10 мита за епилепсията

Епилепсията е болест, известна от древността. Подробно е описана от бащата на медицината – Хипократ, който я нарича „свещената болест“. С това име тя остава столетия наред, обвита в тайнственост. Преди да се натрупат достатъчно познания за централната нервна система, болестта се е свързвала с божествена намеса или с обсебване от демони. Страдащите от епилепсия са подлагани на екзорсизъм и социална изолация.

Дискриминацията към тях се запазва до средата на 20 век като варира от липса на достъп до здравна помощ, работни места и равенство в брака до принудително стерилизиране.

 

 

 

Мит 1. Всички хора с епилепсия падат на земята и получават гърчове по време на пристъпи

Факти. Епилепсията протича с различни видове припадъци, някои от които са драматични, а други са по-леки или не причинят видими симптоми. Падане и гърчове са характерни за епилепсия с клонично-тонични припадъци. Те се дължат на внезапна интензивна електрическа активност в мозъка. В такива случаи може да настъпят загуба на съзнание, нарушение на дихателните или на отделителните функции.

При друг вид епилептични припадъци, известни като фокални (т.е. огнищни), се засяга само част от мозъка и в зависимост от поразената област, потърпевшият има множество разнообразни оплаквания – изтръпване, мравучкане, мускулна слабост, сензорни нарушения, промени в настроението или проблеми с говора, или затруднено разбиране на речта.

За най-лека се счита т.нар. абсанс eпилепсия. За нея са характерни пристъпи, чиято продължителност е между 5 и 20 секунди. Те могат да се случват по няколко пъти на ден. По време на пристъпите пациентите спират да говорят, втренчват се в пространството или извършват повтарящи се движения.

Както се вижда, епилепсията е многолика. Различните припадъци и други прояви на болестта се обясняват с влияние върху електрическата активност в мозъка на голям брой вътрешни и външни фактори, включително унаследени особености и начин на живот.

 

Мит 2. Епилептиците са психически лабилни

Факти. Емоционалните проблеми не са задължителни за страдащите от свещената болест. Описани са случаи, когато пациенти изпаднат в паника, тревожност или депресия, както и други – без промени в настроението.

Психическата лабилност понякога се дължи на увредени мозъчни структури, свързани с емоциите, но може да е страничен ефект от действието на различни лекарства.

Освен това все още има пациенти, чиято потиснатост е резултат от дискриминация и социално отхвърляне.

 

Мит 3. Епилепсията е синоним на нетрудоспособност

 

 

Факти. С подходящо лечение и контрол над симптомите, повечето хора с епилепсия са в състояние да водят нормален и продуктивен живот, включително да се трудят активно.

На някои жени и мъже може да се наложат ограничения, свързани с формата и тежестта на болестта им, като и с особеностите на желаната професия.

Например рисково за епилептиците е управлението на машини или на превозни средства. Подходяща за такива пациенти е професионална дейност от разстояние, известна днес като „home-office“.

Вече има собственици на фирми, които внасят промени в работния график на служителите си или приспособяват помещения, за да се ползват от работници, засегнати от болестта.

 

Мит 4. Епилептиците са интелектуално ограничени

Факти. Свещената болест сама по себе си не е показател за интелектуалните способности на индивида. Честите и тежки припадъци могат да повлияят негативно на когнитивните функции и паметта, но това не означава, че всички потърпевши имат ниско ниво на интелигентност.

Някои от пациентите, при адекватно лечение, отбелязват значителни успехи в различни области на живота.

Историята изобилства с примери за върхови постижения на личности, живели с епилепсия, като руския писател и философ Фьодор Достоевски, британския писател и математик Луис Карол, шведския химик и изобретател Алфред Нобел и много други.

 

Мит 5. Свещената болест не може да се лекува

Факти. Въпреки че окончателно излекуване на епилепсията не се постига при всички, диагностицирани с болестта, значителен брой от тях остават в ремисия, която се запазва в продължение на много години. Повечето хора с епилепсия регулират пристъпите си с помощта на антиепилептични лекарства. Около 70% от пациентите постигат добър контрол на симптомите си с подходящ медикамент или комбинация от медикаменти.

В някои случаи се прилага хирургична намеса, чрез която се премахват или изолират области на мозъка, провокиращи пристъпи. Има и други форми на лечение като стимулиране на блуждаещия нерв и дълбока мозъчна стимулация чрез имплантиране на устройство, което изпраща електрически импулси към засегнатата мозъчна област.

При малките пациенти, страдащи от някои форми на епилепсия, симптомите могат да изчезнат с напредване на годините.

През последните десетилетия активно се разработват нови противоепилептични подходи. Така че възможностите за овладяване на свещената болест се усъвършенстват и разширяват.

 

Мит 6. Няма диета, подходяща за епилептици

 

 

Факти. Още в древността Хипократ е препоръчвал гладуване за лечение на свещената болест. Днес съществуват диети, които са компонент от лечението на епилепсията.

Най-известната от тях е кето диетата. Преди повече от век тя започва да се прилага на деца с епилепсия, чието състояние не се повлиява благоприятно от други лечения. Това е начин на хранене, при който се приема голямо количество мазнини, умерена доза протеини и малко въглехидрати.

