Сирни Заговезни 2025: време за прошка и пречистване

 

Религиозен контекст на празника

Сирни Заговезни е голям празник на зимата в различните краища на България се нарича Сирна неделя, Сирни Поклади, Прошки. Той е предшестван от Месни Заговезни, който се отбелязва осем седмици преди Великден.

„Заговяване“ се нарича подготовката за поста – първо чрез отказ от месото (Месни Заговезни), а след това и от всички животински храни (Сирни Заговезни).

След Сирни Заговезни започва Великия пост и има пълно въздържание от както от месни, така и от млечни продукти, яйца и риба. Вместо това вярващите се обръщат към храни с растителен произход.

Пречистването е основна цел за Сирни Заговезни. Пътят към смиряването е чрез търсене и даване на прошка на близките и познатите. Смята се, че само когато хората се помирят и засвидетелстват любов и уважение, те са готови да посрещнат Възкръсналия Христос.

Друг ритуал, който се изпълнява, този път за берекет, е хамкането, при което парче халва или варено яйце се връзва на конец и се люлее, а децата и други членове на семейството се опитват да го хванат само с уста. Характерно е още да се палят огромни огньове и да се прескачат. В някои селища празникът включва и кукерство за прогонване на злите сили и да привличане на плодородие.

 

Ден за прошка

Празникът Сирни Заговезни и традицията за прошка се свързват с изгонването на Адам и Ева от Рая. Опрощаването е за провинения от изминалата година и започва още сутрин, когато младите започват да обикалят кумовете и своите по-възрастни роднини. Те им целуват ръка и им искат прошка, на което родствениците отговарят с благословия: “Господ да прощава, простен да си!”.

 

Трапезата на Сирни Заговезни

 

 

На Сирни Заговезни се подготвя специална трапеза с храни, които символизират прехода към поста. Основните ястия включват баница със сирене, варени яйца, варено жито и халва с ядки. Това е последният ден преди Великденските пости, в който могат да се консумират млечни и яйчни продукти, затова те присъстват традиционно на масата.

Един от най-забавните и характерни ритуали за празника е хамкането. На червен конец се връзват парче бяла халва, сварено обелено яйце или сирене и се спуска от тавана. Най-възрастният мъж в семейството завърта конеца, а децата и останалите членове на семейството се опитват да уловят с уста храната, без да използват ръце.

Според вярванията, този, който успее да я захапе, ще бъде много здрав и голям късметлия през цялата година.

След приключване на хамкането, използваният конец се използва за предсказания за предстоящата година. Той се запалва и изгасва няколко пъти, като при всяко запалване се нарича за някого от присъстващите или за някой земеделски продукт. Ако при наричане, конецът гори бързо, се вярва, че човекът ще бъде здрав или реколтата от наречения продукт ще бъде богата.

 

Прескачането на огньове

 

 

Огънят в християнската традиция има както наказателна, така и пречистваща роля. В народните обичаи той символизира обновлението и прогонването на злото.

В населените места се палят големи огньове по време на цялата Сирна седмица, като младите струпват клонки и сухи треви на високи места извън селото.

Всяка махала се стреми да направи най-големия огън, наричан в различните краища на България оратници, сирници, олелии, гаганици, урбалки.

Разпространен е обичая момците да прескачат пламъците като начин за пречистване и предпазване на болести.

Друга традиция, наречена чилкане, е разпространена само в някои части на страната. При нея младежите от селото или махалата се събират на високо възвишение и палят оратник. Ергените преди това са изработили 40-50 дървени стрели, които изстрелват към двора на избраното момиче и на други популярни девойки от селото. Тези стрели са направени от дрян или леска и често са придружени с любовни наричания, понякога със закачлив подтекст.

Момчетата се състезават кои ще стреля по-точно и високо, а момичетата – коя ще получи повече стрелички. Понеже този обичай крие рискове от пожар, се взимат превантивни мерки, за да се избегне такъв развой на събитията.

На Сирни Заговезни, когато огньовете осветяват нощта, селото може да се събере на мегдана, за да изиграе последното хоро преди Великден. Смята се, че колкото по-високо и скокчиво, толкова повече ще растат житата.

 

Ролята на кукерите

 

 

В някои региони кукерският обичай се изпълнява в съботата преди Сирни Заговезни, като част от подготовката за празника и е начин за пречистване на общността преди началото на Великия пост.

В други части на България кукерските шествия се провеждат на Сурва или в дните около Тодоровден. В Пернишко например Сурва е основният кукерски празник, докато в Странджа и Ямбол традицията оживява около Сирни Заговезни. Разликата личи и в костюмите на кукерите, като в Ямбол и околностите те са в ярки цветове с пролетни мотиви и символика, свързана с пролетта и пробуждането на природата. За сравнение в Перник маските са доста по-страховити с тъмни цветове и акценти.

Вярва се е, че именно преди Великите постите, в този преходен момент между зимата и пролетта границите между световете се размиват, а кукерите имат специалната сила да държат злото далеч от хората. Техните ритуални танци се свързват с плодородие и берекет, а в някои региони шествията завършват с палене на огньове, около които хората се събират за последното хоро преди началото на постите.

Заключение

Сирни Заговезни е местещ се празник, който през 2025 г. се пада на 2 март. Традицията е той винаги да се чества седем седмици преди Великден. Ритуалите и обредите, свързани с него, са както забавни и сплотяващи семейството и общността, така и силно символични и насочени към посрещане на Великите пости.

 

Често задавани въпроси