Всичко за ваксинацията на кърмачето

Кърмаческата възраст обхваща първата година от живота, като включва и неонаталния период от 0-ия до 27-ия ден от раждането.

По своята същност ваксинацията е профилактичен или в някои случаи терапевтичен метод, част от общия комплекс от мероприятия, прилагани в медицината за борба с инфекциозните болести.

Ваксинацията на кърмачето у нас се провежда според имунизационния календар на Република България. Той е утвърдена от министъра на здравеопазването схема на приложение на задължителните планови имунизации и реимунизации, която включва подлежащи възрастови групи, видовете препарати, сроковете и начина на приложението им.

Различните източници на информация особено по отношение на ваксинацията на кърмачето, може да са разнопосочни. Това поражда огромно объркване и страх от ваксините.

Пропускът на медицинските специалисти се състои в липса на обяснения, подкрепа и мотивация на родителите за ваксинопрофилактиката.

Целта на тази статия е да внесе така необходимата за всеки родител яснота и спокойствие по отношение на ваксинопрофилактиката.

Какво представляват ваксините?

Ваксините са биопрепарати, съдържащи компоненти от болестотворни микроорганизми (отслабени или убити), техни токсини или токсични фрагменти, стимулиращи имунната система, така че тя да реагира с предпазване и адаптация. След приложение те предизвикват образуване на антитела със защитна функция. По този начин се създава изкуствено придобит активен имунитет. 

Имунитетът, който се развива след преболедуване, е естествен активен имунитет. Пасивният имунитет се създава след приемане на готови антитела или имунни клетки от външен източник, например чрез инжектиране. В такива случаи имунитетът е пасивен и изкуствен.

Пасивен и естествен е имунитетът на новороденото бебе, до навършване на 6 месеца, защото през плацентата детето е получило антитела от организма на майка си.

Пасивният имунитет не включва мощно участие на собствената имунна система в създаването на антитела и обикновено предоставя по-краткотрайна защита в сравнение с активния имунитет.

Ваксинациите са медицински процедури, които биват задължителни и препоръчителни.

Задължителните са всички, включени в имунизационния календар на дадена страна според нейното здравно законодателство.

Препоръчителните се извършват по желание на пациента срещу заплащане. Прилагат се в следните ситуации:

• На лица в неимунизационна възраст с придружаващи заболявания и повишен риск от заразяване (в тази група попадат и недоносените новородени с повишен риск от респираторни инфекции). Въпреки че конкретните насоки за ваксинация варират, възрастта е от съществено значение. Например противогрипна ваксина се поставя след навършване на 6 месеца от раждането, а в по-ранен период обикновено се предпочитат други стратегии.
• На пътуващи извън страната ни. Наредбите за ваксинация при посещение на места с повишен риск от инфекции варират значително в зависимост от държавата, региона и конкретната зараза.

Някои държави, преди влизане в пределите им, изискват задължителни ваксинации, с цел предпазване на населението от внос на опасни инфекции.

Например ваксинацията срещу жълтата треска е задължителна за посещаващите определени региони в Африка и Южна Америка.

Българските здравни експерти препоръчват такъв вид профилактика преди пътуване до региони с висок риск от малария, хепатит А и Б, бяс и други заразни заболявания.

На сайта на Министерство на здравеопазването  и на сайта на Националния център по заразни и паразитни болести са публикувани „Изисквания за имунизации на пътници при международни пътувания“.

Тук се включват ваксини срещу грип, коремен тиф, жълта треска, инфекции с човешки папиломен вирус и др.

Да ваксинирам ли кърмачето си?

По отношение на ваксините, достатъчната информираност трябва да е приоритет на медицинските специалисти.

