Видове туморни маркери и тяхното значение

Обновена: 25.02.2026|
6 мин. четене
Туморни маркери, лаборант.

Днес ще си поговорим за една особено важна здравна тема, а именно – туморни маркери. Те предоставят информация за определени видове рак. Маркерите могат да се отнасят до протеини, които някои ракови клетки произвеждат в големи количества. Туморните маркери могат също да се отнасят до модели или промени в човешката ДНК. Те помагат на здравните специалисти да диагностицират и да научат повече за онкологичните заболявания.

Съдържание

Какво представляват туморните маркери?

Туморни маркери наричаме вещества, които се срещат в кръвта, урината, изпражненията, самия тумор или тъканта. Те могат да помогнат в диагностицирането на заболяването, в кой стадий е и други подробности, свързани с него. Определени здравословни проблеми, несвързани с рак, също могат да доведат до завишени туморни маркери.

За какво се използват туморни маркери?

Те често биват използвани за проследяване на ефективността на лечението. Ако нивото им намалява, това може да означава, че то е ефективно, а ако се покачва, ракът се развива и трябва да се пристъпи към друго.

Трябва да се има предвид, че здравословни проблеми, различни от рак, също могат да доведат до по-високи нива на маркерите.

Затова те се използват заедно с образна диагностика (КТ, ЯМР, ултразвук), симптоматика и преглед от специалист, за да се види как ракът реагира на лечението.

При някои онкологични заболявания маркерите се използват за наблюдение на рецидив (връщане на рака след лечение). Туморните маркери могат да се използват и заедно с други тестове (като скенер и биопсии), за да се помогне за откриване, диагностициране и определяне на евентуалния стадий.

 

Какво ни казват туморните маркери?

Туморните маркери, в комбинация с други тестове, помагат на здравните специалисти в диагностиката и лечението.

Те имат способността да:

  • Покажат наличието на определени видове рак;
  • Помогнат на лекарите в планирането на лечение;
  • Проверят дали текущото лечение на рак е ефективно;
  • Предвидят шансовете за възстановяване;
  • Наблюдават за рецидив (връщане) на определени видове рак.

 

Някои туморни маркери дават информация само за един специфичен вид рак, докато други предоставят такава за повече от един вид.

 

Къде обикновено се намират туморни маркери?

 

Туморни маркери

 

Има два основни вида туморни маркери: циркулиращи туморни маркери и туморни тъканни маркери.

Циркулиращите туморни маркери се намират в:

  • Кръв;
  • Урина;
  • Изпражнения;
  • Костен мозък;
  • Слюнка.

 

Обичайните циркулиращи маркери не изискват биопсия, защото са в телесните течности. Но маркерите в костния мозък или в други „закрити“ туморни места се взимат чрез биопсия или аспирация.

Туморните тъканни маркери пък, както подсказва и името им, се намират в тъканта на самите тумори. Лекар взима биопсия (малка проба) от засегнатата тъкан, след което тя се изпраща в патологична лаборатория за анализ.

 

Всички видове рак ли се откриват чрез туморни маркери?

Краткият отговор е „не“, тъй като много видове рак нямат известни туморни маркери. В тези случаи изследването им не е опция и е възможно лекарят да препоръча други лабораторни тестове или образни изследвания, като компютърна томография (КТ) или ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). Някои хора смятат, че с профилактични туморни маркери веднага ще се открие наличието на рак, но това не важи за всички онкозаболявания.

 

Кои са често срещаните туморни маркери за рак?

 

биопсия, рак

 

Има много различни туморни маркери, като съществуват туморни маркери за мъже, както и такива за жени, индикиращи за определени онкозаболявания, специфични за двата пола. Ето някои от най-често срещаните в табличен вид.

