Тетанус – какво трябва да знаем?

Тетанус е тежка бактериална инфекция, която се нуждае от навременно и адекватно лечение. Повече за начините да се предпазим и лекуваме, разказваме в тази статия.

 

 

Резултатът е нарушаване на нормалното регулиране на моторните неврони. Те стават прекомерно активни и причиняват мускулни спазми. Мускулните контракции най-силно засягат челюстта и врата.

Ако човек, който получи прободна рана със замърсен предмет, развие инфекция, това може да засегне цялото тяло и да бъде фатално. По тази причина тетанусът е спешен медицински случай.

Лечението цели да овладее симптомите и потенциалните усложнения, защото лек за тетанус до момента няма. За щастие днес ваксинирането силно е намалило броя на засегнатите от заболяването лица. Важно е да знаем още, че тетанусът не е заразен и не може да бъде предаден на други хора.

 

Симптоми на тетанус

Инкубационният период при тетанус може да варира от 3 до 21 дни. Средното време до поява на първите симптоми е 10 дни.

Генерализиран тетанус

Най-често срещаният тип тетанус е генерализираният тетанус. При него симптомите започват от челюстта и продължават надолу по тялото. Неприятните усещания включват:

• Болезнени мускулни спазми и схванати, неподвижни мускули (мускулна ригидност) в челюстта
• Напрежение на мускулите около устните, понякога предизвикващо упорита усмивка
• Болезнени спазми и скованост на мускулите на врата
• Затруднено преглъщане
• Твърди коремни мускули

 

При прогресиране на заболяването могат да се появят повтарящи се „генерализирани спазми“, които са болезнени, подобни на припадъци и продължават няколко минути. Възможно е шията и гърбът да се извият, краката да се втвърдят, ръцете да се изтеглят към тялото, а пък юмруците – да се свият. Поради скованост да мускулите може да се наблюдава затруднено дишане, тъй като врата и корема са засегнати.

Тези тежки спазми могат да бъдат предизвикани от незначителни събития, които стимулират сетивата – силен звук, физическо докосване, течение или светлина.

С напредването на заболяването други признаци и симптоми могат да включват високо или ниско кръвно налягане, учестен пулс, треска и силно изпотяване.

Локализиран тетанус

Този тип тетанус е по-непопулярен и причинява мускулни спазми близо до мястото на раната. Смята се за по-лека форма, но може да се развие до генерализиран тетанус.

Цефаличен тетанус

Цефаличният вид е доста рядък. Дължи се обикновено на рана на главата и причинява отслабени мускули на лицето и спазми на челюстните мускули, водещи до затруднение при отваряне на устата, известен като „тризъм“. Отново, при липса на лечение, може да се превърне в генерализиран.

 

Причини и рискови фактори

 

 

Спорите на Clostridium tetani са навсякъде в околната среда, особено в почвата, праха и животинските изпражнения. Хората са изложени на риск, когато влязат в контакт с тези замърсени среди, особено чрез наранявания по кожата.

Дълбоките прободни рани, като тези, причинени от пирони, игли или трески, са особено податливи, защото създават анаеробни условия (с ниско съдържание на кислород), които благоприятстват растежа на бактерията.

Отворените порязвания и разкъсвания, както и тежки изгаряния, също са в риск от заразяване със спори на тетанус. Хирургичните процедури, проведени в нестерилни среди, неправилното почистване на рани или забавеното им лечение са още начини, по който човек може да пострада от тетанус.

В развиващите се страни неонатален тетанус може да възникне, когато пъпната връв е прерязана с нестерилни инструменти или ако майката не е имунизирана.

Рискови фактори

Главен рисков фактор е липсата на ваксинация срещу тетанус или незавършена серия от ваксини. Повторната реваксинация срещу тетанус е препоръчително да се прави на всеки десет години, защото имунитетът може да отслабне с времето.

Има някои работници, които са изложени на повишен риск от тетанус като фермерите, градинарите, строителните работници. Хората, които се занимават с дейности на открито като къмпинг, туризъм или спортуване, е по-вероятно да получат наранявания, които могат да доведат до тетанус.

Пациентите с диабет с лошо контролирани нива на кръвната захар и усложнения като язви на краката са изложени на по-висок риск.

Интравенозната употреба на наркотици с нестерилни игли може да въведе спори на C. tetani в тялото.

 

Ваксинация за превенция на тетанус

 

 

Ваксинацията е най-ефективният начин да се предпазим от тетанус, като тя се извършва в първата година след раждането. След това следват реимунизации на 2, 6, 12 и 17 години, както и на всеки 10 години след 25-годишна възраст.

Обикновено ваксината, която се използва при деца, е DTaP. Тя предпазва от дифтерия, тетанус и коклюш. Първичната серия се състои от три дози, давани на 2, 4 и 6 месечна възраст. Това е последвано от две бустерни дози, първата на 15-18 месеца и втората на 4-6 години, преди тръгване на училище.

С порастването на децата имунитетът им може да отслабне, затова за поддържане на защитата се препоръчва бустерна доза на 11-12-годишна възраст.

След това на всеки 10 години трябва да се прилага бустерна доза от ваксината Td (тетанус и дифтерия). Тази редовна схема на бустер осигурява продължителна защита срещу тетанус през цялата зряла възраст.

На всички възрастни, които по време на юношеството не са получили комбинирана ваксина, която защитава от тетанус, дифтерия и коклюш, известна като Tdap, се препоръчва еднократна доза от нея.

При определени обстоятелства, като например по време на бременност, се вземат допълнителни предпазни мерки. Бременните жени се съветват да получават ваксината Tdap, за предпочитане между 27 и 36 гестационна седмица. Това не само защитава майката, но и осигурява пасивен имунитет на новороденото, предпазвайки го през първите няколко месеца от живота.

Какво да правим при нараняване, което носи риск от тетанус?

Ако получим нараняване или замърсяване на рана и не сме си слагали бустер доза срещу тетанус в последните 10 години, е от изключителна важност веднага да посетим болнично заведение, за да ни се предостави ваксина против тетанус. Това трябва да стане в рамките на 72 часа след нараняването.

 

Диагностика и лечение

 

 

За диагностициране се прави клинична оценка на база симптомите. Историята на пациента също играе важна роля в диагнозата, като е важно да се предостави информация за всякакви скорошни рани и наранявания, които биха могли да доведат до опасното състояние. Подробностите за естеството на раната, средата, в която е възникнала, и предоставените грижи могат да предоставят важни улики.

Взима се предвид и ваксинационния статус на пациента срещу тетанус, включително датата на последната бустерна ваксина. Липсата на ваксинация или закъснелите реваксинации увеличават риска симптомите да се дължат именно на тетанус.

Въпреки че диагнозата е предимно клинична, лабораторните тестове могат да подкрепят диагнозата, като се тества проба от мястото на раната за наличие на Clostridium tetani. Такъв тест обаче не винаги е убедителен, тъй като бактерията може да не бъде засечена.

Заключение

Тетанус се причинява от бактерията Clostridium tetani, която навлиза в тялото чрез замърсени рани. Състоянието не е заразно, но е опасно и животозастрашаващо. Ако получим нараняване, което носи риск от тетанус, и не сме се ваксинирали или не сме си слагали бустерна доза в последните 10 години, възможно най-бързо трябва да посетим здравно заведение.

Често задавани въпроси