Придържането към този хранителен режим предизвиква състояние на кетоза. Тогава организмът не разчита на въглехидратите като основен източник на енергия, а използва кетони, които са продукт от разграждането на мазнините.

Кетогенната диета намалява възпалителните процеси в мозъка, води до промени в метаболизма и мозъчната активност, ограничава честотата и тежестта на епилептичните пристъпи. Все още се изяснява механизмът, по който действа.

Освен нея се прилагат: модифицирана диета на Аткинс (изградена е така, че да набляга на протеините и здравословните мазнини); диета с нисък гликемичен индекс (фокусирана е върху храни, които бавно повишават кръвната захар), както и други варианти на нисковъглехидратно хранене.

 

7. Мит 7: Жените с епилепсия не трябва да забременяват

Факти. Съвременната медицина е постигнала значителен напредък в контрола на епилепсията, което позволява на много жени да имат здравословна бременност и да раждат здрави деца.

Въпреки това пациентките трябва да се съобразяват със следните важни изисквания:

• Да се консултират с невролог още в периода, когато планират бременност. Тази стъпка е необходима, за да може лекарят да оцени текущата терапия и възможностите за нейната оптимизация преди зачеването.
• Допълнително да приемат фолиева киселина (витамин B9). Обикновено се препоръчват около 500-600 микрограма дневно фолиева киселина преди зачеването и по време на първия триместър на бременността, за да се намали рискът от вродени проблеми на ембриона като дефекти на невралната тръба, урогенитални, сърдечни и други аномалии.
• Да не пропускат специализираните прегледи при невролог и акушер-гинеколог. Тези консултации са от съществено значение за проследяване здравето на майката и бебето. Това проследяване включва и тестване на кръвните нива на приеманите медикаменти, чиято доза трябва да се регулира. При необходимост лекарствата могат да бъдат заменени с безопасни алтернативи по време на бременността и в периода на кърмене.
• Да не отказват необходимата диагностика. Освен ултразвукови изследвания, понякога се налагат и други форми на пренатална диагностика, чрез които се наблюдава развитието на бебето и своевременно се откриват евентуални аномалии. Тази диагностика позволява да се проведе подходящо лечение, включително вътреутробни операции.
• Да обсъдят с лекар възможностите за планирано раждане. Разумно е да се подготви план за действие в случаи на пристъпи по време на раждане.
• Да следват всички медицински препоръки за терапия след раждането. В този период дозите на някои медикаменти може да се нуждаят от корекция. Кърменето също трябва да бъде обсъдено с лекар, тъй като част от антиепилептични лекарства преминават в кърмата.

 

8. Мит 8: Стробоскопите предизвикват припадъци у всички хора с епилепсия

 

 

Стробоскопите са инструменти, които излъчват светлина в кратки, чести проблясъци. Използват се за осветяване с висока скорост на бързо движещи се обекти. Ефекти, подобни на стробоскопските, създават и видеоигри и филми с бързи промени на светлинните. Посочените визуални дразнители провокират припадъци у някои хора с епилепсия, но не при всички. Този феномен е известен като фотосензитивна епилепсия, а тя засяга само 5% от случаите на свещената болест.

 

9. Мит 9: Епилепсията е заразна

Факти. Епилепсията може да възникне под влияние на различни фактори, включително генетични предразположения, мозъчни травми, инфекции, тумори, инсулти и други здравословни състояния. Но болестта не се предава от човек на човек чрез контакт или по въздушно-капков път.

И днес обаче, в отделни части на света, съществуват погрешни схващания за епилептичния припадък. Някои хора се страхуват, че могат да прихванат припадъците, ако се докоснат или бъдат близо до човек с епилепсия. Тези страхове са неоснователни и не почиват на научни доказателства.

По данни на СЗО „причината за болестта е все още неизвестна в около 50% от случаите в световен мащаб“. Това означава, че въпреки значителния напредък в изучаването на мозъка, епилепсията продължава да бъде предизвикателство за учените.

 

10. Мит 10: На децата с епилепсия не се поставят ваксини

Според експерти от СЗО и Центровете за контрол и превенция на заболяванията в САЩ, децата с епилепсия имат същите нужди от защита срещу инфекциозни заболявания, както и всички други деца.

Днешните ваксини се произвеждат по нови технологии и са далеч по-безопасни от ваксините в миналото. Освен това имунизацията позволява да бъдат предотвратени някои заболявания, които сами по себе си водят до висока температура и епилептични пристъпи.

Например Американската педиатрична академия препоръчва децата с фамилна обремененост от гърчове да бъдат имунизирани против морбили тъй като боледуването от морбили може да доведе до много по-чести и тежки усложнения, в сравнение с един гърч от временно повишаване на телесната температура.

По данни на същата академия, не са установени усложнения от типа на епилептични пристъпи след прилагане  на противопаротитна, противорубеолна, противополиомиелитна и противобясна ваксина, както и ваксина срещу Haemophilus influenzae тип b. Разбира се, винаги е важна консултацията с лекаря на детето преди ваксинация. В редки случаи може да има специфични медицински противопоказания за определени препарати и лекарят е компетентен да предложи алтернативни графици или специфични ваксини, които са най-подходящи за малкия пациент.

 

Често задавани въпроси