Как се вари жито за задушница?

Житото е една от първите хранителни култури, която е спомената още в Писанието. То е символ на изобилието, благоденствието и истината, тъй като в деня на страшния съд „житото ще се отсее от плявата„.

Житото се свързва и с възкресението и вярата във вечния живот на душата. То е задължителен компонент при погребалните обреди и се поднася на задушниците, в памет на тези, които са напуснали нашия свят.

Тънкости при варенето на жито

Първата стъпка в приготвянето на жито е подготовката му. За да може да се свари добре, житото се накисва във вода с щипка сол за няколко часа, най-добре е да престои така цяла нощ.

След като житото се е накиснало добре, го слагате да ври във вода, като водата трябва да го покрива с 1-2 пръста. Варете го на тих огън за около 10 минути, докато стане меко. Важно е да разбърквате житото внимателно.

След като житото се е сварило, го отцеждате от излишната вода и изсипвате на памучна кърпа. Разстилате свареното жито върху нея за няколко часа, за да се абсорбира влагата. От време на време е добре да го разбърквате.

Рецепта за жито за задушница

Необходими продукти:

• 500 г жито
• 100 г орехи
• кората на 1 лимон
• 1 пакетче ванилия (стевиола ванилия)
• пудра захар (стевиола на прах)
• 1 ч. л. канела
• стафиди (по желание)

Начин на приготвяне:

1. Първо смелете орехите в хаванче или кухненски робот, като оставите няколко цели, и настържете кората на лимона.
2. Поставете готовото жито в тава и разбъркайте, докато се уверите, че зърната са отделени.
3. Добавете смлените орехи, ванилията/стевиола ванилия, настърганата лимонова кора и стафидите (ако ползвате) и разбъркайте добре.
4. Поставете го в кръгла купа и поръсете с пудрата захар/стевиола на прах и канела.
5. С останалите цели орехи оформете кръст в средата и кръг по периферията.

Задушница – символика и поверия

Задушниците са дните за помен и молитва за душите на починалите и символизират свързването между нашия и отвъдния свят.

Те служат за напомняне, че, въпреки преходността на тялото, душата е отвъд тленните ограничения и нейният път продължава дори и след смъртта. Затова и трябва да се грижим не само за телата си, но и за душите си.

Обредите, изпълнявани на този ден, имат още предхристиянски корени и са натоварени с дълбок символизъм и послание за вечната връзка между душите.

В този момент сме по-близо до напусналите ни близки, макар и да ни е отделил воалът между световете.

Неслучайно задушниците винаги се отбелязват в събота, тъй като това е седмият ден от сътворението, защото седмицата започва от неделя – денят на Слънцето.

Събота е ден на Сатурн, който в миналото е бил почитан както като господар на времето и кармата, така и на подземното царство и погребалните ритуали.

За църквата всяка събота е една малка задушница, в която се отслужват заупокойни молитви (молитви за успокоение на душите на починалите), като се споменават и душите на тези, които няма кой да спомене.

На задушница се посещават гробовете на починалите и се поднасят свещи и цветя, преливат се с вино и се прекадяват с тамян. Всичко това носи със себе си своето послание и смисъл.

Виното е символ на кръвта на Христос. Свещите символизират горещата вяра и светлината, която осветява пътя на душите в задгробния живот, а огънят е връзката между материалния и духовния свят.

Тамянът, който се използва по време на задушница, означава чистата молитва и духовната връзка, а цветята, които се поднасят в памет на починалите, са като символ на добродетелите и красотата, които те са оставили зад себе си.

Вареното жито е буквално и символично храна, която ни напомня, че след смъртта на тялото духовният живот продължава. Житното зърно е символ на смъртта и възкресението, защото, както се казва в Коринтяни, „това, което ти сееш, не оживява, ако не умре.“

Житото символизира потенциала, вложен във всеки от нас, тъй като, когато човек се освободи от тленната си обвивка, той става много повече като духовно същество.

Вярва се, че на задушниците воалът между световете изтънява и границата между живите и мъртвите става по-размита и прозрачна. Това е време, когато се смята, че душите на починалите могат да се приближат до своите близки.

Правят се общи трапези, на които хората се събират да почетат и да се свържат със своите близки в отвъдното, а храната на трапезата е начин за общуване и установяване на по-добър контакт с душите им.

Според поверията по време на задушница душите от отвъдното идват в света на живите и подсказват за своето присъствие.

Ако на трапезата се появи пеперуда или мушичка, това се тълкува като знак, че душата на починалия се е върнала за кратко, за да навести близките си.

Трите големи задушници

В българския църковен календар има три големи задушници – Месопустна, Черешова и Архангелова задушница.

Месопустна задушница

Това е първата от трите големи задушници. Тя се отбелязва една седмица преди началото на Великия пост и се пада ден преди Месни заговезни.

Тя се нарича още Вселенска задушница, тъй като, освен нашите починали роднини, почитаме и всички, които не са били погребани от своите близки и са починали сами или при злополука.

На този ден се прави обща трапеза, раздават се поддавки на близки и се дава милостиня на нуждаещите се.

Черешова задушница

Черешовата задушница е втората задушница и е винаги съботата преди Петдесетница. На нея се боядисват само червени яйца и в поддавката освен жито и обреден хляб, трябва да има череши.

В дома се отварят вратите и прозорците, за да може душите на починалите да не срещат пречки, а гробовете се поръсват с орехови листа, тъй като се вярва, че орехът е посредник между нашия и отвъдния свят.

Архангелова задушница

Третата голяма задушница се отбелязва първата събота преди Архангеловден. Тъй като Архангел Михаил е главният страж на Божия закон и архистратига на Небесното войнство, то на нея се почитат и душите на загиналите воини.

Както при другите задушници, и на тази се правят общи трапези, на които се приготвят седем ястия, които са били любими на покойника, а първата хапка хляб и първата глътка вино се изсипват на земята за опрощение на греховете през земното му съществуване.

Какво се прави на този ден и какво – не?

Преди посещението на гробищата първо се ходи на църковна панахида с бели дрехи и запалена свещичка, защото, както тялото е предадено на пръстта, от която е произлязло, то и душата се е върнала на Небесата, от които е дошла.

Тази церемония се извършва като признание, че душата продължава своето съществуване, дори и без материалния си носител. Чак след това се ходи на гроба, където е положено тялото.

На гробищата се носи жито, обреден хляб и вино (за преливане) и се раздават поддавки на тези, които също са дошли да почетат своите близки. Добре е гробовете да бъдат почистени предните дни, тъй като на този ден не бива да се върши работа.

Освен почитта, която отдаваме на своите близки, задушниците са дни, в които да насочим вниманието и енергията си към духовната страна на живота. За това в тези дни е добре да избягваме грижите за тялото, битовите задължения и шумните празненства.

Този ден е отреден за душата, както се подразбира и от името, и затова не се върши домакинска работа.

По този начин, откъсвайки се от ежедневието си и рутинните задължения на материалния свят, ние се приближаваме към измеренията, в които пребивават душите.