Какво знаем за сетивата вкус и мирис?

Сетивата вкус и мирис (обоняние) от научна гледна точка спадат към така наречените химически сетива. Възприемането на определена миризма се получава, когато веществата във въздуха преминават през носа и стимулират обонятелния нерв. Вкус пък изпитваме, когато вкусовите пъпки в устната кухина реагират на вещества, разтворени в слюнката, като четирите основни вкуса са солен, сладък, кисел и горчив. Вкусът и обонянието са отделни сетива със собствени рецепторни органи, но те са тясно свързани. Затова в днешната статия ще ги разглеждаме успоредно.

Защо вкус и мирис са свързани сетива?

Тастантите – химикалите в храните, които стимулират вкуса, се откриват от вкусовите рецептори. Когато се стимулират специалните сензорни клетки, те изпращат сигнали до определени области в мозъка, които ни карат да осъзнаваме възприемането на вкуса.

По същия начин специализираните клетки в носа улавят въздушни молекули на различни миризми. Одорантите  пък стимулират рецепторните протеини върху космените реснички на върховете на сензорните клетки, процес, който инициира нервна реакция. В крайна сметка съобщенията за вкус и мирис един вид се сливат, позволявайки ни да се насладим максимално на храната, която консумираме, да ни предупредят за определена опасност и др.

Подробно за възприемането на мирисa

Както вече споменахме, молекулите, които активират обонянието, са във въздуха. Те навлизат в тялото през носа и устата и се прикрепват към рецепторните клетки. При хората има милиони такива клетки, но само около 400 различни видове обонятелни рецептори. Това, което отличава обонянието от другите сетива, е, че неговите рецепторни клетки са самите неврони. Всяка обонятелна рецепторна клетка има нишки, наречени реснички, с рецептори, предназначени да се свързват със специфични молекули. Клетката също така проектира по-дебело влакно, наречено аксон. Аксоните се събират в обонятелния нерв и отиват директно в мозъка.

Всеки път, когато откриваема молекула или одорант се прикрепи към обонятелния рецептор, той генерира мъничък електрически импулс, който навлиза в сложната мрежа на мозъка. Така той може бързо (понякога за една десета от секундата) да разпознае миризмата. Процесът започва, когато сигналите се приемат и сортират в обонятелната крушка (луковица) – структура в долната страна на предната част на мозъка. Оттам те се предават в обонятелната или пириформената („крушовидна“) кора за по-нататъшна обработка.

Обонятелната крушка също се свързва директно с лимбичната система – мозъчната област, която регулира емоцията. Ето защо една миризма може да предизвика почти мигновени чувства на страх или желание, преди изобщо да осъзнаете напълно какво усещате. Мрежа от връзки с други части на мозъка придават на ароматите несравнима сила да предизвикват подробни, емоционално заредени спомени, и такива сложни психични състояния като носталгия и копнеж.

Обонянието играе и жизненоважна роля при намирането на храна, разграничаването й от токсични вещества и оценяването на нейния вкус. Миризмата е ключов компонент на това, което обикновено наричаме „вкус“, което още веднъж подчертава защо сетивата са свързани.

Ролята на феромоните

Феромоните са въздушни химикали, излъчвани от индивиди, които предизвикват физиологичен отговор у други членове на същия вид чрез обонятелната система. При животните феромоните носят съобщения за тревога и агресия и играят съществена роля в сексуалното привличане и размножаване.

Спорно е дали феромоните действат по същия начин при хората. Някои изследвания предполагат, че въздушните молекули на половите хормони изглежда променят секрецията на хормони в противоположния пол. Например, ароматът на женски сълзи предполагаемо потиска мъжкото сексуално желание. Въпреки това степента, до която феромоните действително влияят на нашите действия, остава неизвестна.

Колко миризми може да различава човешкият мозък?

Доскоро повечето учени смятаха, че приблизителната бройка е около 10 000. Новите изследвания обаче предполагат много по-голям брой – може би трилион.

Как това е възможно само със 400 вида рецепторни клетки, остава загадка и свидетелство за изключителната сила на човешкия мозък.

Подробно за възприемането на вкуса

Другото много важно сетиво – вкусът, най-просто казано, се активира чрез реакция на молекули, разтворени в течност. Тези молекули влизат в системата чрез вкусови пъпки – крушовидни структури, в които рецепторните клетки обграждат централна пора. Има милиони рецептори на около 10 000 вкусови пъпки. Повечето се намират в познатите подутини, наречени папили, които покриват повърхността на езика, но някои се намират в устната кухина и на входа на гърлото. Всеки вкусов рецептор реагира на един от петте вкуса: сладък, солен, кисел, горчив – и наскоро признатото допълнение, „умами“.

Когато молекула с подходящ вкус се свърже с рецептор, процесът променя електрическия заряд в рецепторната клетка, предизвиквайки освобождаване на невротрансмитер. Той инициира електрически импулс в близкия неврон, който пренася сигнала към мозъка.

Преди се смяташе, че рецепторите за всеки вкус са ограничени до определена част на езика (върхът на езика за сладко, отстрани за сол и кисело, гърбът за горчиво). Но сега знаем, че типовете рецептори са по-широко разпределени (една вкусова пъпка всъщност може да съдържа рецептори за няколко вкуса). Така че няма ясна организация на вкусовите рецептори на езика.

Вкусовите сигнали преминават от устата, през черепномозъчните нерви, до продълговатия мозък в мозъчния ствол, след това нагоре към таламуса и към кората, където усещането се превръща във възприятие. Така осъзнаваме какво вкусваме и можем да реагираме по подходящ начин, поглъщайки храна или, евентуално, вредни вещества. Връзките от долния мозък позволяват на вкуса да влияе директно върху храносмилателните процеси.

Вкус и мирис: храната и връзката й с обонянието

Това, което обикновено наричаме „вкус“ на храна или напитка, всъщност е мултисензорно явление. Докато усещането за вкус дава основна информация за сладко, кисело, горчиво и така нататък, по-голямата част от преживяването с храната зависи от обонянието. Когато дъвчем храна или отпиваме вино, химикалите се изпаряват във въздушните канали, които свързват устата и задната част на носа, стимулирайки обонятелните рецептори и позволявайки ни да осъзнаем какъв е вкусът. Други аспекти на вкусовото изживяване, като текстурата на храната и температурата, включват и допълнителни сетива.

Как се променят възприятията за вкус и мирис с възрастта?

Тъй като рецепторите за вкус и мирис са в пряк контакт с околната среда, не е изненадващо, че те се притъпяват с годините. По-специално обонянието обикновено намалява, което може да направи храната по-малко вкусна, да повлияе неблагоприятно на апетита и понякога да допринесе за лошото храносмилане при възрастните хора.

Загубата или частичната загуба на вкуса и обонянието имат много причини, като назални заболявания, инфекции на горните дихателни пътища, нараняване на главата, неврологични разстройства или зъбни проблеми. Съществуват дори хора, които нямат обоняние от раждането си. Ето няколко често срещани състояния:

• Аносмия – пълна загуба на мирис.
• Хипосмия – частична загуба на мирис.
• Паросмия – възприемане на мирис, когато липсва мирис или възприемане на познати миризми като странен мирис.
• Хипогевзия – намалено чувство за вкус.
• Дисгеузия – постоянен вкус, обикновено неприятен.

Понякога загубата на вкус и обоняние е ранен симптом при болестта на Паркинсон и Алцхаймер. При всички положения, ако загубите вкуса и обонянието си, се консултирайте с лекар. Не забравяйте, че това е и един от симптомите на COVID-19, така че не го пренебрегвайте!

Бъдете здрави!