Заекване – защо се случва и как да се справим с него?

Заекване е състояние, което възниква, когато мускулите ни, които отговарят за говора, се движат неконтролируемо, докато говорим. Това нарушава потока на речта и причинява паузи, нежелани звуци и залепване на думите, които не можем да контролираме. Най-често се случва в детска възраст, но не е изключено да се случи и на възрастен човек. В повечето случаи може да се работи по него и да се отстрани.

 

 

Развойното заекване е разстройство, което се случва, защото мозъкът се развива по различен начин от очакваното. Получава се нарушение на плавността на говора в детска възраст. Упоритото заекване е свързано със забавено развитие, което продължава и в зряла възраст. При придобито заекване е наличен проблем или нараняване, което засяга мозъка, вследствие на някакво заболяване.

Различните му видове попадат в категорията на речевите затруднения.

 

Кой може да бъде засегнат и често ли се случва?

 

 

Заекването може да се случи на абсолютно всеки, но мъжете са четири пъти по-предразположени да го развият. Развойното заекване винаги е състояние в детска възраст. Може да започне още на 2 или чак на 7-годишна възраст. Обикновено се проявява при тригодишните, а 95% от децата започват преди навършване на 4 годинки.

Упоритото заекване е състояние, което започва в детска възраст, но продължава в зряла, затова се счита за заболяване на възрастните. Придобито заекване може да засегне хора от всяка възраст.

Заекването в детска възраст засяга между 1% и 2,4% от децата, а упоритото засяга около 0,3% до 1% от възрастните.

 

Симптоми

Говоренето изисква координация между много мускули. В него участват мускулите на лицето, устата, гърлото, гърдите и корема. Заекването причинява неконтролирани движения или спазми в мускулите, които използваме, докато говорим.

Седем симптома съставят официалните критерии за заекване и трябва да имаме поне един от тях, за да може медицинският специалист да класифицира състоянието като такова:

1. Повтарящи се звуци или срички – обикновено се случва на първата сричка на думата. Ще повтаряме звука или сричката, докато не изкажем цялата дума, и след това ще възобновим говоренето.
2. Задържане и удължаване на определени срички или звуци – когато се зацикли на звук или сричка и звукът продължи по-дълго от предвиденото.
3. Паузи в средата на думата – когато правим пауза за забележимо дълго време в точка от думата, където ни е ненужна.
4. Блокиране – често паузиране – тихо или със звук като „ъъъ“ или „а“ – докато говорим. Името му се отнася до усещането, че нещо блокира потока ни от думи и това често се изразява в повторяеми звуци.
5. Превключване на думи – затруднение на дума или фраза и преминаване към друга дума или фраза, за да я заобиколим.
6. Прекалено ударение – поставяне на твърде много ударение или напрежение върху част или върху цялата дума.
7. Повтаряне на думи с една сричка – състои се от един звук, като например „аз“ или „на“.

При хората, страдащи от заекване може да има и други симптоми, които не влияят на говора, но съпровождат това състояние.

Мускулните движения, които причиняват това състояние, могат да причинят тикове. Това кара спазмите да се „разпространяват“ към части от лицето, врата, раменете и ръцете и  така се получават тиковете. Също така може да развием жестове или действия, които се влошават, когато заекваме. Хората, които заекват, често развиват двигателни навици, които се появяват, когато заекват. Примерите може да включват необичайно мигане, отместване на поглед, гримаса на лицето и стискане на юмруци.

Начинът, по който се чувстваме, може да повлияе на симптомите. Симптомите на това състояние често се влошават, когато изпитваме умора, вълнение, тревожност или стрес. Това може да се случи и когато говорим за нови или сложни за нас теми. Заекването може да причини чувство на фрустрация или срам. Хората, които заекват, са по-склонни да имат психични разстройства като тревожност и депресия

Любопитно е, че по време на други вокални дейности не се проявява заекване. Обикновено не се случва по време на говорене с предмети или домашни любимци, четене на глас и пеене.