 

Туморен маркер Индикация
AFP (Алфа-фетопротеин) Използвайки кръвна проба, лекарите могат да го използват за предполагаеми диагнози за рак на черния дроб, тестисите и други тумори на зародишните клетки, както и за да определят успеха на лечението.
Пренареждане на гена BCL2 Чрез проба от кръвта, костния мозък или тумора, лекарите могат да прибегнат до него, когато диагностицират и планират лечение на ракови заболявания като левкемия и лимфом.
Мутации в гените BRCA1 и BRCA2 Сред най-често използваните туморни маркери за жени. Посредством проба от кръвта, слюнката или тумора, тези туморни маркери се използват в диагностицирането, скрининга и лечение на рак на гърдата и рак на яйчниците.
CA 19-9 Чрез кръвна проба специалистите могат да прибегнат до тези маркери, докато диагностицират или оценяват успеха от лечението на рак на панкреаса, жлъчния мехур, жлъчните пътища и стомаха.
Карциноембрионен антиген (CEA) От най-използваните туморни маркери за рак на дебелото черво. Чрез кръвна проба се преценява изходът от лечението или дали ракът се е разпространил или е рецидивирал.
Фибрин/фибриноген В някои изследвания за рак се наблюдава повишен фибриноген като неспецифичен маркер за възпаление или туморна активност, но това не се прилага рутинно.
Лактат дехидрогеназа (LDH) Чрез кръвна проба лекарите определят стадия или успеха от лечението на левкемия, лимфом, меланом, невробластом и тумори на зародишните клетки. LDH е неспецифичен маркер – може да се повиши при инфаркт, чернодробни заболявания, инфекции, хемолитична анемия и други състояния.
Простатно-специфичен антиген (PSA) Както подсказва името, това са туморни маркери на простата. При тях се използва кръвна проба, а здравните специалисти да прибегнат до тях за диагностицирането на простатен рак, а също и да определят резултата от лечението или да проверят дали е рецидивирал.
Тиреоглобулин На базата на кръвна проба, този маркер е свързан с откриването на рак на щитовидната жлеза и последвалото лечение.
Хомозиготност на вариант UGT1A1*28 Установява колоректален рак (на дебелото и правото черво), най-често чрез кръвна проба, а лекарите използват този маркер, за да предскажат токсичността от химиотерапевтично лекарство, наречено иринотекан.
Пренареждания и свръхекспресия на ALK гена Анализира се тъкан от тумора и открива недребноклетъчен рак на белия дроб, анапластичен едроклетъчен лимфом и др., а също и дава прогнози.
Пренареждане на гена на B-клетъчния имуноглобулин Взимат се проби от кръв, костен мозък или туморна тъкан. Използва се за подпомагане на диагнозата и оценка на ефективността на лечението и проверка на рецидив на B-клетъчен лимфом.
BCR-ABL фузионен ген (Филаделфийска хромозома) Анализира се кръв или костен мозък и е насочен към откриване на хронична миелоидна левкемия, остра лимфобластна левкемия и остра миелогенна левкемия.
Бета-2-микроглобулин (B2M) При този маркер се анализират кръв, урина или цереброспинална течност. Проследява отговора на лечение и определя прогнозата за множествен миелом, хронична лимфоцитна левкемия и някои лимфоми.
Бета-човешки хорионгонадотропин (Бета-hCG) Чрез проба от кръв или урина, той се използва за оценка на стадия, прогнозата и отговора към лечението на хориокарцином и тумори на зародишни клетки.
Антиген на тумора на пикочния мехур (BTA) Анализира се урина и се използва за наблюдение на пациенти, за които вече е известно, че имат рак на пикочния мехур или уретера.
BRAF V600 мутации Чрез проба от тумора се определя лечението за рак на щитовидната жлеза, меланом, рак на яйчниците, болест на Ердхайм-Честър, хистиоцитоза на Лангерханс-клетки, косматоклетъчна левкемия, колоректален рак, недребноклетъчен рак на белия дроб и др. Използва се за проследяване, а не за първична диагноза.
CA15-3/CA27.29 Това е сред разпространените туморни маркери при рак на гърдата, а за него се прави кръвна проба.
CA-125 Чрез кръвна проба, този маркер се използва за подпомагане на диагнозата, оценка на отговора на лечението и оценка на рецидивите за рак на яйчниците.
CA 27.29 Анализира се кръвна проба и определя наличието на метастази или рецидиви за рак на гърдата.
Калцитонин При този маркер се анализира кръвна проба. Използва се за подпомагане на диагнозата, проверка на лечението и оценка на рецидивите за медуларен рак на щитовидната жлеза.
CD19 За този маркер се взимат проби от кръв и костен мозък. Използва се за диагностициране и определяне на лечението на В-клетъчни лимфоми и левкемии.
CD20 Свързан с лечението на Неходжкинов лимфом, като за него се анализира кръв.
CD22 Чрез анализ на кръв и костен мозък, използва се за диагностициране и определяне на лечението на В-клетъчни лимфоми и някои видове левкемия.
CD25 За определяне на лечението на Неходжкинов (Т-клетъчен) лимфом чрез анализ на кръвна проба.
CD30 Чрез проби от тумора се определя лечението на класически ходжкинов лимфом, В-клетъчни и Т-клетъчни лимфоми.
CD33 С кръвна проба този маркер определя лечението на остра миелоидна левкемия.
Хромогранин А (CgA) Използва се за диагностициране и оценка на лечението или рецидив за невроендокринни тумори чрез кръвна проба.
Делеция на хромозома 17p За диагностициране и определяне на лечението на хронична лимфоцитна левкемия чрез кръвен анализ.
Хромозоми 3, 7, 17 и 9p21 Чрез уринна проба този маркер подпомага мониторинга на рецидив при рак на пикочния мехур.
Циркулиращи туморни клетки с епителен произход (CELLSEARCH) Чрез кръвен анализ се оценява прогнозата при метастатичен рак на гърдата, простатата и колоректален рак.

