Синдром на Хорнер – какво представлява заболяването?

Синдром на Хорнер е неврологично заболяване с типични разпознаваеми симптоми. То може да се дължи на различни фактори, които е хубаво да имаме предвид. В тази статия ще разгледаме задълбочено състоянието, неговите проявления и нуждаем ли се от лекарска помощ.

Най-често срещаният симптом е забележима разлика в размера на зениците, като обикновено са по-малки от нормалното. Обикновено проблемът е предимно или изцяло само в едно око.

Има обаче и редица други симптоми, които съпътстват промяната в зениците и могат да наведат лекарите към тази диагноза. Те са също локализирани от едната страна на лицето и врата.

Това може да са:

• Увисване и трудност да движим една част от лицето
• Липса на движение в зениците
• Намалено или напълно липсващо потене от едната страна на лицето
• Увисване на единия клепач от засегнатата страна на лицето (придобита птоза, защото не е вродена, а се появява в резултат от заболяване)
• Неволево повдигане на един от клепачите
• Хлътване на засегнатото око
• Зачервяване на окото
• Главоболие и болка във врата

Тези симптоми може да не са ясно проявени и дълго време заболяването да не се забележи. Някои от тях може да са по-ясно изразени или пък изобщо да липсват. Поредността и интензитета на признаците зависят от това кои нервни участъци са засегнати и колко силно е тяхното увреждане.

Синдром на Хорнер може да се появи и при деца, като симптомите са същите. Характерен признак за заболяването при деца под 1-годишна възраст е светъл ирис, различен от другия. Наблюдава се и промяна на цвета в засегнатата част от лицето.

Възможно е синдромът на Хорнер да е симптом на невробластома (злокачествен тумор, който се развива от незрели нервни клетки) при деца, поради което се препоръчва незабавна консултация с педиатър и назначаване на необходимите изследвания.

Какви са причините?

Синдром на Хорнер най-често се появява поради друго здравословно състояние, което прекъсва или уврежда нервната връзка към лицето и врата. Наблюдава се като последствие от гръбначни тумори, контузии и травми на гръбначния стълб, инсулт. Заболявания, които нарушават целостта на нервните влакна, също може да са причина за появата на синдром на Хорнер.

Има обаче случаи, в които не може да се открие ясна причина за появата на синдром на Хорнер. Състоянието при тези пациенти се нарича идиопатичен синдром на Хорнер.

При диагностициране на синдрома е важно да се локализира проблемът и да се разбере каква е степента на увреждане на невроните. Допълнителни признаци като проблеми с баланса, предишни контузии на областта, двойно виждане и изтръпване на лицето може да насочат лекарите към това кои нервни участъци са засегнати.

При деца е възможно синдромът да се появи поради инциденти и контузии на врата. В редки случаи състоянието е последствие от дефекти в аортата още от раждането. Вроденият синдром на Хорнер се наблюдава при 5% от пациентите с това заболяване.

След травми, които може да са засегнали гръбначния стълб, синдромът на Хорнер се появява с допълнителни съпътстващи симптоми като:

• Проблеми с фокусирането и виждането
• Замаяност и световъртеж
• Трудност при говорене, фъфлене
• Проблем с ходенето и движението
• Мускулна отпадналост
• Неспособност да движим някои части на тялото
• Силно главоболие и болка във врата

Ако някой от тези симптоми се появи след инцидент или травма, се препоръчва да се обърнем към лекар възможно най-бързо, за да запазим здравето на гръбначния стълб и мозъка си.

Разновидности на заболяването

Признаците на синдрома се различават спрямо това кои неврони са засегнати. Лицето осъществява връзка с мозъка посредством три основни канала в т.нар. троичен нерв. В зависимост от това коя област от нерва е засегната синдромът на Хорнер може да има различни прояви.

Централен синдром на Хорнер

В този случай са засегнати невроните, които свързват хипоталамуса с гръбначния стълб. А хипоталамусът е структура в мозъка, която контролира хомеостазата – стабилното вътрешно състояние на организма. Увреждания на тази част от нерва може да се получат поради:

• Нарушено кръвоснабдяване на мозъчния ствол
• Тумор в хипоталамуса
• Енцефалит
• Менингит
• Травма на гръбначния стълб

Тези състояния изискват лекарска помощ.

Преганглионарен синдром на Хорнер

В този случай е засегнат нервният канал, който води от гръдния кош към каротидната артерия във врата. Може да се получи поради:

• Тумори в горната част на белите дробове
• Травма на врата и гръдния кош при инцидент или операция
• Зъбен абсцес

Синдромът на Хорнер може да се появи и поради причини, които не са свързани с гръбначния стълб и мозъка.

Постганглионарен синдром на Хорнер

При увреждане на нерва, който минава през врата, средното ухо и окото може да се появи тази вариация на синдром на Хорнер. Основните причини за тази разновидност на заболяването са:

• Наранявания и травми на каротидната артерия
• Инфекции на средното ухо
• Мигрени и клъстерни главоболия
• Херпес зостер

В тези случаи синдром на Хорнер се появява заедно с придружаващите симптоми на самото заболяване.

Методи за диагностициране

За да се открие синдром на Хорнер, се провеждат различни изследвания за диагностициране на заболяването първоизточник. Лекарската консултация включва задълбочено опознаване на индивидуалната медицинска история, тъй като тя е особено важна за локализиране на причините зад синдрома.

Заедно с това може да се назначат:

• Кръвни тестове, които да изследват качеството на кръвта, но и потенциалното наличие на инфекциозни елементи.
• Тестове за заболявания като невросифилис, инфекция с ХИВ и заболявания на щитовидната жлеза
• Преглед на нивата на витамин Б-12 и фолат (витамин Б-9)
• Изследване на урината за откриване на някои признаци на различни заболявания
• Рентгенови снимки на гръдния кош и компютърна томография при съмнение за преганглионарен синдром на Хорнер
• ЯМР при съмнение за инсулт и увреждания на каротидната артерия

В някои случаи се слагат и специални капки, които разширяват зеницата, с цел да се засече нивото на забавяне в окото.

Може ли да се излекува?

Синдром на Хорнер сам по себе си не може да се излекува, тъй като той е своеобразен симптом на друго здравословно състояние. За да се справим с него, е важно да разберем каква е причината за увреждането на тази част от вегетативната нервна система.

За успешното третиране на състоянието обикновено трябва да се срещнем с различни специалисти, които да обединят усилията си с цел решаване на проблема. След успешното лекуване на основното здравословно състояние появилият се синдром на Хорнер отшумява без допълнителни интервенции.

Няма специфични превантивни мерки за предотвратяване на появата на синдрома. Препоръчва се да сме внимателни при опасност от нараняване на черепа, мозъка и гръбначния стълб. След инцидент, при който имаме съмнение за нараняване на някои от тези части на тялото, е важно да посетим лекар дори ако се чувстваме добре.

Заключение

Синдром на Хорнер е специфично здравословно състояние, което се явява основен симптом на някои заболявания и травми на гръбначния стълб и мозъка. Има типични проявления, които са лесно забележими от медицински специалисти. За да се преодолее заболяването, е нужно да се третира първоизточникът.

Често задавани въпроси