Заекване: Какво го причинява и какви са реалните начини за справяне?

Заекването (Alalia syllabaris) е състояние, което възниква, когато мускулите ни, които отговарят за говора, се движат неконтролируемо, докато говорим. Това нарушава потока на речта и причинява паузи, нежелани звуци и залепване на думите, които не можем да контролираме. 

Най-често се случва в детска възраст, но не е изключено да се случи и на възрастен човек. В повечето случаи може да се отстрани, когато се работи с проблема.

 

 

Упоритото заекване е свързано със забавено развитие, което продължава и в зряла възраст. 

При придобито заекване е наличен проблем или нараняване, което засяга мозъка, вследствие на някакво заболяване.

Различните му видове попадат в категорията на речевите затруднения.

 

Кой може да бъде засегнат и често ли се случва?

 

Източник: Depositphotos

 

Заекването може да се случи на абсолютно всеки, но мъжете са четири пъти по-предразположени да го развият. Развойното заекване винаги е състояние в детска възраст. Може да започне още на 2 или чак на 7-годишна възраст. Обикновено се проявява при тригодишните, а 95% от децата започват преди навършване на 4 годинки.

Упоритото заекване е състояние, което започва в детска възраст, но продължава в зряла, затова се счита за заболяване на възрастните. Придобито заекване може да засегне хора от всяка възраст.

Заекването в детска възраст засяга между 1% и 2,4% от децата, а упоритото засяга около 0,3% до 1% от възрастните.

 

Нормално ли е детето да заеква?

Някои деца заекват, докато развиват езиковите си умения. Не е нетипично за едно дете да има неплавна реч (напр. повтаряне на думи и фрази). Но неплавната реч не бива да се бърка със заекване. 

Ето как да ги различим типично от нетипично заекване.

Тези данни са по информация на онлайн платформата за родители, подкрепяна от Американски съюз на педиатрите, Healthy Children.

Ако се наблюдават признаци на нетипично заекване, което не отшумява, препоръчителна е консултация със специалист.

 

Кога да се притесняваме?

 

Източник: Depositphotos

 

По информация от National Institute of Deafness and other communication disorders, за щастие 75% от децата, които страдат от заекване го преодоляват в след време. Затова е важно да се доверяваме на специалистите, с които работим. 

Препоръчително е да се консултираме със специалист, когато детето:

• Изразява силна неувереност, когато не може да се изкаже;
• Ядосва се на собственото си заекване;
• Се чувства засрамено, че има проблеми с говора;
• Отказва да говори с непознати от тревожност;
• Е започнало да заеква след 3-годишна възраст;
• Речта се разбира трудно.

Всички тези речеви разстройства притесняват детето, карат го да се чувства различно и колкото по-бързо се вземат мерки, толкова по-бързо ще се почувства и то пълноценно.

 

Симптоми на заекване

Говоренето изисква координация между много мускули. В него участват мускулите на лицето, устата, гърлото, гърдите и корема. Заекването причинява неконтролирани движения или спазми в мускулите, които използваме, докато говорим.

Седем симптома съставят официалните критерии за заекване. Трябва да присъства поне един от тях, за да може медицинският специалист да класифицира състоянието.

Симптомите на заекване са:

• Повтарящи се звуци или срички – обикновено се случва на първата сричка на думата. Ще повтаряме звука или сричката, докато не изкажем цялата дума, и след това ще възобновим говоренето.
• Задържане и удължаване на определени срички или звуци – когато се зацикли на звук или сричка и звукът продължи по-дълго от предвиденото.
• Паузи в средата на думата – когато правим пауза за забележимо дълго време в точка от думата, където ни е ненужна.
• Блокиране – често паузиране, тихо или със звук като „ъъъ“ или „а“, докато говорим. Името му се отнася до усещането, че нещо блокира потока ни от думи и това често се изразява в повтаряне на звукове. 
• Превключване на думи – затруднение на дума или фраза и преминаване към друга дума или фраза, за да я заобиколим.
• Прекалено ударение – поставяне на твърде много ударение или напрежение върху част или върху цялата дума.
• Повтаряне на думи с една сричка – състои се от един звук, като например „аз“ или „на“.

При заекване често се наблюдават и различни поведенчески прояви като избягване на определени думи, напрежение при говорене или отказ от участие в разговори.

Мускулните движения, които причиняват това състояние, могат да причинят тикове. Това кара спазмите да се „разпространяват“ към части от лицето, врата, раменете и ръцете и  така се получават тиковете. 

