Холотропно дишане – какво представлява?

Обновена: 12.06.2024|
Холотропно дишане.

През последните години у нас започна да се появява нова терапевтична техника, известна като холотропно дишане (Holotropic Breathwork®). В тази статия ще ви разкажем какво всъщност представлява тя и какви са ползите, които носи.

Какво представлява методът холотропно дишане?

Това е техника, при която с помощта на дихателни упражнения, специфична музика и фокусирана работа с тялото се постига самоизследване, самоизцеление, овластяване и постигане на вътрешна мъдрост. Самият термин, преведен от гръцки, всъщност означава „движение към цялост“ (holos – цяло и trepein – движение в посока на нещо).

Този метод е разработен от психиатъра Станислав Гроф през 70-те години, заедно с неговата съпруга Кристина Гроф. Техниката включва стимулирано дълбоко и интензивно дишане, на фона на емоционално наситена музика.

gluco sulf 400
vitbcompl 600
gluco sulf 400
vitbcompl 600

Холотропно дишане може да се извършва индивидуално или в групови сесии по двойки, с помощта на обучени фасилитатори. При груповите сесии единия е „холонавт“ – дишащият, а другият „ситер“ – асистент. Обучените лица следят за правилното протичане на лечебния процес, като се намесват само при нужда.

Основната цел на тази техника е да се достигне до по-дълбоки пластове от психиката, които са несъзнавани, но оказват значително влияние върху състоянието на индивида в съзнателния му живот.

Според Гроф „холотропните“ състояния са повлияни от „целия биографичен материал, включващ пренатален и перинатален опит и набор от трансперсонални феномени.

 

Родовата травма

 

холотропно дишане

 

Д-р Гроф е един от основателите на трансперсоналната психология, която се съсредоточава върху изследването на изменените състояния на съзнанието, отвъд личното и индивидуално ниво.

Д-р Ейбрахам Маслоу я обявява за „четвъртата сила в психологията“.

През 1993 г. Гроф получава почетна награда от Асоциацията за трансперсонална психология (ATP) за принос и развитие в тази област.

В ранните си години Гроф изследва влиянието на ЛСД върху психиката, в рамките на психеделичната терапия (терапия на психични заболявания с психеделични вещества, като псилобицин, аяхуаска, ЛСД и други).

По време на изследванията си с психеделици, той се съсредоточава върху теорията на Ото Ранг за родовата травма и поставя рамка между пренатална, перинатална и трансперсонална психология.

Според Ото Ранг, който е един от най-близките колеги на Зигмунд Фройд, самото раждане е първата травма на човек и от него се поставя началото на неврозите.

По това време и Зигмунд Фройд открива, че коренът на неврозите е в несъзнателните части от човешката психика, където е хранилището на вродените инстинкти и нагони или тази част от Аза, наречена „То“.

Вътрешния конфликт се получава, когато социално ориентираната компонента на личността – „Свръх Аза“, цензурира и потисне импулсите на „То“, при което страда съзнателният Аз.

След известни колебания Фройд отхвърля тази теория, но Ранк изследва връзката между родовата травма и тревожните разстройства.

Според Ранг в момента на раждането бебето преживява силен стрес, когато се отделя от сигурността и защитата на майчиния организъм и се появява в нова и враждебна среда. Той смята, че тази първа травма стои на дъното но нашия психичен живот.

В практиката си Гроф също достига до извода, че много от настоящите травми на неговите пациенти имат пряка връзка с процеса на раждане.

 

Пренатална, перинатална и трансперсонална психология

 

холотропно дишане

 

Станислав Гроф е един от пионерите на миналия век в разбирането на съзнанието, като той предлага една разширена картография на човешката психика.

Според него преживяванията се случват не само от самото раждане до настоящия момент, но те също обхващат и това, което той нарича пренатални, перинатални и трансперсонални измерения на психиката.

Пренаталната психология се съсредоточава върху психическите ефекти, оказващи влияние на човек преди самото раждане, като например емоционалното състояние на майката.

Според много изследователи, майката предава по биохимичен път емоциите си на плода чрез плацентата.

Перинатлната психология се обособява до всичко обхващащо емоционалното състояние на индивида от започването и по време на процеса на раждане и психологическите последици от него.

Трансперсоналното измерение вече излиза извън пределите на съзнателната част от психиката и включва колективните преживявания в областта на архетиповете и Колективното незъзнавано, изследвани и описани от Карл Г. Юнг.

 

Перинатални матрици

Станислав Гроф разработва четири основни филтъра на възприятие, наречени матрици, които съпътстват човека още от неговото зачеване и раждане.

Самата дума „перинатални“ се превежда като състоянието, близо до раждане, а под раждане се има предвид не само физическата компонента, но и духовните и психични динамики, които настъпват във вътрешния свят на индивида.

  • Първа матрица – това е чувството на блаженство, единение и изначална хармония, която плодът изпитва в утробата.
  • Втора матрица – нарушаване на хармонията и начало на родилния процес. Започват първите контракции и това оказва голям натиск и стрес върху плода. За първи път той изпитва чувство на вина, страх, безизходица и отделеност заради външни обстоятелства.
  • Трета матрица – това е самият процес на раждане. През това време плодът се бори, преминавайки през тесния път на родовия канал, като едновременно изпитва заплаха и чувство на облекчение.
  • Четвърта матрица – това е моментът на физическото раждане. Окончателното освобождение е постигнато, страданието е свършило и е достигната самостоятелност.

 

Според психолозите всеки един от тези четири етапа са необходими, като впоследствие оформят бъдещите основи на личността.

