Спондилолистеза: как да разпознаем изместване на прешлен

Спондилолистеза е сравнително често срещано състояние, което засяга между 5 и 7% от населението. За щастие, то може да бъде третирано и се повлиява добре от лечение.

 

 

Гръбначният стълб е изграден от 33 свързани кости, наречени прешлени. Те могат да се движат леко, когато човек движи тялото си и променя позата си. Когато състоянието спондилолистеза е налице, един от прешлените се движи повече отколкото трябва и се изплъзва от обичайното си място върху прешлена под него. Това оказва натиск и може да причини неприятни симптоми на болка.

Засегнати могат да са различни части от гръбначния стълб, но най-често проблемът е в долната, лумбална част на гърба. Разбира се, в някои случаи е възможно състоянието да се появи в шийния отдел на гръбначния стълб (врата) или гръдния отдел, който обхваща областта от долната част на врата до мястото точно под ребрата.

Какви са рисковите фактори?

 

 

Най-често спондилолистеза се среща при деца и юноши, особено при тези, които се занимават със спортове, включващи чести навеждания и разтягания на гръбначния стълб, като гимнастика, футбол или вдигане на тежести. Честотата на разпространение при тази група може да достигне до 30%.

Дегенетаривната форма на спондилолистеза се среща при 5 и 7% от населението. Тя се дължи на факта, че с напредването на възрастта постепенно междупрешленните дискове и ставите отслабват. Освен възрастта и физическата активност генетичната предразположеност също играе роля – някои хора по рождение има слаба структура на прешлените и съответно са по-уязвими.

Предходни травми, фрактури или хирургични интервенции в областта на гръбнака могат допълнително да повишат риска, като доведат до нестабилност и изместване на прешлените. Въпреки това те са по-рядко срещани причини за спондилолистеза.

 

Какви са симптомите?

Симптомите варират в зависимост от степента на преместване на прешлена и от това дали има притискане на нерви. В някои случаи спондилолистеза може да протече безсимптомно, но когато симптомите са налице, те могат да включват:

• Болка в кръста. Това е най-честият сигнал за това състояние, като болката може да се засилва при физическа активност, продължително стоене или навеждане.
• Скованост и намалена подвижност. Тя се усеща особено интензивно в областта на кръста и таза.
• Мускулни спазми в долната част на гърба или задната част на бедрата.
• Болка, излъчваща се към краката. Възможно е да има и парене, изтръпване или слабост в единия или двата крайника.
• Промени в походката. При по-тежки случаи човек може да развие нестабилност или трудност при ходене.

 

Възможно е дискомфортът да се разпростира и до седалището или бедрата. При някои хора се наблюдава засилване на болката при наклон напред или назад.

В случай че не се обърне внимание на проблема може да се стигне до хронична болка, която ограничава извършването на ежедневните дейности. В по-напредналите стадии се наблюдава натиск върху нервите, което причинява ишиас – силна болка, изтръпване и слабост в единия или двата крака.

Продължителното притискане на нервните структури може да доведе и до мускулна слабост и атрофия, деформации на гръбначния стълб като:

• Кифоза (изкривяване на гръбначните прешлени)
• Лордоза (прекомерно извиване напред на гръбначния стълб)

 

В редки, но сериозни случаи, силната компресия на нервите може да доведе до загуба на контрол върху пикочния мехур и червата. Това състояние, познато като синдром на кауда еквина, изисква спешна медицинска намеса.

 

Диагностика на спондилолистеза

 

 

Процесът по поставяне на диагнозата започва със снемане на медицинска анамнеза. При физикалния преглед лекарят оценява стойката, движенията и наличието на болка при натиск върху гръбначния стълб. Провеждат се и различни тестове за мускулна сила, чувствителност и рефлекси, за да се провери за засегнат нерв.

Важно е пациентът да даде информация за наличния дискомфорт и симптоматика, както и за движенията, които усилват или облекчават болката. Ако е преживяно конкретно нараняване, свързано с проблема, то също трябва подробно да се опише.

За потвърждаване на диагнозата се използват образни изследвания, основното от които е рентгенография. Обикновено се прави в две проекции (отпред и отстрани), а в някои случаи се използват и функционални снимки в различни позиции, за да се оцени стабилността на гръбначния стълб.

Компютърната томография може да осигури по-детайлно изображение на костните структури и да помогне за откриване на фрактури или други увреждания. ЯМР се провежда при налични съмнения за притискане на нерви или гръбначния мозък, тъй като позволява да се визуализират меките тъкани включително дисковете и нервните коренчета.

С тези образни изследвания лекарят може да класифицира тежестта на спондилолистезата на база това колко се е изплъзнал прешлена:

• Степен I (до 25% изместване). Това е лека форма, при която симптомите често са слаби или липсват. Обикновено се проследява консервативно чрез физиотерапия, упражнения и контрол на болката.
• Степен II (25-50% изместване). Болката е по-силна, но все още нехирургичното лечение е добра опция.
• Степен III (отклонение от 50-75%). Това е високостепенно отклонение, което води до изразени симптоми като хронична болка, мускулна слабост или проблеми с ходенето. Вероятността за необходимост за оперативна намеса се покачва.
• Степен IV (75-100%). В този случай може да се стигне и до сериозна болка, ограничено движение, неврологични дефицити като изтръпване, слабост в крайниците или проблеми с контрола на уринирането.

 

В най-тежките случаи, когато прешленът напълно се е изместил и е загубил контакт със съседния прешлен, състоянието се нарича спондилоптоза. При него хирургичното лечение обикновено е неизбежно.

 

Лечение

 

 

Лечението на спондилолистеза зависи от тежестта на състоянието, степента на изместване на прешлена и симптомите, които пациентът изпитва. В много случаи се прилага консервативен подход, който включва ограничаване на физическата активност и натоварването на гръбначния стълб, физиотерапия и медикаментозна терапия.

Физиотерапията включва упражнения за заздравяване на мускулатурата на корема и гърба, които са от значение за стабилизиране на гръбначния стълб и намаляване на болката. В някои случаи се препоръчва носенето на ортопедични колани, които ограничават движенията и осигуряват допълнителна стабилност. Често се използват нестероидни противовъзпалителни средства, а при по-силна болка могат да бъдат предписани мускулни релаксанти.

В случаите на значително възпаление и притискане на нервите се прилагат кортикостероидни инжекции, които временно намаляват дискомфорта и възпалението.

Когато се касае за липса на резултат от консервативното лечение или тежка спондилолистеза (степен III или IV), може да се стигне хирургична интервенция като:

• Спинална декомпресия. При нея се отстранява част от прешлена (ламината), за да се намали натискът върху нервните структури.
• Спинална фузия. Тази операция включва стабилизиране на засегнатите прешлени с костни или метални импланти.

 

След тези оперативни методи за лечение пациентите преминават през рехабилитационна програма, включваща физиотерапия и бавно и постепенно увеличаване на физическата активност. Правят се редовни контролни прегледи, за да е сигурно, че възстановяването преминава по правилния начин.

 

Заключение

Спондилолистеза е проблем, който може да причини болка и да наруши обичайния ритъм на живот на засегнатия. За да се избегне хроничност на състоянието и поява на усложнения, е важно да се потърси опитен здравен специалист за консултация и назначаване на лечение.