Начинът, по който се проявява заекването, често е свързан и с възрастова принадлежност, тъй като симптомите при малките деца се различават от тези при тийнейджъри и възрастни. 

Също така може да развием жестове или действия, които се влошават, когато заекваме. Хората, които заекват, често развиват двигателни навици, които се появяват, когато заекват. 

Примерите може да включват необичайно мигане, отместване на поглед, гримаса на лицето и стискане на юмруци.

Начинът, по който се чувстваме, може да повлияе на симптомите. Симптомите на това състояние често се влошават, когато изпитваме умора, вълнение, тревожност или стрес. Това може да се случи и когато говорим за нови или сложни за нас теми. 

Заекването може да причини фрустрация, страх от говорене или срам. Хората, които заекват, са по-склонни да имат психични разстройства като тревожност и депресия. При някои деца психически тормоз в училище или подигравки от околните могат допълнително да задълбочат страха от говорене и да засилят симптомите на заекването. 

Любопитно е, че по време на други вокални дейности не се появява заекване. Обикновено не се случва по време на говорене с предмети или домашни любимци, четене на глас и пеене.

 

Причини за заекване

 

Източник: Depositphotos

 

Експертите не са установили напълно защо се появява заекването. Те обаче подозират, че няколко фактора могат да допринесат за него. Фамилната анамнеза е един от тях – три пъти по-вероятно е да заекваме, ако имаме близък роднина – родител или брат, сестра, който заеква.

Друг фактор са ДНК мутациите, които могат да допринесат за това състояние. Генетиката също изглежда влияе върху това дали състоянието се подобрява или изчезва с времето.

Друго наблюдение показва, че хората, които заекват, е по-вероятно да имат разлики в определени области на мозъка. Това обикновено са области, които контролират мускулите, отговарящи за говора ни или мускулната координация.

 

Поставяне на диагноза

Лекарят ни ще започне с проверяване за симптомите на заекване, както и ще ни зададе въпроси дали това състояние съществува в семейството ни. Също така здравната ни история е от голямо значение, например дали сме претърпели наранявания, които могат да се отразят, затруднявайки говора ни. 

Повечето хора с упорито заекване са получили диагноза за заекване още в детството си. Възможно е обаче, макар и рядко, възрастни с упорито заекване да не са имали официална диагноза през детството си и тя да бъде поставена по-късно.

Медицински тестове обикновено не са необходими за диагностициране на развойно и упорито заекване за разлика от придобитото заекване. При него вероятно ще бъдат необходими тестове, ако заекването започне неочаквано в зряла възраст. Заекване като това може да е признак на афазия (затруднения при опити за говор, четене, писане). Състояния, които могат да причинят афазия, включват травматично мозъчно увреждане, инсулт и мозъчни тумори.

Тестовете, които се правят в тази ситуация, включват образна диагностика, диагностични или лабораторни изследвания като компютърна томография, магнитно-резонансна томография и позитронно-емисионна томография.

 

Как да се справим със заекването?

 

Източник: Depositphotos

 

Ранното започване на лечение за заекване е много важно, защото от времето зависи и успеваемостта. 

По данни на Stuttering Therapy след 7-годишна възраст обаче става почти невъзможно заекването да изчезне напълно и завинаги. Но въпреки това след 7-мата година може да се помогне на детето да се справя с психологическото натоварване от заекването и донякъде да се изглади речта.

Основните подходи на лечение са два – индиректен и директен. И двата включват логопед, чиято работа е постепенното развиване на говорни умения и изграждане на увереност при общуване в различни ситуации. 

При индиректния подход, речевият специалист работи основно с родителите. Той ги учи как да модифицират със здравословни механизми собствените си стилове на комуникация, от които да се повлияе и детето. Методът е ефикасен при най-малките деца.

При директния подход, речевият специалист работи самостоятелно с детето и го учи на конкретни психологически техники за намаляване на напрежението при заекването, омекотяване и развитие на речта, както и постепенно тя да премине от заекване в разстройство на плавността и постепенно да се доизглади. 

Най-добри резултати обикновено се постигат чрез индивидуална терапевтична програма, съобразена с възрастта, характера и конкретните трудности на детето. 

Част от логопедичните упражнения често включват дихателна гимнастика, която помага за по-добър контрол върху темпото на говор и напрежението при изказване. 

 

Може ли заекването да се излекува напълно?

Заекването може да се излекува напълно с правилната помощ, ако е вродено. Придобито заекване може да бъде постоянно или временно. Това обикновено зависи от причината за него. 

Когато се дължи на тежко или трайно мозъчно увреждане, е вероятно този вид също да остане за постоянно.