 

Подготовка за изследване на туморни маркери

 

Пълни хормонални изследвания.

 

Подготовката зависи от вида на изследвания туморен маркер и необходимата проба.

Ето все пак някои общи насоки:

  • Често се препоръчва преди изследване на туморни маркери (особено за кръвни изследвания) да не се приема храна 8-12 часа преди него.
  • Информиране на медицинския специалист за всички приемани лекарства, добавки или текущи лечения.
  • Избягване на алкохола и тютюнопушенето поне 24 часа преди изследването, тъй като те могат да повлияят на резултатите.

 

Важно е да знаем, че единичен случай на анормални референтни стойности на туморни маркери не потвърждава автоматично рак.

 

Кои неракови състояния причиняват повишаване на туморните маркери?

Много неракови състояния могат да доведат до повишени стойности на туморните маркери.

Сред тях са:

 

Наличието на високи стойности на туморни маркери не означава непременно рак. По тази причина не бива да се прибързва с диагнозите и са необходими последващи изследвания – скенер/рентгенови и други образни изследвания, биопсия, както и клинична оценка.

Често задавани въпроси

Може ли стресът да доведе до повишени туморни маркери?

Изследванията показват, че хроничният стрес може да причини по-бързо разпространение на рака или рецидив при хора, които са имали рак в миналото.

Какво означава, когато туморните маркери са високи?

Високите резултати за туморните маркери могат да предполагат наличие на рак. Това може също да предполага, че ракът е прогресирал или се е разпространил (метастазирал). Но само този тест не е достатъчен за диагностициране на рак.

Има ли рискове, свързани с тестовете за туморни маркери?

Рисковете са минимални и се ограничават най-вече до леки синини или временен дискомфорт.

Категории: Здраве|Публикувана: 25.02.2026|

Сподели тази статия, избери платформа!

Проверено от
Д-р Ваня Шипочлиева, д.м. ВМА - гр. София
dr.vanya sh

Блог

Рецепти

Популярни продукти

675c056b8bbace69ddea5816335e49ada21a72c55c535436b8f05f1fc3bea9f4?s=96&d=mm&r=g

Мария Тенева е дипломиран журналист и филолог с дългогодишен опит. Има интереси в сферата на здравето, медицината и чуждите езици. Автор е на стотици статии и интервюта на здравна тематика.

Свързани публикации

Оставете коментар