Общественото мнение е прекомерно поляризирано, което създава страх в някои родители, и възникват множество въпроси:

• Безопасна ли е ваксинацията на кърмачето ми?
• Кой прилага ваксинацията на кърмачето ми?
• Какъв е смисълът и редът на приложението на ваксинацията на кърмачето ?
• Как се провежда и интерпретира правилно тестът на Манту?
• Какви са правилата за ваксинация при рисковата група на недоносените?
• Какво представлява Паливизумаб (Synagis, Синагис) и защо се прилага при недоносени?

Ще обърнем внимание на всеки един от тях.

Безопасна ли е ваксинацията на кърмачето ми?

Ваксините са създадени да бъдат безопасни. Всъщност по-висока е вероятността да навреди заболяване, което се предотвратява с ваксина, отколкото приложението на самата ваксина.

Всички ваксини минават през обстойни изследвания за безопасност, включително и клинични тестове, преди да бъдат одобрени. Страните регистрират и използват ваксини, които отговарят на прецизните стандарти за качество и безопасност.

Всеки родител не само има право, но и е необходимо да се информира от лекаря относно коя ваксина се прилага. Впоследствие може да се провери подробно листовката й.

Не бива да възникват притеснения у родителя дали е приемливо да се задават въпроси на личния лекар. Той е длъжен да информира родителите за смисъла от ваксинопрофилактиката.

Имунизационният календар, част от който представя ваксинацията на кърмачето, също така е общодостъпен и може да се проследи от родителя.

Кой прилага ваксинацията на кърмачето ми?

Ваксинацията на кърмачето се извършва от съответния личен лекар в кабинета му, след обстоен преглед.

Изключение от това правило са само първият прием на БЦЖ (противотуберкулозната ваксина) и на противохепатитната ваксина, които се прилагат в родилния дом.

Какъв е редът на приложението на ваксинацията на кърмачето ми ?

В настоящата статия ще бъдат подредени и обяснени само ваксинациите, прилагани в кърмаческия период – в първата година от живота.

Редът на ваксинацията на кърмачето протича по следния начин:

• Всички новородени се имунизират с: моновалентна ваксина срещу хепатит Б през първите 24 часа, независимо от това с какъв тип ваксина ще продължи по-нататък имунизационната схема; ваксина срещу туберкулоза /БЦЖ/ след 48-мия час от раждането до изписването от родилния дом. Ваксинацията се прилага при стабилно клинично състояние, липса на противопоказания. За приложението на БЦЖ ваксината е важно да не съвпадне с приема на антибиотик!
• На първия месец може да се приложи моновалентна ваксина срещу хепатит Б, ако в имунизационната схема не е предвидено ваксината срещу хепатит Б  да присъства в шесткомпонентен препарат за имунизации на 2-ри, 3-ти и 4-ти месец.
• На втория, месец на децата се прилага шесткомпонентна ваксина (против дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенце тип Б, хепатит Б)  и имунизация против пневмококи – първи прием.
• На третия месец се провежда вторият прием на шесткомпонентната ваксина  (срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенце тип Б и хепатит Б).
• На четвъртия месец е третият прием на шесткомпонентната ваксина (срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенце тип Б, хепатит Б)  и вторият прием на противопневмококовата ваксина.

• На шестия месец може да се постави третата доза на моновалентната ваксина срещу хепатит Б (първата е в родилния дом, втората на първия месец след раждането). Това се прави само, ако хепатит Б ваксината не е включена в шесткомпонентната ваксина, приложена на втори, трети и четвърти месец от раждането.
• На седмия месец  се прави туберкулинов тест (проба на Манту). Децата с отрицателен резултат от теста се имунизират с БЦЖ ваксина.
• На дванадесетия месец се извършва третият прием на противопневмококовата ваксина, но това не бива да е по-рано от 6-месеца след предишното й прилагане.

Как се провежда и интерпретира правилно тестът на Манту?

Всеки родител е добре да бъде запознат с теста на Манту, да познава целта на приложението и някои основни правила.

Тестът на Манту се прилага вътрекожно с цел оценка на имунитета след приложението на противотуберкулозна ваксина (БЦЖ).

