Магията на феромоните

Стане ли дума за феромони, мнозина си спомнят филма „Усещане за жена“ и тангото на слепия полковник с младата му партньорка. Той не я вижда, но е омаян от нейната женственост. Привличането отчасти се дължи на липсващото му зрение, довело до компенсаторно изостряне на останалите сетива.

Обаче решаващият фактор за възникналото усещане е танцът, осигуряващ телесна близост и непосредствено влияние на феромоните – беззвучни, но осезаеми химически сигнали. Днес ще ви запознаем с най-важното за тях.

Какво представляват феромоните?

Това са химикали, отделяни от живите същества в околната среда и въздействащи по специфичен начин върху физиологичното състояние, емоциите, поведението на човека и животните. Чрез тези вещества се осъществява безшумна комуникация.

Терминът „феромони“ е въведен през 1959 година от биохимика Питър Карлсън и ентомолога Мартин Люшер. По време на изследванията си в Института „Макс Планк“ в Мюнхен, двамата са предположили, че съществуват молекули със специална роля, които присъстват в облака от вещества, излъчвани от животните. Всъщност тези специфични молекули са донякъде подобни на хормоните, но те не циркулират в кръвта, а се секретират извън тялото, като влияят върху други животни.

Феромоните благоприятстват реализацията на основните инстинкти у даден вид, включително оцеляване и размножаване. Ето примери:

• Насекомо, което бяга от врага си, може да се спаси благодарение на феромони от друг представител на същия вид.
• Същество, движещо се в опасна посока, е способно да усети риска за своя живот с помощта на феромони, разпръснати от представители на същия вид, отдалечаващи се от мястото на заплахата.
• Женско животно може да намери здрав мъжки екземпляр, помирисвайки неговите феромони. По подобен начин мъжкият улавя времето, когато тялото на женската е готово за възпроизводство.

Приема се, че излъчването на феромони е най-често срещаният начин за общуване в природата.

Количеството на тези вещества в околната среда не е голямо, но е достатъчно, за да контролира поведението на животните.

Например, един от добре проучените феромони – андростенонът, при дивите прасета предизвиква неустоимо желание за копулация.

Щом усети миризмата на андростенон, независимо дали феромонът се излъчва от глиган или се пръска от бутилка, женската извива гърба си подканващо. Това вещество е продукт на обмяната на мъжкия полов хормон –. тестостерон. Съдържа се в урината и слюнката на дивите свине, но също и в човешки отделяния (урина и пот).

Копулините експлозивно възбуждат маймуни, но не и хора

Откриването на копулините – феромони, съдържащи се в женския влагалищен секрет, първоначално е сензация, на която сексолозите възлагат големи надежди.

Въпросните феромони са задълбочено изследвани при зайци и маймуни от вида Макакус резус. С течение на времето учени успяват да изолират копулини в чиста форма. Става ясно, че това са късоверижни органични киселини.

Само миризмата им е напълно достатъчна, за да предизвиква у мъжкия макак възбуда и вълнение.

Подобни вещества се откриват и във влагалищния секрет на нежната част от Хомо сапиенс. При хората обаче не се наблюдава подобна сексуална експлозия. Резултатите от двойно-сляпо проучване сочат много по-малък възбуждащ ефект на копулините. Той е преди всичко плацебо, смятат експерти.

Проблемът на Хомо сапиенс

Няма доказателства за последователна и силна реакция на хората, причинена от влиянието на феромони. Съществуват обаче исторически факти, които съвременната наука може да обясни с ефекта на миришещи химически сигнали.

Например, през XVI век куртизанките във Венеция обливали косите си с урина, без да знаят за съществуването на феромони. Вероятно към тази практика жените са били подтикнати от практически опит.

• Хормонът андростенон

Днешните учени съобщават за интересна физиологична промяна и у двата пола, предизвикана от феромона андростенон. При индивиди, изложени на това ухание, се задейства симпатиковата нервна система (контролира сърцето, белите дробове, стомаха, червата и други органи) и потърпевшият започва да се поти, и да се чувства развълнуван.

