Птоза – болестта на падналия клепач

Птоза, също наричана блефароптоза, е състояние, при което не можем напълно да отворим окото си или и двете заедно. Нарича се също „паднал клепач“, тъй като неговата позиция е по-ниско от нормалното. Това постоянно увисване може да донесе дискомфорт в ежедневието, но е безобидно и няма повод за притеснение за здравето.

Какво е птоза?

Птоза е характерно увисване на единия или двата клепача. Името идва от гръцки и означава падане. При това заболяване окото изглежда притворено през цялото време. Възможно е да е пречка за зрението, но при повечето хора не създава други проблеми в ежедневието. Това състояние не е съпроводено с болка или забележим физически дискомфорт.

Състоянието е еднакво възможно при всички полове и етноси.

Състоянието се разделя на няколко категории спрямо причината за поява:

• Неврологична птоза: при парализа на очедвигателния нерв, синдром на Хорнер (комбинация от увисване на клепача, свиване на зеницата и понижено изпотяване на засегнатата страна), както и други неврологични заболявания, свързани с очите.
• Миогенна птоза: при атрофия и слабост на мускулите, недобре развити клепачи, автоимунно заболяване миастения гравис (мускулна слабост и лесна уморяемост). В тази категория влиза и вродената птоза.
• Апоневротична птоза: възниква, когато сухожилието (апоневрозата) на мускула, който повдига клепача, се разтегне или отдели от мускула. Това най-често е следоперативно изменение. Апоневротично е и състоянието, вследствие на отслабване на мускулите поради напредване на възрастта.
• Механична птоза: последствие от едема (оток) или тумор на клепача.
• Невротоксична птоза: при наличие на невротоксини в тялото, които променят или нарушават функциите на мускулите. Наблюдава се най-често при ухапвания от силно отровни змии и ботулизъм.

При някои хора състоянието е постоянно, докато при други е възможно да изчезва и да се появява отново. Вродената птоза се появява в най-ранна възраст и се дължи на слаби мускули на лицето. При нея се наблюдава характерна липса на гънка на клепача. Допълнителен симптом може да е сухота в очите.

Как се появява заболяването?

Увисналият клепач може да се дължи на различни причини:

• Слабост на мускулите, които отговарят за повдигането на клепача
• Увреждане на околоочните нерви
• Подуване на клепача
• Естествена част от стареенето и напредването на възрастта
• Резултат от нараняване, травма или контузия
• Ботокс инжекции от неопитни козметици
• Прием на високи дози опиати като морфин, оксикодон, хероин и други.

Има също някои заболявания, които могат да предизвикат увисване на клепача:

• Диабет
• Синдром на Хорнер
• Автоимунно заболяване миастения гравис
• Подуване на клепача
• Ечемик на окото

В някои от тези случаи състоянието отшумява след успешното лекуване на заболяването или след изминаването на определен период от време. Състоянието може да се появи и като страничен ефект от операции на очите.

Има ли лечение?

Ако птозата е вследствие на заболяване, то тя може да изчезне след успешното лекуване на болестта първоизточник. Може да се използват капки за очи, които стимулират по-широкото отваряне на окото и се отразяват благоприятно при това състояние.

Някои хора с хронична птоза се подлагат на пластична операция, наречена блефаропластика, която има за цел да повдигне клепача и да намали или напълно премахне увисването. Спецификата на хирургическото лечение зависи от степента на увисване на клепача. Хирурзите преценяват коя част на мускула да засегнат, за да коригират състоянието по минимално инвазивен начин.

Ефикасното лечение включва екип от специалисти, които да диагностицират заболяването и назначат подходящо лечение. Хирургическата процедура за премахване на увисването се провежда от специалист по очна хирургия, но често е в комбинация с пластичен хирург, който да помогне за постигането на добър функционален, но и задоволителен козметичен резултат. 

При вродена птоза хирургическо лечение се прилага най-рано на 4-годишна възраст.

Съществуват и механични методи за лечение. Най-популярният нехирургичен подход е чрез използване на подпора за клепача, която се закача за очила и помага на клепача да стои повдигнат и да тренира и заздрави повдигащия мускул.

Как да разпознаем птозата?

При птоза окото изглежда притворено и на пациента може да му се стори невъзможно да го отвори без допълнителна механична помощ. При децата често се наблюдава накланяне на цялата глава, за да погледнат „под клепача“. Състоянието се разпознава лесно, когато е само на едното око. При повдигане с пръст окото се отваря напълно, но не може да го направи самостоятелно.

Личният ни лекар може да проведе бърз физически тест, чрез който да потвърди диагнозата. Има някои основни тестове, които може да бъдат използвани за диагностициране:

• Тест за функция на повдигащия мускул: Пациентът е отпуснат и гледа надолу. Лекарят поставя палец върху веждата. Поглеждаме нагоре, като се измерва разликата в позицията на клепача при това движение. Нормалното отклонение при поглеждане нагоре е около сантиметър до сантиметър и половина.
• Позиция на клепача в отпуснато състояние: Пациентът гледа спокойно напред в неутрална позиция. Измерва се каква част от роговицата се покрива от горния и долния клепач. Заедно с това се измерва и разстояние между двата клепача.
• Разстояние между гънките на клепача: Измерва се разстоянието между ръба на клепача и първата гънка. Пациентът гледа спокойно надолу. Нормалните стойности при мъже са 7-8 милиметра, докато при жени стигат до 8-10 милиметра. Трябва да се има предвид, че кожната гънка на клепача обикновено липсва при вродена птоза.
• Изследване със светлина: Към окото се насочва диагностичен фенер и се измерва разстоянието от ръба на клепача до отражението на светлината в окото. Това разстояние при здраво око е около 4-5 милиметра.

При деца с това състояние е възможно да се получи амблиопия, или мързеливо око (зрението в едното или двете очи е намалено, въпреки че няма установено физическо увреждане), което трябва да се лекува отделно от увисналия клепач.

Известни личности с птоза

Както споменахме, това състояние може да се появи при всеки човек – не само в началото на живота, но и с напредване на възрастта. Затова откриваме птоза и върху лицата на някои известни личности:

• Форест Уитакър – известният актьор участва в много на брой филми и има редица награди за приноса си към киното. Той има вродена птоза на лявото око, за която критиците смятат, че му помага да влезе в кожата на сложни и драматични герои. Самият актьор споделя, че в някои случаи увисналият клепач пречи на зрението му, но не се е подложил на хирургическа корекция.
• Том Йорк – лесно забележима птоза можем да открием при вокалиста на алтернативната рок група Рейдиохед. Неговото състояние се дължи на вродена парализа на окото, поради която претърпява редица операции преди да достигне 5-годишна възраст. Той също смята, че птозата му дава уникално излъчване, което може да използва за собствения си рок имидж.
• Парис Хилтън – наследничката на семейство Хилтън също има увиснал клепач, който обаче не е попречил на нейната кариера като модел и актриса. С помощта на специфични ъгли на снимане и грим птозата е почти незабележима в голяма част от снимките на Парис.
• Кейт Хъдсън – известната американска актриса има лека форма на птоза, която е по-трудно забележима с помощта на грим и професионалните фотографи около нея.

Заключение

Птозата е безболезнено състояние, което засяга мускулите на клепача и го кара да изглежда увиснал и да покрива по-голяма част от окото. Причините за това състояние са разнообразни, като много от хората избират да се подложат на хирургическа процедура, която да повдигне клепача и да го уеднакви с другото око.