Саботира ли ни имунната система, когато искаме да отслабнем?

Същите бели кръвни телца, които се борят с инфекции, може да са достатъчно трудолюбиви, че да са си намерили втора работа – да предотвратяват тялото ни от изгаряне на твърде много мазнини.

Откритието е публикувано в списание Nature. То разкрива неочакваното взаимодействие между имунната система и мазнините. Именно това странно партньорство е помагало на предците ни да оцеляват по време на дълги периоди на глад и студ.

Въпросът сега е саботира ли ни имунната система в настоящия период на изобилие? Може ли същата тази имунна система, която ни е помагала да оцелеем десетки хиляди години, сега да ни вреди?

Това е рубриката „Здравен бюлетин“ на forlife.bg, в която всеки понеделник ви запознаваме с най-новите и интересни изследвания от света на медицината, науката и здравословното хранене.

 

Саботира ли ни имунната система – какво показва новото проучване?

 

 

Учени от Медицинския факултет на Калифорнийския университет в Сан Диего решават да разберат как тялото ограничава огромни загуби на мазнини по време на периоди на сериозен стрес за организма – като излагане на студ или глад. Още преди това знаели, че клетките се променят в отговор на преяждане и затлъстяване, но решават да разберат какво се случва при обратния сценарий.

За целта използват вещество, което инжектират на мишки, за да активират определени рецептори, които биха се активирали при излагане на студ.

„Най-общо казано, опитахме се да имитираме ефекта на студа чрез активиране на мастните клетки с β-адренергичен рецептор агонист, който имитира симпатиковата активация, която се наблюдава при излагане на студ и донякъде при период на гладуване“, казва д-р Алан Салтиел – професор по фармокология в университета в Сан Диего и един от авторите на изследването.

В рамките на часове след сигнала за стрес, неутрофилите (имунни клетки, обикновено свързани с борбата с бактерии в организма) се вливат във висцералната мазнина – мазнината, обграждаща жизненоважни органи. Веднъж там, неутрофилите освобождават интерлевкин-1-бета (IL-1-бета) – сигнализираща молекула, която „нарежда“ на мастните клетки да забавят липолизата – процесът на разграждане на складираните мазнини, за да се освободи енергия.

„Бяхме много изненадани, когато неутрофилите се активираха толкова бързо и в толкова огромни количества, особено в защита на висцералната мазнина“, казва още Салтиел.

„Беше доста изненадващо – допълва д-р Клаудио Вилануева, преподавател по интегративна биология и психология в същия университет, който обаче не участва в изследването. – Изглежда, че активирането (на неутрофилите) зависи от липолизата.“

 

Какво можем да направим срещу еволюцията?

 

 

„Телата ни са проектирани да оцеляват – казва Салтиел. – Подготвени сме за обстоятелства като студ и глад. Телата ни все още действат така, сякаш гладът е реална опасност. Създадени сме да бъдем изключително ефективни в съхраняването на енергия.“

Откритията могат да помогнат в обясненията защо на някои хора им е толкова трудно да отслабнат и защо наблюдаваме тенденция в метаболитната дисфункция.

Вилануева отбеляза, че при затлъстяване изходната липолиза вече е донякъде повишена, като нивата на свободните мастни киселини са над нормалните. „И след това тези неутрофили навлизат в мастната тъкан и освобождават цитокини, които могат да повлияят на инсулиновата сигнализация и потенциално биха могли да допринесат за инсулинова резистентност и диабет тип 2“, казва той.

Това може да доведе до порочен кръг. Инсулинът обикновено потиска липолизата след хранене – когато тялото има прясно гориво и не е необходимо да използва мастни резерви. Но когато клетките станат резистентни към инсулин, тази „спирачка“ губи силата си, което води до хронично повишено освобождаване на мастни киселини, увеличено набиране на неутрофили и повече възпаления.

Салтиел отбеляза, че отделните хора реагират различно на тези процеси и че сред хората има хетерогенност в имунния отговор към затлъстяването и вероятно и към настинката. „Някои хора са по-податливи на това от други“, казва той.

 

Може ли да се говори за ново лекарство за отслабване?

 

 

Във времената на инжекциите за отслабване, няма как да не възникне въпросът дали новото откритие би помогнало за създаване на ново подобно лекарство. За направата му учените биха използвали технология от това изследване и комбинирали с вече познатите пептиди за отслабване като Ozempic, Wegovy и Mounjaro.

„Важното тук, е, че този ензим в неутрофилите произвежда цитокин интерлевкин-1-бета“, каза Салтиел. „Смятаме, че IL-1-бета е ключов двигател в мастната клетка, който казва да забави липолизата и изгарянето на енергия. Така че, да, може да се целим в производство на ново лекарство.“

Най-интригуващата възможност според Салтиел би била комбинирането на такъв инхибитор с лекарства, потискащи апетита, като GLP-1 агонисти. Но това може да носи рискове, защото IL-1-бета играе важна роля в имунната защита. „Може да се притеснявате за по-голяма податливост към инфекция“, признава Салтиел.

Междувременно Вилануева предупреждава, че простото потискане на възпалението може да не е панацея за метаболитни заболявания. „Инхибиторите на възпалението не изглежда да работят ефикасно за лечение на метаболитни заболявания. Вероятно е по-сложно от простото потискане на възпалението“, казва той.

Част от тази сложност включва двойствената природа на самата мастна тъкан. Вилянуева посочи, че наличието на твърде малко мазнини е също толкова опасно, колкото и наличието на твърде много. „Има хора, които нямат мастна тъкан, които са липодистрофични и имат тежко метаболитно заболяване“, добавя Вилануева.

Все пак неутрофилната „спирачка“ изпълнява и защитна функция: предотвратява неконтролираната липолиза, която може да наводни кръвния поток с мастни киселини и да претовари черния дроб. „Когато имате неконтролирана липолиза, това по същество ще доведе до повече триглицериди и повече липиди в черния дроб“, каза Вилануева. „Черният дроб започва да става стеатотичен, т.е. омазнен, той натрупва триглицериди. Искате да потиснете тази реакция с течение на времето.“

Отслабването е възможно и без скъпи инжекции, разбъркващи хормоните: чрез True Burn за по-бързо изгаряне на мазнините, Берберин с пиперин за сваляне на кръвната захар и холестерола и Малинови кетони за контрол на апетита и ускоряване на метаболизма.

 

Какво следва?

 

 

Салтиел каза, че екипът му сега работи, за да разбере по-подробно сигналните пътища: „Неутрофилите мигрират в мастната тъкан и след това, когато са там, се активират допълнително в самата тъкан. Ние всъщност не разбираме това – как се активират и как изглежда това активиране?“

Изследователите искат и да проучат дали има допълнителни обратни връзки: „В биологията винаги има обратна връзка. Опитваме се да разберем какво друго може да се случва.“

Засега проучването предлага нова перспектива, през която да се погледне на загубата на тегло от биологична гледна точка.

Оказва се, че имунната система може не само да ни предпазва от патогени, но може също да защитава нашите мастни запаси – независимо дали го искаме, или не.

Очаква се изследванията в тази посока да продължат, особено ако има възможност за създаване на нова инжекция за отслабване.

До следващия понеделник с поредния брой на „Здравен бюлетин“ от forlife.bg.

 

Често задавани въпроси