Синусите – възпаления и лекове

Случвало ли ви се е при смяна на сезоните да страдате от болки в областта на челото и скулите? А при промяна в температурата или качеството на въздуха? Причината може да се крие в синусите и проблем с тях. 

Не всяка инфекция на синусите обаче значи диагноза синузит. Разликите и няколко идеи как да облекчим работата на тази част от дихателната система разясняваме в следващите редове.

 

Какво представляват синусите и каква е ролята им?

Рядко се замисляме за синусите, докато не започнем да се оплакваме от симптоми, свързани с тях. Най-често това се случва при вирусни инфекции и алергии. За това има причина.

Сам по себе си синуитът – инфекцията на синусите, е свързан с околоносните кухини, които пък имат пряка връзка с горните дихателни пътища. Макар и въздухът да не преминава директно през тях, те имат важна роля. Това е така, тъй като кухините имат основно резонаторна функция. Така те влияят на нашия тембър на гласа. Освен това обаче, те служат и като място за събиране на секрецията от горните дихателни пътища. 

Има четири групи околоносни синуси: решетъчни, горночелюстни, челни и клиновидни. Наименованието на всяка една от тях идва от разположението им в черепната кухина. От тях обаче и лесно разпознаваме дали когато ни боли глава действително имаме проблем със синусите или не.

От друга страна, всяка група е свързана по различен начин с носната кухина. Всички имат нещо общо помежду си – те са покрити с лигавица. Тя е със същата структура като тази на носната кухина и се явява нейно продължение. 

 

Защо се възпаляват синусите?

На първо място, когато говорим за възпаления на синусите, е важно да знаем какви могат да бъдат най-честите причини за появата им.

Синуитът представлява възпаление на синусите, което може да е причинено от редица фактори. Една от тях е при пренебрегвани или недобре лекувани проблеми на устната кухина. Възпалението започва от зъбите и венците, и лесно достига до кухините, които се намират непосредствено над челюстта – горночелюстните синуси.

По-рядко синуитът, често наричан и „синузит“, е причинен от алергени и полени.

Най-често обаче синуитът засяга горните околоносни синуси. Това се случва обикновено след или още по време на неизбежните възпаления на носната лигавица по време на грипове, простуди и други видове зарази, които се пренасят по въздушно-капков път.

Именно системата им на разпространение е част от причината синусите да страдат толкова през пролетта и есента.

И ако до тук говорехме повече за по-леките форми на синуита, то е важно да знаем, че ако го пренебрегнем, той може да се развие в остър или дори – хроничен.

Острият синуит е сигурен знак за това, че инфекция на носната лигавица е преминала към синусите. Това може да се случи дори след обикновена хрема или грип, но е често срещана реакция на организма по-скоро след инфекциозни болести: различни видове шарка, например.

Тъй като някои групи кухини, свързани със синусите, се намират в близост до горната челюст, сериозно и остро възпаление може да възникне и вследствие на нелекуван кариес.

 

Симптоми на синузита

 

 

Както вече уточнихме, причинителите на възпалението на лигавицата могат да бъдат разнообразни. Как обаче да разпознаем кога хремата е просто хрема и кога имаме действителен проблем със синусите?

Първоначалните симптоми съвпадат с лека настинка – лек, прозрачен секрет и затруднение в дишането. Постепенно секрецията става все по-гъста и трудна за отделяне от тялото. То ни изпраща сериозен сигнал, когато секретът стане гноен. Тези симптоми се придружават с главоболие, което се влияе силно от околната среда – топлина, влажност, студ. Обикновено острият синуит продължава около месец.

Колкото по-гъст е секретът и главоболието – по-силно, толкова по-остър е синуитът. Ако болката е в горната част от главата, то говорим за челен синуит, предизвикан от заболяване. Ако обаче е в скулите, то става въпрос за максиларен синуит, по всяка вероятност с причина: възпаление от устната кухина.

Много е важно да обърнем внимание на тези сигнали, защото много често острият синуит преминава в хроничен.

 

Хроничен синуит

Статистиките сочат, че много от възпаленията, на които не обръщаме внимание, преминават в хроничен синуит.

При него се наблюдава засилване и упоритост на симптомите на синуита при всяка настинка. Добавят се и болки в областта на очите, засилен дискомфорт, тежест в главата и гноен, видимо тревожен, секрет.

Специфика на хроничния синуит е, че може да бъде от разновидността на т.нар. „заден синуит“. При него възпалените лигавици отделят гной вътре в тялото, вместо от носа, и попадат директно в деликатно балансираните вътрешни системи.

Хроничният синуит се отличава и с продължителността си: може съвсем спокойно да се настани в тялото ви за 10-12 седмици.

 

Начини за облекчаване на синуита

 

 

Борбата с това така упорито възпаление на синусите е нелека и се отличава с дълга продължителност.

Най-лесните стъпки, които да предприемете, са:

• прием на повече витамини, така че да избягваме грипа и настинките
• да внимаваме с настройването на климатика у дома и в колата – ако въздухът е прекалено сух, това ще дразни лигавицата и ще изостри синуита
• планирани посещение в солна стая – гарантирано ще облекчи симптомите на възпалението

Любопитен и добре разпространен начин да се борим със синуита е солният разтвор. Той прочиства изключително добре кухините и дихателните пътища. Обаче е необходимо да внимаваме с прилагането му – твърде силното издухване или вдишване може да нарани възпалената лигавица. Температурните колебания също оказват влияние – трябва да избягва да излизате на студено след приложението на разтвора.

Ако лигавицата е твърде чувствителна, може да прибегнем до топъл компрес. Налагането на плата върху носа, очите и бузите ще облекчи болката.

Важно е да следим и коефициента на замърсяване на въздуха – колкото по-вреден и пълен с фини частици е той, толкова по-трудно се справяме със симптомите на възпалението. От друга страна трябва да бъдем внимателни и с употребата на облекчаващи средства, като капките за нос. В зависимост от съставките си, с времето те предизвикват привикване, сухота, раздразнение и често пъти – дори нарушение на обонянието.