 

Как родителите могат да помогнат?

 

Източник: Depositphotos

 

Родителите са основните фигури в живота на детето, отговорни за неговото не само речево развитие, но израстването всичките му аспекти. В тази връзка е добре те да са и основна подкрепа на детето за справянето му с проблема. 

Според информация от платформата The Stuttering Foundation родителите могат да помогнат като:

• Намалят стреса в комуникацията по няколко начина. На първо място е важно да създадат спокоен и ненатоварващ тон на разговора. Вместо директния въпрос „Какво правихте днес в училище?“, който може да прозвучи като очакване за подробен разказ, разговорът може да започне по-естествено: „Днес беше много хубаво времето. Излизахте ли навън? Забавлявахте ли се?“. Така детето не усеща напрежение, че трябва да даде дълъг и изчерпателен отговор, а по-скоро се включва в лек и комфортен разговор, в който може да споделя спокойно и уверено.

• Говорят за речевото затруднение спокойно и без притеснение, като за нещо, с което детето може да се справи, а не като за негов недостатък. Повечето деца усещат, че изпитват трудност в говоренето, затова прикриването на темата често създава допълнително напрежение и несигурност. В същото време, ако детето все още не осъзнава проблема си, не се препоръчва родителят сам да му го назовава, преди да се консултира с компетентен логопед. Специалистът може да насочи семейството как най-подходящо да се говори по темата.

• Демонстрират добри речеви модели. Тук напълно изключваме да поправяме детето в неговата реч, да довършваме думите му, когато заеква или когато се задържа на определен звук и да му демонстрираме, че ние го правилно правилно. Вместо това може да говорим по-бавно, да правим паузи между изреченията, да си поемаме достатъчно въздух и да се изразяваме ясно. Така демонстрираме без да сочим с пръст. 

Разбира се на първо място е важно да се консултираме със специалист, защото именно той ще предложи най-адекватна подкрепа на детето.

 

Чести грешки

Важно е да знаем, че много от децата, които заекват, изпитват и т.нар. “highly sensitive characteristics” или свръхчувствителност. 

Създателката на платформата Raising Little Talkers Мелиса Мина напомня, че тяхната нервна система е по-чувствителна на околната среда и са по-склонни да се претоварят емоционално и когнитивно (силните звуци ги дразнят повече, промените са по-трудни). Когато са по-натоварени, заекването се задълбочава. 

В такъв момент вероятно от липса на знание как да се справят с проблема, родителите допускат няколко ключови грешки:

• Обръщат вниманието на детето към неговото заекване и макар и с добри намерения, детето още повече се затормозява.
• Поправят детето като изговарят правилно думата/фразата без заекване.
• Правят принудителни прекъсвания с цел да довършат думата вместо детето.. 

По този начин тревожността на детето се задълбочава, а оттам и самото заекване, фрустрацията и емоционалното напрежение.

 

Усложнения и странични ефекти

Възможните усложнения и странични ефекти от лечението на заекването зависят от самото лечение. Логопедичната терапия обикновено не е свързана с риск от усложнения или странични ефекти. Докато страничните ефекти или усложнения от лекарствата са редки, те все пак са възможни.

По данни на Advanced Therapy Clinic до 90% от децата с развойно заекване се възстановяват сами, докато навършат пълнолетие. За тези, които се възстановят напълно, то не се връща, освен ако не е придобито. 

Упоритото заекване, макар и рядко, се проявява. Обикновено то е състояние, което продължава цял живот. Въпреки това е лечимо и много възрастни могат да се научат да го компенсират и управляват поне до някаква степен.

 

Заключение

 

Източник: Depositphotos

 

Заекването е състояние, което засяга около 1% от възрастните и до 5% от децата в ранна възраст, като при повечето малки деца симптомите намаляват или изчезват с времето. Проучвания показват, че наследствеността играе роля – близо 60% от хората, които заекват, имат роднина със същия проблем.

Освен наследствеността, влияние могат да окажат и различни социални фактори като напрегната семейна среда, прекомерни очаквания или трудности в адаптацията сред връстници. 

Съвременните невроизследвания разкриват разлики в мозъчната активност при хора със заекване особено в областите, отговорни за речта и моторния контрол. Въпреки това много хора с това състояние постигат отлични резултати в публичното говорене – сред тях са Джо Байдън и Ед Шийрън. Ранната логопедична терапия и психологическа помощ значително подобряват това състояние. Заекването не определя личността – с правилен подход, увереността и комуникацията могат да се подобрят.