процедурата обикновено протича по следния начин:

1. Медицински специалист ще ни постави канюла (абокат), през която екипът ще ни постави анестезия, за да не усещаме болка. Може да ни бъде поставен и седативен медикамент, за да се успокоим. В повечето случаи пациентите остават будни, но спокойни. Понякога обаче се прилага обща анестезия.
2. Медицински специалист ще почисти и най-вероятно избръсне зоната, с която лекарят ще работи. Това най-често е зоната около слабинната сгъвка, близо да гениталиите. Ще ни бъде поставена локална анестезия, за да се обезболи мястото, с което лекарят ще работи.
3. Лекарят ще направи пункция, за да осигури достъп до вена или артерия в слабинната гънка, ръка, врат или бедро. След това в кръвоносния съд се въвежда интродюсер (въвеждаща тръбичка с диаметър, по-малък от този на пластмасова сламка). През него се въвежда катетър – гъвкава, дълга и тънка тръбичка. Позицията на катетъра се наблюдава в реално време на екран, което осигурява висока прецизност. Болка не се усеща, само дискомфорт.
4. В зависимост от вида на аритмията и необходимата диагностика, през интродюсери се въвеждат няколко електродни катетъра – обикновено между два и пет. Всеки интродюсер осигурява стабилен достъп за отделен катетър. Катетрите служат за регистриране на електрическата активност на сърцето, а един от тях – за извършване на самата аблация.
5. За да се установи къде се заражда аритмията, по един от електродните катетри се подава слаб електрически импулс, който стимулира сърдечната тъкан. Други електродни катетри регистрират електрическите сигнали на сърцето и така се определя зоната, отговорна за аритмията.
6. След като лекарят установи къде се заражда аритмията, той насочва аблационния катетър към проблемната зона. В зависимост от случая, най-често се използва радиочестотна енергия (топлина) или криоенергия (студ). Чрез тази контролирана енергия се унищожават клетките, които карат сърцето да бие неравномерно, т. е. които причиняват аритмията. Процедурата обикновено е безболезнена, като пациентът може да усети само лек, краткотраен дискомфорт.
7. Този процес продължава между 4-6 часа. Най-вероятно пациентът ще може да напусне болницата още същия ден и не се налага болничен престой.

Може медицинският екип да прецени да ни постави пълна упойка. Това решение се взима изцяло на база на индивидуалните характеристики на случаите.

 

Кога се налага?

 

 

В сърцето има специални клетки, които генерират и провеждат електрически сигнали. Тези сигнали първо преминават през предсърдията (наричани още горни камери или атриуми), карайки ги да се свият и да изпратят кръв към вентрикулите (долните камери). След това импулсът достига вентрикулите, които се свиват и изпомпват кръвта към белите дробове и тялото, като по този начин сърцето поддържа нормален ритъм.

Но понякога тези специализирани клетки могат да работят неправилно и да изпращат неправилните сигнали. Това причинява неравномерно свиване и разпускане на сърдечния мускул и бързо биене на сърцето. Когато това се случи, сърцето изпомпва кръв неефективно. Симптомите са замаяност, затруднено дишане, задъханост и слабост в крайниците.

За овладяване на тези клетки хората могат да приемат медикаменти, но те не работят да всеки. В такъв случай лекарите ще предложат аблация на сърцето. Това най-често се налага при състоянието суправентрикуларна тахикардия (СВТ), при което пулсът обикновено е между 150 и 250 удара в минута, но може да достигне дори 300 удара в минута. Прави се още при:

• Атриална фибрилация и предсърдно мъждене: при тези състояния предсърдията, т.е. горните камери (атриумите) бият неравномерно и неефективно. Това е
  фактор за застой на кръвта, образуване на кръвни съсиреци и повишен риск от тромбоза. Ако тромбите се придвижат с кръвта, те могат да блокират съдове, включително в мозъка, и така да причинят инсулт.
• Камерна тахикардия е състояние като предходните две, но са засегнати долните камери, които започват да се свиват много бързо и нерегулярно. Това може да намали количеството кръв, което сърцето изпомпва, да предизвика слабост, замаяност или припадък, а в най-тежките случаи – да доведе до животозастрашаваща ситуация.

Важно е да се каже, че аблация на сърцето се прави и при висок риск от инсулт. Когато причината за инсулта не е ясна, лекарят ще проведе процедурата, за да установи какви са сърдечните ритми отвътре. Това се нарича електрофизиологично изследване.

 

Видове аблация на сърцето

Видовете аблация на сърцето може да разделим на две основни групи на база на един принцип – дали се прави с катетър или с операция. Ще разгледаме всички видове и техните специфики.

Катетърна аблация на сърцето

 

 

Катетърната аблация на сърцето е най-често извършваната и именно затова описахме именно нея по-нагоре. Това е най-малко инвазивната процедура – толкова лека, че пациентът остава буден през цялото време. Както стана ясно, на повечето хора не се налага болничен престой. Препоръчва се от лекар когато медикаментите, използвани преди това, не са подействали срещу аритмията.

