Сърдечни гликозиди – как действат на тялото?

Сърдечните гликозиди обикновено откриваме под формата на специални медикаменти. Те обаче представляват естествени съединения с интересно действие, което съвременната медицина е успяла да използва в своя полза. В тази статия ще разгледаме как се добиват сърдечни гликозиди, кои са основните източници на тези елементи, кой трябва да ги приема и какво е цялостното им действие върху нашето тяло.

Сърдечни гликозиди се откриват най-често под формата на таблетки, капсули и дори в течен вариант за по-лесен прием. Дозите за прием може да варират.

 

Къде се откриват сърдечни гликозиди?

 

 

Сърдечните гликозиди са вещества предимно от растителен произход, които се извличат с цел производство на специални медикаменти. Тези естествени съединения се откриват в растения, които обикновено са токсични за нас. Едно от тях е напръстникът, който може да намерим по нашите географски ширини. Гликозиди се добиват и от растенията в род Асклепиас, родом от тропичните зони на Африка и Америка.

Една от разновидностите на сърдечни гликозиди се открива в жабата Ага, която може да се открие в Северна и Южна Америка, както и някои страни в Азия. Има и други животни от клас Амфибии, от които може да се добиват тези елементи, но това не е практика. Жабата Ага е единственият източник на сърдечни гликозиди в медикаментите, който не е от растителен произход.

През 1785 година английският ботаник, лекар и геолог Уилям Уитеринг отбелязва в своята монография колко ефективно е растението напръстник в третирането на едема (натрупване на излишна течност в междуклетъчното пространство на тъканите, което води до видимо или осезаемо подуване) и неговото влияние върху сърдечната функция. Това не е случайно, тъй като това растение е изключително богато на сърдечни гликозиди.

В началото на 20. век сър Джеймс Макензи идентифицира защитните ефекти на сърдечните гликозиди при пациенти с атриална фибрилация (предсърдно мъждене, когато електрическите сигнали в сърцето са хаотични и не позволяват на предсърдията да изпомпват ефективно кръв към камерите).

През годините около 80% от пациентите със сърдечна недостатъчност в САЩ са приемали сърдечни гликозиди за контролиране на състоянието. В днешно време много употребата на гликозидите е значително по-малка.

 

Как работят?

Най-често може да намерим сърдечни гликозиди в медикаменти за третиране на сърдечна недостатъчност и аритмия. Естествените гликозиди в растенията имат широк набор от биохимични функции в тялото, но основното им действие е фокусирано върху сърдечно-съдовата система. Те засягат блуждаещият нерв, откъдето идват и част от ефектите им.

Сърдечните гликозиди действат като блокират т.нар. калиево-натриева помпа. Това е специален механизъм, който поддържа правилния баланс между йоните на натрий и калий вътре и извън клетката. Понеже йонната помпа е локализирана в клетъчната мембрана, това показва, че гликозидите въздействат директно на клетъчно ниво. Именно чрез тази намеса се постига ефектът им върху сърцето – повишаване на силата на сърдечните съкращения, без значително въздействие върху кръвното налягане в повечето случаи.

Това е особено полезен ефект при третиране на аритмия.

Освен за сърдечни проблеми с тях се правят и много проучвания за третиране на рак и намаляване на ракови образувания. Тези проучвания виждат потенциал в сърдечните гликозиди за предотвратяване на клетъчното делене на определени ракови клетки.

 

За какви заболявания се използват?

 

 

Обикновено сърдечни гликозиди се препоръчват при сърдечна недостатъчност и различни видове аритмия. В днешно време при различни сърдечни заболявания и смущения гликозидите обаче не са първият избор на повечето доктори. Гликозидите имат тесен терапевтичен прозорец, т.е. лесно се предозират.

В последните няколко десетилетия те са изместени от по-ефикасни медикаменти с по-малко странични ефекти като например:

• Бета-блокери
• ACE инхибитори
• Диуретици
• Антагонисти на алдостерон
• АРА-II (Ангиотензин рецепторни блокери) и други

 

Въпреки противопоказанията, поради които често биват избягвани, сърдечните гликозиди остават предпочитан медикамент при пациенти с атриална фибрилация (предсърдно мъждене) – една от най-сериозните и клинично значими форми на аритмия.

