Сензорна депривация – изживяване отвъд пределите на сетивата

Живеем в свят, в който съзнанието ни е преизпълнено от информация, а сетивата ни са хипер-стимулирани. Тази динамиката на ежедневието ни и епидемията от огромно количество разнородна информация не позволява на подсъзнанието ни да се справи с обработката й.

Дори и сънят не е достатъчно добра почивка за ума и тялото, тъй като и тогава се обработва съдържанието и впечатленията ни от деня.

През 1954 г. е изобретена специална капсула за сензорна депривация, с която се цели дълбока релаксация и изследване на възможностите на ума.

Какво е сензорна депривация?

Сензорната депривация е умишленото намаляване или премахване на външни стимули на сетивата, като целта е да се постигне една наистина дълбока релаксация.

Този метод се използва за дълбока почивка, възстановяване на тялото, редуциране на стреса и лечение на зависимости.

Посредством високотехнологична капсула, която е напълнена с вода и голямо количество магнезиев сулфат, се преодолява гравитацията и се позволява на тялото напълно да се отпусне.

Изобретателят на тази камера е Джон Лили (лекар, психоаналитик, психонавт и писател), който изследва произхода на съзнанието и докъде се простират възможностите му, като я нарича „Самадхи танк“.

Самадхи е състояние на свръхсъзнание, постигнато чрез продължителна практика на медитация.

През 1954 г., докато работи в Офицерския корпус на службата за обществено здравеопазване на САЩ, той започва да експериментира със специален изолиращ резервоар, като използва себе се като първи субект, суспендиран с часове в топла и солена вода.

В този изолационен резервоар количеството на английската сол е достатъчно, за да позволи на човек да се носи на повърхността, а температурата на водата трябва да е близка с тази на тялото.

Посредством това принудително блокиране на сетивата и лишаване от физическите усещания като светлина, звук, миризма и допир, се постига преминаване към тета-състояние.

Мозъчни вълни

Нашият мозък работи в няколко режима, които обслужват различни функции и корелират с различни поведенчески състояния, като се излъчват вълни на различна честота, при което се променя и състоянието на съзнанието.

Посредством електроенцефалограма (ЕЕГ) са установени пет основни мозъчни вълни:

• Делта-вълни (1-4 Hz) – това са вълните, които мозъкът излъчва по време на дълбок сън. Делта вълните, както и качествения сън са важни за здравословното състояние на организма.

• Тета-вълни (4-8 Hz) – тези вълни се свързват с хипнотични състояния и достъп до несъзнаван психичен материал. Когато активността на тета-вълните е доминираща, човек е в състояние на дълбока релаксация. Те се свързват с умствената креативност и се смята, че играят роля във въображението и интуицията.
• Алфа-вълни (8-12 Hz) – появяват се преди заспиване, но докато човек е още буден. Алфа състоянието се счита за „силата на настоящето“, да бъдеш тук и в настоящия момент. Това е състоянието на покой за мозъка и навлизането в медитация.
• Бета-вълни (12-38 Hz) – будно състояние, при което вниманието е ангажирано към външния свят. Бета вълните са активни и доминиранащи, когато сме будни, внимателни и участваме в решаване на проблеми, вземане на решения и фокусирана умствена дейност.
• Гама-вълни (40-100 Hz) – те се активират при много високи нива на концентрация и когнитивни функции. Това са вълните, които се свързват с високите равнища на интелектуална функция и повишена осъзнатост.

През 2009 г. е публикувано проучване, което показва, че моментите на просветление са свързани с гама излъчване.

Какво се случва в камерата за сензорна депривация?

Джон Лили споделя, че по време на този терапевтичен подход се преминава през няколко основни етапа.

В началото човек още е наясно със заобикалящата го среда и вниманието му е в ежедневните грижи. След това тялото започва да се отпуска и това действа релаксиращо и успокояващо.

Постепенно започва да се усеща напрежение, потрепване на мускулите, усещания за мравучкане и други неприятни физически реакции, при което през този етап много от хората решават да напуснат изолационния резервоар.

Ако неприятният етап се премине, настъпва следващ, много по-приятен, при който фокусът на внимание се измества от ежедневните проблеми към мечти и емоционално заредени фантазии.

След този етап се достига до изменени състояния на съзнанието, които са характерни при хипнотичните състояния, което отваря вратата към по-дълбоките и несъзнавани пластове с психично съдържание.

Възможно е и да се получи така наречена „опитност извън тялото“, споделят някои от практикуващите флотация.

„Веднъж наистина се почувствах така, сякаш ме издигат от тялото ми и се гледах отвисоко по доста сюрреалистичен начин“ казва Адам Адсхед, майстор по бойни изкуства, който използва този метод, за да визуализира следващото си състезание.

Лили разказва, че в камерата за сензорна депривация усещането за време напълно се губи. Когато човек се потопи, той има усещането, че току що е започнал денят и се е събудил от сън.

Какви са ползите?

Идеята на Лили е била главно да изследва възможностите на човешкото съзнание, но с годините този метод за сензорна депривация е започнал да се използва най-вече за подобряване на психическото и физическото състояние.

Резервоарът е шумоизолиран и тъмен. Това ще ви даде усещането за сетивна депривация, което допринася за преминаването в тихо, медитативно състояние.

Солите в разтвора също спомагат за облекчаване на стреса и болката и освен това въздействат добре на кожата.

Магнезият инхибира адренокортикотропния хормон, което от своя страна води до понижаването на стресовия хормон кортизол.

Тишината и тъмнината във флотационната капсула допринася за една истинска и дълбока релаксация и почивка на тялото и ума.

Много от хората използват този метод, за да намалят стреса и безпокойството. Според невролога Джъстин Файнщайн, флотационната терапия показва добри резултати при тревожни разстройства, посттравматичен стрес, агорафобия и депресия.

Творческите личности търсят повече вдъхновение и креативност чрез този метод, а други вярват, че може да облекчава възпаления, ревматоиден артрит и остеоартрит.

Някои хора прибягват до капсулата за сензорна депривация, тъй като повишава настроението им и помага да намират решения на своите проблеми.

Много спортни психолози пък смятат, че това помага на спортистите да визуализират бъдещото си представяне в състезанията и увеличава шансовете им за победа. По време на финала на Super bowl през 2015 г. много от футболистите се подлагат на флотационна терапия.

При други камерата за сензорна депривация помага при пристрастявания и зависимости към алкохол или наркотични субстанции.

Джон Ленън е лекувал зависимостта си към хероин чрез метода на сензорна депривация.

„Плаващият човек“

Ибн Сина или известен като Авицена (персийски лекар и философ), предлага мисловния експеримент, че ако човек, който току що се е родил, и е със завързани очи и възпрепятствани усещания в свободно падане, той все още ще осъзнава съществуването си.

Обяснението на Авицена е, че този мисловен експеримент помага да разберем, че душата не е идентична с тялото, а е нематериална субстанция, която не зависи от материята.

Според него тялото и умът са две напълно различни неща, а идеята му за плаващия човек е, че битието е възможно без никакво сетивно преживяване от тялото.

Въпреки че неговата хипотеза търпи много критики, всъщност ние не можем да кажем докъде се простира нашето съзнание и ограничава ли се то само до едно физическо тяло и петте му сетива.

„В областта на ума това, което човек вярва, че е истина, или е истина, или става истина в определени граници. Тези граници трябва да се намерят експериментално. Когато бъдат открити, тези граници се оказват по-нататъшни вярвания, които трябва да бъдат прекрачени. В територията на ума няма граници.“

Джон С. Лили, Програмиране и метапрограмиране в човешкия биокомпютър