 

Причини за заекване

 

 

Експертите не са установили напълно защо се появява заекването. Те обаче подозират, че няколко фактора могат да допринесат за него. Фамилната анамнеза е един от тях – три пъти по-вероятно е да заекваме, ако имаме близък роднина – родител или брат,сестра, който заеква.

Друг фактор са ДНК мутациите, които могат да допринесат за това състояние. Генетиката също изглежда влияе върху това дали състоянието се подобрява или изчезва с времето.

Друго наблюдение показва, че хората, които заекват, е по-вероятно да имат разлики в определени области на мозъка. Това обикновено са области, които контролират мускулите, отговарящи за говора ни или мускулната координация.

 

Поставяне на диагноза

Лекарят ни ще започне с проверяване за симптомите на заекване, както и ще ни зададе въпроси дали това състояние съществува в семейството ни. Също така здравната ни история е  от голямо значение – например дали сме претърпели наранявания, които могат да се отразят, затруднявайки говора ни. Повечето хора с упорито заекване са получили диагноза за заекване още в детството си. Възможно е обаче – макар и рядко – възрастни с упорито заекване да не са имали официална диагноза през детството си и тя да бъде поставена по-късно.

Медицински тестове обикновено не са необходими за диагностициране на развойно и упорито заекване за разлика от придобитото заекване. При него вероятно ще бъдат необходими тестове, ако заекването започне неочаквано в зряла възраст. Заекване като това може да е признак на афазия (затруднения при опити за говор, четене, писане). Състояния, които могат да причинят афазия, включват травматично мозъчно увреждане, инсулт и мозъчни тумори.

Тестовете, които се правят в тази ситуация, включват образна диагностика, диагностични или лабораторни изследвания като компютърна томография, магнитно-резонансна томография и позитронно-емисионна томография.

 

Как да се справим със заекването?

 

 

Един от най-честите и основни методи за преборване със заекването е посещението при логопед. При децата това включва учебни дейности, които помагат за подобряване на симптомите на това състояние, докато те изчезнат напълно. Дейностите и техниките на логопедичната терапия зависят от вида му, симптомите и тежестта му. Честотата на терапията и продължителността на сесиите също могат да играят роля и се поставят индивидуално.

Медикаментите не са често срещани за справяне със заекването, но те може да лекуват психични състояния като тревожност или депресия, които често го съпровождат и допринасят за него. Антидепресантите и лекарствата против тревожност са примери за лекарства, използвани по този начин.

 

Усложнения и странични ефекти

Възможните усложнения и странични ефекти от лечението на заекването зависят от самото лечение. Логопедичната терапия обикновено не е свързана с риск от усложнения или странични ефекти. Докато страничните ефекти или усложнения от лекарствата са редки, те все пак са възможни.

До 90% от децата с развойно заекване се възстановяват сами, докато навършат пълнолетие. За тези, които се възстановят напълно, то не се връща, освен ако не е придобито. Упоритото заекване, макар и рядко, се проявява. Обикновено то е състояние, което продължава цял живот. Въпреки това е лечимо и много възрастни могат да се научат да го компенсират и управляват поне до някаква степен.

Придобито заекване може да бъде постоянно или временно. Това обикновено зависи от причината за него. Когато се дължи на тежко или трайно мозъчно увреждане, е вероятно този вид също да остане за постоянно. Лекуващият ни лекар може да обясни какво е най-вероятно да се случи в нашия конкретен случай.

 

Заключение

 

 

Заекването е състояние, което засяга около 1% от възрастните и до 5% от децата в ранна възраст, като при повечето малки деца симптомите намаляват или изчезват с времето. Проучвания показват, че наследствеността играе роля – близо 60% от хората, които заекват, имат роднина със същия проблем.

Съвременните невроизследвания разкриват разлики в мозъчната активност при хора със заекване особено в областите, отговорни за речта и моторния контрол. Въпреки това много хора с това състояние постигат отлични резултати в публичното говорене – сред тях са Джо Байдън и Ед Шийрън. Ранната логопедична терапия и психологическа подкрепа значително подобряват това състояние. Заекването не определя личността – с правилен подход, увереността и комуникацията могат да се подобрят.

 

Често задавани въпроси