Маймунска шарка – трябва ли да се тревожим?

Какво представлява маймунската шарка? Има ли връзка със зловещата вариола, погубвала някога градове и армии, царе и пълководци? Трябва ли да се тревожим, че се задава нова болест, докато се отдалечаваме от ковид пандемията?

На тези и други въпроси отговаряме днес.

Маймунска шарка – известната непозната

Тъкмо захвърлихме маските, които ни наложи Covid-19 (без да сме сигурни, че няма да се върне) и вече ни заплашва екзотична зараза. Името й е маймунска шарка.

През годините нейни огнища са тлеели в Бенин, Габон, Република Конго, Демократична република Конго (Заир), Гана, Камерун, Либерия, Нигерия, Кот д’Ивоар, Сиера Леоне, Южен Судан и Централноафриканската република.

Сега обаче маймунската шарка излиза от познатите си региони и плъзва по света. До 22 май т. г., по данни на СЗО, инфекцията е потвърдена при 92 души от неендемични страни като САЩ, Канада, Израел, Австралия, Великобритания, Белгия, Швейцария, Дания, Португалия, Испания, Франция, Германия.

Преди няколко дни обезпокоително за България се оказва съобщение за заболял турист в Гърция, но по-късно се изясни, че е болен от варицела.

Няма съмнение, че както потвърдените, така и предполагаемите случаи на маймунска шарка ще се увеличават в световен мащаб. Това бе заявено по време на 75-ата сесия на Световната здравна асамблея, която се провежда в Женева от 22 до 28 май т. г.

Епидемиолози, вирусолози, имунолози и други специалисти подчертават своята загриженост относно риска от нова пандемия, защото животът отдавна е доказал – винаги възникват проблеми, когато даден вирус промени начина си на разпространение.

Какво е това заболяване?

Провокира се от ДНК вирус, от семейство Poxvirus. Той не мутира толкова бързо, колкото възбудителя на Covid-19, но се разпространява с по-голяма скорост от причинителя на Variola vera (едрата шарка). Между микробните агенти на двете шарки е установено генетично сходство.

Засега няма индикации, че Poxvirus може да излезе извън контрол, твърдят експерти. Въпросната зараза обикновено се разпространява сред маймуни, катерици, плъхове и други гризачи, но периодично се установява и при хора.

За първи път е идентифицирана през 1958 г., когато в датска лаборатория са изследвани маймуни от рода на Макаците. Първото заразяване на човек е регистрирано в Република Конго през 1970 г.

Как се предава маймунската шарка?

Причинителят й попада в човека чрез ухапване или одраскване от заразено животно. Също – след ядене на инфектирано месо или при директен контакт с болен човек, с постелка, върху която е лежал, или предмети, които е ползвал.

Вирусът навлиза в тялото през кожата, дихателната система, очите, носа и устата. Преминава от човек на човек главно чрез пръски от слюнка, които не се разпространяват надалеч, така че заразяване настъпва при продължителен близък контакт лице в лице.

Описани са случаи на инфекция и след преливане на голямо количество кръв. Ролята на всички телесни течности сега се изяснява.

Маймунската шарка не се счита за полово преносима болест, но може да се предаде по-лесно чрез сексуален контакт през кожата.

Какви са симптомите?

След скрит период от 5 до 21 дни заразата стартира с висока температура, главоболие и умора. Настъпва уголемяване на лимфните възли. Пострадалият изпитва обща слабост и мускулни болки по цялото тяло.

В рамките на 1 до 3 дни от началните симптоми се проявява най-яркият признак на маймунска шарка – обриви, които започват от лицето и се разпространяват по останалите части на тялото, включително и гениталиите.

Кожните поражения имат различна форма – плоска, във вид на мехурчета и др. Броят им варира от 3-4 до хиляди обривни образувания. Те са сърбящи и при разчесване оставят следи по тялото.

Маймунската шарка заглъхва след 2 до 4 седмици от началото на симптомите. В повечето случаи заразата се самоограничава.

Колко опасна е маймунската шарка?

Тя е преходно заболяване. Не е лесно преносима като Covid-19 или грип. Не е смъртоносна колкото Variola vera, за която се смята, че е изкоренена от света през 1980 г. Допуска се обаче, че възбудителят на едрата шарка може да се е спотаил някъде в дебрите на природата.

Освен това има декларирани запаси от вариолни вируси, които се съхраняват в специализирани лаборатории в САЩ и Русия, с цел да се използват за научни изследвания и при необходимост от ваксина.

Оказва се, че същата ваксина е в 85% ефективна и срещу маймунска шарка.

За повечето хора епидемичните взривове на екзотичната инфекция не са опасни. Маймунската шарка може да протече по-тежко само при пациенти с други хронични заболявания и имунен дефицит.

По данни на СЗО конгоанският вариант на вируса покосява до 10% от заболелите. Сега е идентифициран западноафриканският вариант, който поразява един на сто души. По-уязвими са децата и възрастните хора.

Трябва да се има предвид, че при бременност Poxvirus води до тежки усложнения, включително смърт на плода и спонтанен аборт. Според данни на Агенцията за сигурност в Обединеното кралство сред заразените с маймунска шарка най-голям е броят на хомосексуалните и бисексуалните мъже.

Каква е лабораторната диагностика?

Предпочитаният тест е PCR, чрез който се откриват специфични особености на вируса. На лабораторен анализ се подлага материал от обривите. Доказано е, че възбудителят на маймунска шарка не остава задълго в кръвта и е възможно да не се установи при изследването й.

Резултатите от PCR теста се обсъждат заедно с клинично проявените симптоми у всеки отделен пациент.

Има ли лечение?

Все още не разполагаме със специфично лечение, но, както вече отбелязахме, ваксината срещу Variola vera осигурява в значителна степен защита и срещу маймунска шарка. Разработени са и по-нови ваксини.

В началния етап на заразата може да се ползват антивирусни лекарства срещу варицела, които потискат механизмите на възпроизводство на вируса в човешкото тяло.

Как да се предпазваме?

Въпреки че точните механизми за предаване на маймунска шарка все още се изследват и вероятно са различни от тези на SARS-CoV-2, важно е да помним, че превантивните мерки, препоръчвани срещу COVID-19, могат да ни защитят и от Poxvirus.

Преди всичко трябва да укрепваме имунната си система чрез пълноценно хранене и здравословен живот. От първостепенно значение е спазването на известните правила за дезинфекция. При необходимост е препоръчително да се ползват лични предпазни средства – медицинска маска и ръкавици, да се гарантира защита на очите чрез очила или щит за лице.

Доколкото е възможно трябва да се избягва близък контакт с хора и животни, страдащи от маймунска шарка. Заразените с маймунска шарка следва да се изолират и да се лекуват своевременно.

Задава ли се нова пандемия?

В момента виждаме само върха на айсберга, предупреждават експерти от САЩ и Обединеното кралство. Все още липсват звена от веригата, по която се разпространява маймунска шарка в Европа и в други континенти.

Фактът, че от тази шарка страдат мъже и жени, които не са свързани помежду си, показва, че е възможно твърде много хора да са били носители на опасния вирус, без той да се е проявил за известно време. Очакват се нови случаи през следващите месеци.

Добрата новина е, че въпросната инфекция може да бъде контролирана чрез проследяване на контактите и с ваксиниране на всички, които са изложени на риск от заразяване.

Учените не изключват напълно опасността от пандемия, но са убедени, че тя не би нанесла на света толкова щети, колкото ни причини COVID-19.