Тя, от своя страна, бива:

• Радиочестотна аблация: върхът на катетъра отделя топлина, която унищожава клетките, причиняващи аритмията, и така сърцето започва да бие нормално.
• Криоаблация: работи по същия начин като радиочестотната, но вместо топла вълна, използва много студена енергия (-40° до -60°, -70° C), която замразява увредените клетки и така прекъсва импулсите, които карат сърцето да бие неравномерно.
• Аблация с импулсно поле: използват се кратки електрически импулси
• Лазерна аблация: това е нестандартен, иновативен тип аблация на сърцето, при който се използва малък медицински лазер

В практиката се извършват най-често първият и вторият тип.

 

Оперативна аблация на сърцето

При този тип се извършва операция, с директна намеса върху сърцето, а не през катетър. Тя се прави най-често ако се налага и друга сърдечна интервенция по сърцето, като например подмяна на сърдечна клапа, за да не се налага втора операция. Този тип интервенция осигурява най-лесен достъп до сърцето и е доста по-инвазивна. Прави се под пълна упойка и процесът по възстановяване е по-дълъг.

Оперативната аблация на сърцето бива:

• Кокс мейз: с нея се третира атриална фибрилация; специалистите създават в сърдечната тъкан малки белези във формата на лабиринт, което прекъсва
  неправилните електрически импулси и позволява на сърцето да продължи да бие нормално
• Конвергентна аблация на сърцето: комбинира два подхода – хирургичен и катетърен, и обикновено се прави на два етапа. Първо хирургът обработва проблемните зони на сърцето отвън чрез малък разрез под гръдната кост, а след това друг екип използва катетър, за да обработи вътрешните зони на предсърдието и вените. Така се повишава ефективността при лечение на атриалната фибрилация.

Комбинацията при конвергентна аблация покрива зони, които са трудни за достигане само с единия метод. Тя се препоръчва за хора, които дълги години страдат от упорито предсърдно мъждене, и при които стандартните методи не дават достатъчен или траен ефект.

 

Какви са рисковете?

Процедурата е по-скоро безопасна и не крие много рискове.

Усложненията са редки, но все пак е добре да ги познаваме:

• Аритмия;
• Кървене от мястото, където катетърът е вкаран;
• Инфекция;
• Тромби;
• Засягане на сърцето и кръвоносните съдове;
• Засягане на артерията, в която е вкаран катетърът.

По време на аблация на сърцето, има риск от нараняване на нормалните електрически пътища на сърцето. Ако това се случи, на пациента ще бъде поставен пейсмейкър, който да кара сърцето да бие.

 

Колко е ефикасна процедурата?

 

 

Обикновено аблация на сърцето работи и е ефикасна за лечение на аритмия. Не може да очакваме резултати на момента. Възможни са симптоми за известно време след процедурата (палпитация, т.е. усещане за силно, бързо или неравномерно сърцебиене, най-често). Трябва да се изчака между 8 и 10 седмици, за да се потвърди със сигурност дали има ефект.

Тази иновативна медицинска процедура се слави с голям успех при лечение на суправентрикуларна тахикардия (ускорено сърцебиене, което идва от предсърдията) – между 90-95%. Успеваемостта е по-малка за атриална фибрилация и предсърдно мъждене – между 60-80%. Въпреки всичко това не е никак малък процент успех.

Ако преди това сме приемали лекарства за аритмия, може да спираме постепенно лекарствата (но задължително по лекарство контрол).

“Възстановяването е бързо и лесно и повечето хора могат да се върнат спокойно към ежедневието си до 48 часа.”
– д-р Брет Гидни, Болница по кардиология “Санта Мария”, Калифорния 

Ако процедурата по аблация на сърцето не подейства първия път и симптомите не изчезват или се задълбочат, то може би ще се наложи втора или пък друг тип лечение. Това ще бъде изяснено с лекар и не бива да правим заключения сами!

 

Колко струва?

Доскоро цената на аблация на сърцето била доста висока – между 3000 до 7500 лв. в зависимост от сложността на процедурата. Отскоро обаче Национална здравноосигурителна каса покрива основните разходи за аблация и болничния престой по клинична пътека за здравноосигурените. Пациентът заплаща само скъпоструващите медицински изделия за провеждане на лечение, например електроди за радиофреквентна аблация. Цената за тях варира за различните медицински заведения.

Като пациенти имаме право да изискваме всякаква информация относно процедурата до последната подробност – от цена за всичко до възможността за успех.

 

Заключение

Аблация на сърцето е доказано и щадящо лечение на аритмия, при което чрез катетър или операция се премахват клетките, създаващи неправилен ритъм. Процедурата е безопасна, с кратко възстановяване и висока успеваемост, особено при суправентрикуларна тахикардия. НЗОК покрива основните разходи за процедурата и болничния престой за здравноосигурените, като някои специални консумативи може да се наложи да се доплатят от пациента. Това я прави достъпен и надежден метод за трайно контролиране на аритмиите.