Това от своя страна води до овлажняване на кожата и промяна в нейната електропроводимост.

Допуска се, че андростенонът е един от ключовите вещества, които предизвикват любовни емоции по време на секс.

• Андростенол

За друг феромон – андростенол се смята, че настройва приятелски хората. Значителни количества от веществото са открити в човешката урина, кръвна плазма и слюнка. Мъжете, които усещат аромата на андростенол у своите партньорки, намират тези жени за по-привлекателни от останалите и ги желаят повече.

• Андростадиенон

Проучвания върху феромона андростадиенон, секретиран от апокринните жлези (тип потни жлези), сочат, че той стимулира сексуално дамите и разпалва техните емоции. В такива случаи нивото на радост и щастие се повишава в сравнение с предишни времена. Жените, изложени на андростадиенон, стават по-емоционални и разбиращи партньора си. И още – толерантността им към болка се увеличава.

Какво установяват последни изследвания върху феромоните?

Земноводните, влечугите и повечето бозайници разполагат с т.нар. вомероназален орган (ВНО), който разпознава феромони и други летливи материи.

Въпреки посочените факти, скорошни изследвания охлаждат ентусиазма на учените относно ефектите на феромоните.

Изследователи от Оксфордския университет публикуват становище, че вероятно най-обещаващият феромон при хората не е свързан със секса, а с майчинството.

Доказано е, че секрет, взет от гърдите на кърмачка и поставен под носа на заспало бебе, активира сукателния му рефлекс, без значение дали детето е родено от същата жена. Допуска се, че миризмата, идваща от зърната, успокоява бебето, създава чувство на сигурност у него и стимулира привързването.

Възможно е перипапиларната област (мястото около зърната), където се намират мастните и апокринните жлези, да отделя и други вещества, включително и субстанции, които контролират сексуалното поведение.

Според експертите основният проблем на хората не е секрецията на феромони, а улавянето на химическите сигнали. Земноводните, влечугите и повечето бозайници разполагат с т.нар. вомероназален орган (ВНО), който разпознава феромони и други летливи материи.

Обаче функционирането на ВНО при човека е под въпрос и може да се приеме като препятствие за усещанията, независимо че организацията на обонятелната система на Хомо сапиенс е изключително сложна на молекулярно на клетъчно равнище – през 2004 година това бе изяснено от нобелистите Ричард Аксел и Линда Бък.

Трябва да се има предвид и добре известният факт – влиянието на феромоните върху хората се затруднява от сложните комуникации помежду им.

Дали феромоните ни въздействат подсъзнателно?

Съществуват доказателства, че вдишваните миризми имат възбуждащ ефект върху подсъзнанието, по-конкретно върху лимбичната система (част от мозъка, изградена от няколко взаимосвързани структури).

През 2002 година с помощта на електроди, имплантирани в човешки мозък при диагностична процедура, е било показано, че след вдишване на ароматни вещества се активират определени лимбични структури.

Според учените наблюдаваните реакции не могат да се обяснят само с регистриране и анализ на различни миризми. Смята се, че почти всички ухания са способни да взаимодействат с въпросните структури и винаги информацията от рецепторите отива както в мозъчната кора, така и в различни части на лимбичната система.

От теория към практика

Все още пълното разгадаване на феромоните не е приключило, но за прилагането им съществуват множество правила. Насочваме вниманието ви към три основни практически съвета:

• Ползвайте козметични продукти, за които сте сигурни, че са създадени по клинично тествана формула, включваща само натурални съставки, безвредни за кожата.
• Не забравяйте, че парфюмите с феромони са силно концентрирани и трябва пестеливо да се нанасят от вътрешната страна на китката, която е добре кръвоснабдена.
• Поставяйте предпочитаните от вас ухания в само върху чиста кожа.

Досега в човешкото общество никой детайлно не е разшифровал превръщането на телесната миризма в покана за любовен танц, в магия, витаеща във въздуха. В света на животните същото вълшебство е факт.

Така че пред нас, хората, има две възможности – да изучаваме природата и да следваме мъдростта й.