След почистване със спирт се въвежда конкретно количество от PPD (пречистен протеинов дериват, не съдържа живи бактерии).

На всеки родител трябва да се обясни, че е необходима грижа за инжекционното място – неправилно е приложението на мазила, механичното дразнене и намокряне.

След 72 часа се отчитат:

• Размери на инфилтрата
• Качествени показатели – дълбочина, плътност, повърхност, наличие на була (подутина), цвят, засягане на лимфните пътища и регионалните лимфни възли (кубитален лимфаденит), остатъчна пигментация
• Продължителност на проявите

Резултатите след 72 часа се интерпретират, както следва:

• Отрицателна реакция – при инфилтрат в инжекционното място 0-5 мм
• Нормоергична реакция – при инфилтрат в инжекционното място 6-14 мм включително
• Хиперергична реакция – при инфилтрат в инжекционното място над 15 мм

Много важно е правилното отчитане на теста. С линийка се измерва само инфилтрата (подобната на пъпчица структура), а не цялото зачервяване.

Освен това се следят и други показатели – наличието на була (мехур), на остатъчна пигментация, лимфангит определят теста като положителен, независимо от размера на инфилтрата.

Какви са правилата за ваксинация при рисковата група на недоносените деца?

Гестационната възраст и теглото при раждане не бива да са ограничаващ фактор за прилагане на имунизационната програма. Съществува условие обаче за стабилност на клиничното състояние.

На недоносените деца, които са клинично стабилни и на двумесечна хронологична възраст, дори и да са все още хоспитализирани, се прилагат ваксини по актуалния имунизационен календар.

Слаб имунен отговор се очаква само при деца с тегло под 1000 г и на възраст под 29 г.с.

Важно е да се отбележи,че поносимостта на приложението на ваксини е сходна с тази на доносените деца.

Какво представлява Паливизумаб (Synagis, Синагис) и защо се прилага при недоносени?

Ако сте родител на недоносено, ще бъдете посъветвани да имунизирате детето си с Паливизумаб (Synagis, Синагис).

Той е моноклонално антитяло, произведено чрез ДНК технология. Търговското му име е Synagis.

Прилага се с цел профилактика на инфекция с респираторния синцитиален вирус (RSV).

Той може да е причина за тежки заболявания на долните дихателни пътища при недоносени деца. Приложението му е за тези, които са родени на/преди 32-ра гестационна седмица.

Прилага се, когато при настъпването на есенно-зимния сезон на RSV (респираторен синцитиален вирус), са под 6-месечна възраст.

Първото приложение на Synagis е преди настъпването на сезона на RSV. Последващите дози трябва да се прилагат ежемесечно през времетраенето на сезона.

Как да се справя с цялата тази информация и да направя избор ?

Различните източници на информация, особено по отношение на ваксинацията на кърмачето, може да са разнопосочни. Това поражда огромно объркване и страх от ваксините.

Ето защо е важно всеки родител да вземе своето информирано решение чрез:

• Подготвени въпроси към личния лекар за ваксините – смисълът и редът на приложение.
• Да проследи актуалния имунизационен календар на Република България.
• Ако има интерес, да проучи от надежден източник листовката на всяка ваксина.

Статията акцентира и върху:

• Безопасността на ваксинацията на кърмачета и подкрепа в избора за провеждане на ваксинопрофилактика.
• Задължително приложение от личен лекар в кабинета му след обстоен преглед (с изключение на БЦЖ и противохепатитната ваксина, които се прилагат в родилния дом).
• Редът на ваксинациите по месеци.
• Провеждане и правилна интерпретация на теста на Манту.
• Правилата за ваксинация при рисковата група на недоносените.
• Приложение на Synagis.

Родителите не трябва да се притесняват да задават въпроси на личния лекар, който е длъжен да ги информира за смисъла от ваксинопрофилактиката.