Защо трябва да накисваме суровите ядки?

Ядките са страхотен начин да залъжем глада между храненията. Но като специфична култура, те съдържат инхибитори (като защита), които ги предпазват и предотвратяват покълването, докато условията са перфектни.

Това е страхотен механизъм, докато растенията се развиват, но когато се консумират, тези защитни агенти действат като ензимни в човешкия организъм и нарушават храносмилането и усвояването на определени хранителни вещества като желязо, калций, мед, цинк и магнезий.

Чрез процеса на накисване обаче се създават перфектните условия, необходими за покълване и се неутрализират всички вредни ензими, за да могат ядките да станат по-лесно смилаеми и полезни за организма.

По-подробно за фитиновата киселина

Суровите ядки съдържат фитинова киселина. Тя е необходима за растението, защото, както споменахме, помага за запазването на ядката до осигуряването на подходящи условия за покълване. Ядките съдържат най-високи нива фитинова киселина от всички растения. Когато тя се свърже с определени минерали от човешкото тяло, се превръща във фитат, а този процес пречи на храносмилането и усвояването на хранителните вечества, на които ядките са наистина богати.

Въпреки всички тези неблагоприятни ефекти, фитиновата киселина не е вредна. В определени количества може да има и благоприятен, защитен ефект в организма. Но за да се постигне той, фитиновата киселина трябва да бъде балансирана от някои витамини и други хранителни вещества, които тялото трябва да си набави и усвои.

Няколко причини да накисваме суровите ядки

Накисването в обикновен минерален разтвор (като сол) и нискотемпературна дехидратация помагат за разграждането на голяма част от фитиновата киселина и правят по-достъпни за организма хранителни вещества в ядките.

Процесът е прост и евтин, може да се направи в домашни условия и нужен, за да се възползвате максимално от хранителни вещества в ядките, които консумирате. А ето и какви ще са предимствата.

Подобряване на храносмилането

Накисването на суровите ядки в топла кисела или подсолена вода стимулира идеалните влажни условия за покълване, от които тези храни се нуждаят в природата. Така се неутрализират ензимните инхибитори и ядките се усвояват по-лесно, без да натоварват храносмилателната система.

Отключване на хранителните вещества

Накисването активира пълния хранителен потенциал на ядките. Освобождаването на витамини като А, С и B се стимулира активно. Протеините стават по-достъпни и живите ензими също се освобождават. В резултат, тялото ви може да се възползва свободно от всички полезни хранителни вещества в ядките.

Подобряване на вкуса и текстурата

Накисването омекотява ядките, което улеснява смесването им с други хранителни продукти. Копринената, кремообразна консистенция, която можете да получите чрез накисване на ядките, преди да ги добавите към супи и шейкове, не може да се постигне по друг начин. Да не забравяме и  че това позволява да добавите повече вкус и разнообразие на храната. Някои ядки не са толкова вкусни, ако не ги накиснете предварително. Така ще се отървете от леко горчивия вкус на орехите или ще подобрите вкусовите качества на бадемите.

Намалява времето за подготовка и готвене

Накисването на твърди, влакнести храни, каквито са и ядките, води до получаването на по-добра и лесна за обработване консистенция. Това със сигурност ще ви спести време и усилия, за да направите желаното ястие бързо, лесно и с удоволствие.

Как да накисвате ядките?

Имате нужда само от две неща за накисване на ядките – топла вода и сол. Използвайте 2 чаши сурови ядки, 3-4 чаши топла филтрирана вода и 1 супена лъжица сол. Топлата вода ще неутрализира много от ензимните инхибитори и ще увеличи бионаличността на много хранителни вещества, особено на витамините. Солта ще помогне за активиране на ензими, които деактивират ензимните инхибитори в ядките.

Когато се накисват зърнени култури, често се използва и по-кисела субстанция, но тъй като ядките и семената съдържат една идея по-малко фитинова киселина от зърнените, солта е по-добрият избор.

В рамките на 7-24 часа (в зависимост от ядките), много от ензимните инхибитори се разрушават. След това идва процесът на дехидратация, за да се върне свежата текстура на ядките.

Процесът стъпка по стъпка:

1. Сипете водата в средно голяма купа или буркан. Добавете солта и оставете да се разтвори.
2. Добавете ядките и се уверете, че те са напълно покрити с вода.
3. Оставете ги, открити на плота или на друго по-топло място (не в хладилника) в продължение на няколко часа, за предпочитане през нощта.
4. Изплакнете в гевгир готовите ядки и ги разпределете върху лист хартия за печене или лист за дехидратация. Печете във фурната при най-ниската температура или дехидратирайте, докато не изсъхнат напълно.

Колко време за накисване е необходимо на различните видове ядки?

Има едно основно правило – колкото е по-твърда ядката, толкова повече време за накисване й трябва.

• По-дълго време (поне 8 часа) – бадеми, шам-фъстъци и лешници.
• Средно дълго време (5-6 часа) – пекани, орехи и бразилски орехи. Те са по-тежки и бързо набъбват, затова им е нужно и по-малко време.
• Кратко време (2 до 4 часа) – кашу, макадамия и кедрови ядки. Тези ядки имат най-високо съдържание на мазнини и изискват по-малко време на накисване. Ако удължите времето за повече от 4 часа, рискувате да загубите хранителните им свойства, така че бъдете внимателни.

За хора, спазващи нисковъглехидратен режим на хранене, препоръчителните ядки са бадеми, орехи, включително пекан и бразилски орех, както и лешници.

Като заключение, ако консумирате много ядки, този процес може да бъде особено полезен за вас, тъй като по-високите нива на ензимни инхибитори могат да доведат до проблеми. Накисването и дехидратирането на суровите ядки ще наподобява крайния резултат на печените ядки, но без добавените растителни масла и високотемпературното печене, които могат да загубят полезните хранителни свойства на ядките. Както ще се убедите, ако опитате само веднъж, този процес отнема малко време, никакви инвестиции, но се отличава с много вкусови и хранителни предимства. Така, че просто кажете „да“ на накисването на суровите ядки!

Автор: Кристина Тонева