 

Разлика между хилотропен и холотропен

 

холотропно дишане, Пристъп на тревожност, симптоми, причини, лечение

 

Според д-р Гроф човешкото съзнание може да съществува в два режима – хилотропен и холотропен.

Докато първият се отнася до ежедневното преживяване на консенсусната реалност, то холотропното състояние е преживявания и възприятия отвъд индивидуалния ум и пространството и времето.

Гроф се позовава на концепцията за недуализъм Адвайта (Не-две). Според древните учения съществува недуално изначално съзнание, което е неотъждествено с името и формата (намарупа в будизма).

То присъства като наблюдател и е описано като същността на битието, чието достигане е целта в медитативните практики. Докато хилотропният режим ни свързва с ограниченията на личността, то холотропния режим ни отвежда отвъд тях.

След забраната на легалната употреба на ЛСД, д-р Гроф започва да разработва метод за изцеление без помощта на психеделици.

 

Разработване на техниката на холотропно дишане

Той се спира на специални дихателни техники, чрез които се постига изменено състояние на съзнанието. Така взаимства техники от дихателните упражнения в духовните практики, като ги допълва с емоционално наситена музика и рисуване на мандали.

Целта е да се постигне физическа, умствена и духовна промяна, като се разтворят емоционалните блокажи и ограничаващи програми в ума.

Според Гроф изменените състояния на съзнанието мобилизират нашия вътрешен радар и изкарват на повърхността скритите вътрешните травми.

Той разработва техниката, като черпи вдъхновение от различните духовни школи – индуистки, хавайски, китайски, японски, суфиски, християнски, будиски и други, които отдавна практикуват различни дихателни методи за постигане на целостта на Аза.

Чрез този метод, той търси дълбоко изцеление на:

  • Биографично ниво – включващо съзнателната памет на индивида, както и емоции и преживявания, които съществуват като несъзнателни и ирационални импулси и страхове в личното несъзнавано.
  • Перинатално ниво – психологическите преживявания, оставили свой емоционален отпечатък преди и по време на раждането.
  • Трансперсонално ниво – преминаване на границите на его-ума и разширяване на фокуса на съзнанието към трансцеденталност и иманентност.

 

Петте елемента на холотропно дишане

 

холотропно дишане

 

Терапията се провежда единствено чрез сертифицирани фасилитатори в индивидуални или групови сесии. Те включват пет основни етапа.

1. Холотропно дишане

При холотропното дишане тялото трябва да е в легнало положение и добре отпуснато, а дишането е възможно най-бързо и дълбоко.

 2. Интензивна музика

След като правилният ритъм на дишане е установен, терапията се допълва чрез музика, предизвикваща емоции, впечатления и усещания в участниците.

Сесията може да премине чрез редуването на няколко стила:

  •  Начална музика
  •  Трансова музика
  •  Пробивна музика
  •  Сърдечна музика
  •  Медитативна музика

 

3. Освобождаване на тялото

При повечето хора методът на холотропно дишане може да доведе до физически отговор в тялото. Бързото дишане променя биохимията му по такъв начин, че блокираните емоционални енергии, които са свързани с трудни спомени, се освобождават.

При някои може да се стигне до състояние на хипервентилация, което води до напрежение или спазми в определени части на тялото. Въпреки това, тези спазми в крайна сметка достигат своя връх и водят до състояние на дълбока релаксация.

Физическите реакции могат да варират и да включват кашлица, плач, повръщане и продължителни мускулни контракции.

4. Рисуване на мандала

 

холотропно дишане

 

След като дихателната част от сесията приключи, участниците рисуват голям кръг – мандала и я попълват по начина, който визуално представя опита им с практиката.

Мандала от санскрит означава „същина“ ,“кръг“ или „завършване“ . Смята се, че мандалата поддържа интеграцията на съзнанието и несъзнаваното и според Юнг тя е психологически израз на единството със себе си.

 

5. Сесии за споделяне

След това участниците се насърчават да говорят за своите преживявания в сесия за групово споделяне. Фасилитаторите не интерпретират преживяванията на участниците, а вместо това задават въпроси, които помагат на индивида да разбере по-добре собствения си опит.

Холотропното дишане не е подходящо за всеки и не трябва да се извършва самостоятелно.

Физиологичните промени в тялото, които могат да възникнат по време на холотропните сесии, могат да повлияят отрицателно върху здравословното състояние при някои физически състояния.

Методът на холотропно дишане не е подходящ при хора със следните здравословни проблеми:

  • Сърдечно-съдови нарушения
  • Епилепсия или други конвулсивни разстройства
  • Глаукома или отлепване на ретината
  • Бременност
  • Тежко психично заболяване

Какво е холотропно дишане?

Това е техника на бързо и интензивно дишане, за да се предизвика изменено състояние, при което се смята, че участниците могат да извлекат по-дълбоко разбиране за себе си.

Може ли този метод да освободи емоционална травма?

Съзнателното и дълбоко дишане може да помогне за освобождаването стреса и безпокойството и възстановяване на аспекти от нас, които са повлияни от травматични събития.

Какви са ползите от холотропното дишане?

Холотропното дишане редуцира стреса, повишава увереността и самочувствието, засилва паметта и имунните сила на организма.

Сподели тази статия, избери платформа!

Блог

Рецепти

2b052a39eddde1485e717e788333ecf6?s=96&d=mm&r=g

Калина Петкова притежава специализирани познания в сферата на медицината, фармацията и ботаниката. Има интереси в холистичните методи на лечение, аюрведа и билколечението.

Свързани публикации

Оставете коментар

Обновена: 12 юни 2024 в 17:07 | Публикувана: 6 февруари 2023 в 11:49 | Категория: Любопитно, Психология и емоционално здраве, Холистика и практики