Как се приемат?

Дозите на медикаменти, съдържащи сърдечни гликозиди, може да варират в зависимост от самите лекарства, под каква форма са, както и индивидуалните ни нужди. Особено важно е да следваме препоръчаната доза и начина на прием, тъй като при прием на по-високи дози може да се наблюдава предозиране.

Ако например сте пропуснали доза по невнимание, не бива да я компенсирате при следващия си прием. Приемайте само препоръчаната от лекар доза. Препоръчително е спирането на приема на сърдечни гликозиди да се случва единствено след консултация с лекар.

В случай на предозиране или отравяне със сърдечни гликозиди има възможност те да се изведат бързо от тялото, за да не причинят щети върху здравето. Терапия с активен въглен например е една от първите стъпки за намаляване на токсичността, тъй като приемът на лекарства със сърдечни гликозиди е свързан с храносмилателната система.

Възможно е да се нуждаем от интравенозни вливания на течности, прием на разхлабителни медикаменти и диуретици. При тежки случаи може да се наложи бъбречна диализа, която да облекчи работата на бъбреците и бързо да освободи тялото от токсичните елементи.

Могат ли да ни навредят?

 

 

Друга причина за това лекарите да предпочитат други медикаменти пред сърдечни гликозиди е фактът, че при по-големи количества тези съединения може да са опасни и да отровят тялото. Затова трябва стриктно да спазваме дозите и препоръките, които сме получили от своя лекар.

Често срещаните странични ефекти може да са:

• Замъглено зрение и затруднено фокусиране
• Главоболие и замаяност
• Обриви
• Умора, отпадналост и сънливост
• Объркване и когнитивен спад
• Болка в стомаха
• Гадене и повръщане
• Хранителни неразположения и липса на апетит
• Аритмия
• Драстично понижаване на кръвното налягане

 

За жалост, страничните ефекти може да се проявят и при нормални дози, затова трябва да сме нащрек, ако ги приемаме. При отравяне със сърдечни гликозиди се забелязва пожълтяване или позеленяване на зрението (предметите се виждат с необичаен оттенък, най-често жълтеникав или зеленикав), храносмилателни проблеми и смущения в пулса.

Най-опасната страна на предозирането със сърдечни гликозиди са нарушенията в сърдечния ритъм, които могат да бъдат коригирани успешно, ако потърсим лекарска помощ.

При редовен прием на сърдечни гликозиди обикновено се правят тестове през определен период от време, които да покажат има ли натрупване на токсични елементи в тялото. Подобна токсичност най-често се наблюдава при възрастни хора, особено ако състоянието им се контролира с помощта на сърдечни гликозиди от дълго време.

Тези токсични елементи може да се изведат от тялото с помощта на други медикаменти или редовен прием на електролити за качествена хидратация на организма.

При дълготраен прием на сърдечни гликозиди някои хора са по-склонни да развият отрицателно натрупване и да се прояви токсичността им. Рискови фактори са дехидратацията, която може да се появи дори незабелязано в горещите дни, проблеми с бъбреците и ниска мускулна маса. За да намалим риска от токсичност, се препоръчва да сме нащрек с нивата на хидратация, да приемаме достатъчно течности и да набавяме електролити на тялото, когато навън е горещо или има друга причина за потенциална дехидратация.

 

Заключение

 

 

Сърдечни гликозиди наричаме определена група от естествени съединения, които в медицината се използват за третиране и лечение на различни сърдечно-съдови заболявания и смущения.

Растенията, от които се добиват, имат силно изразена токсичност, поради което гликозидите също може да проявят токсични ефекти върху тялото ни. Това е причината да не са широко разпространени, но при следване на дозата и при правилна диагноза може да помогнат да върнем качеството си на живот при сърдечно заболяване.

 

Често задавани въпроси