Ретатрутид – нов съюзник срещу затлъстяване, диабет и чернодробна стеатоза

Абракадабра…Ретатрутид! Тези думи най-често избликват в ума при среща с невероятните възможности на лекарственото вещество ретатрутид. То сякаш прави чудеса: нормализира телесното тегло, дори при тежко затлъстяване; усмирява апетита, помага при диабет от втори тип и чернодробна стеатоза (омазнен черен дроб). Но това не са ефекти от заклинания, а резултати от труда и надеждите на много изследователи.

И все пак, като изкусен вълшебник, ретатрутидът умее да подчертава силните си страни и да скрива някои свои реакции. Какво знаем за него и какво предстои да разберем? Фактите и част от загадката са в следващите редове.

Образно казано, ретатрутидът изпълнява ролята на пратеник в тялото, който носи три ключа за три врати. Когато първата от тях се отвори, гладът се успокоява и кръвната захар се нормализира. След отключване на втората врата обмяната се уравновесява, а при разтваряне на третата организмът открива път към собствените си енергийни резерви – натрупаните мазнини.

Когато трите врати се отключат едновременно, ефектът е много силен: гладът стихва, кръвната захар достига нормални граници, а освободената енергия се използва от клетките.

Според досегашни клинични проучвания тази тройна активност води до забележителна загуба на излишни килограми, сякаш тялото намира нов ритъм за поддържане на собствената си хармония.

От научна гледна точка, ретатрутидът възпроизвежда действието на естествените инкретинови хормони – GIP и GLP‑1, които се отделят в червата след хранене и регулират нивата на кръвната захар. Новото вещество е структурно модифицирано да стимулира едновременно три типа рецептори – GLP‑1R, GIPR и GCGR, разположени в клетъчните мембрани на различни тъкани, включително панкреаса (задстомашната жлеза), черния дроб и централната нервна система. Като активира тези рецептори, ретатрутидът постига по-добър контрол върху апетита, глюкозния метаболизъм и енергийния баланс.

 

Внимавайте с подражателите!

Историята на медицината многократно показва как реални постижения в лечението се заменят от имитации, на които се приписва изключителна сила. Например в късния Ренесанс търговци, се обявявали за ученици на прочутия швейцарски лекар и алхимик Парацелз, и така продавали „елексири на живота“ със съмнително съдържание. През 19-ти век в Европа и САЩ се разпространявали патентовани лекарства, обещаващи изцеление на всякакви проблеми – от кашлица до сифилис, а част от тези препарати съдържали опасни активни съставки. И в наши дни всеки, който постигне разпознаваемост в науката или лечебната практика, е последван от десетки подражатели, включително самозвани „специалисти“ и инфлуенсъри в социалните мрежи, предлагащи псевдорешения.

Рискът от подмяна с фалшификат не е изключен и за новото вещество – ретатрутид. Това е експериментален пептид, създаден от мултидисциплинарен екип на американската фармацевтична компания Eli Lilly. Към днешна дата този пептид се намира във фаза 3 на клинична оценка като част от програмата TRIUMPH на компанията.

Неговото производство или продажба извън официалните клинични проучвания е незаконно, а ползването на подобни лекарства с неконтролиран произход може да представлява риск за здравето.

Ето защо, ако обмисляте терапия за нормализиране на телесното тегло или за друг проблем, разумно е да се консултирате с лекар, който е квалифициран да преценява при всеки конкретен случаи безопасните и ефективни възможности за прилагане на лекарственото вещество.

 

Биологични мишени на ретатрутида

 

 

За да изясним ефектите на лекарственото вещество, трябва да представим физиологично свързаните с него хормони и рецептори.

Това са:

• Хормонът GIP (Glucose-Dependent Insulinotropic Polypeptide) – произвежда се главно в дванадесетопръстника и горната част на тънките черва. GIP се отделя след прием на храна, особено ако е богата на мазнини и въглехидрати, и стимулира секрецията на инсулин по глюкозно-зависим механизъм – само когато кръвната захар е повишена. По този начин GIP допринася за регулацията на глюкозния метаболизъм след хранене.
• Хормонът GLP‑1 (Glucagon-Like Peptide 1) – секретира се от клетки, разположени в дисталната (най-отдалечената от стомаха) част на тънките черва, също и в дебелото черво. Хормонът GLP‑1 подпомага отделянето на инсулин в отговор на повишената кръвна захар, потиска секрецията на противоположния на инсулина хормон – глюкагон, забавя изпразването на стомаха и увеличава усещането за ситост.
• Рецепторите за GIP (GIPR) – стимулират се мощно от ретатрутида, защото той е създаден по модел, близък до естествения хормон GIP. Най-много GIPR се откриват в панкреаса, но такива рецептори има и в мастната тъкан, черния дроб, мозъка и други органи. Тяхното активиране влияе върху центрове в мозъка и подпомага усещането за ситост. Освен това рецепторите за GIP участват в регулацията на липидния метаболизъм и подпомагат отделянето на инсулин в отговор на повишената след хранене кръвна захар.
• Рецепторите за GIP-1 (GLP-1R) – намират се предимно в панкреаса и мозъка, а в по-малки количества – в сърцето. При свързване на хормона GLP-1 с GLP-1R се стимулира отделянето на инсулин и нивата на кръвната захар намаляват. Активацията на GLP-1R води до понижен апетит и временно забавя изпразването на стомаха, което допълнително засилва чувството за ситост. Според някои проучвания тези рецептори имат противовъзпалителен ефект върху вътрешната обвивка на съдовете и поради това намаляват риска от инфаркт и инсулт.
• Глюкагоновите рецептори (GCGR) – активират се след свързването им с хормона глюкагон, който се отделя при ниско ниво на кръвната захар. Рецепторите за глюкагон са разположени основно в черния дроб. След активирането им глюкагонът повишава кръвната захар по два основни механизма: чрез гликогенолиза – разграждане на чернодробния гликоген (резервната форма на захар) до глюкоза, която се освобождава в кръвта, и чрез глюконеогенеза – синтез на нова глюкоза от невъглехидратни източници като аминокиселини, лактат и глицерол. Мазнините не се превръщат директно в глюкоза, а подпомагат глюконеогенезата чрез осигуряване на енергия и глицерол.

Като изследват биологичните мишени на ретатрутида, учените установяват как този нов синтетичен пептид действа върху рецепторите за GIP, GLP-1 и глюкагон. Чрез тях ретатрутидът оказва целенасочено влияние върху апетита, глюкозния метаболизъм и енергийния баланс, което обяснява неговите терапевтични ефекти.

 

Предимствата на тройния агонист

В научната литература „агонист“ се нарича веществото, което се свързва с определен клетъчен рецептор, активира го и предизвиква биологичен отговор. Според броя на рецепторите, върху които действа, агонистът може да бъде единичен, двоен, троен и т.н.

И тъй като LY-3437943 активира едновременно три различни рецептора ( GLP-1R, GIPR и GCGR), ретатрутидът се определя като троен агонист. Това е основното му предимство пред досегашните подобни фармацевтични продукти.

Например единични агонисти са Оземпик (Ozempic) и Вегови (Wegovy). Тяхното активно вещество е семаглутид, който действа само върху GLP-1R (рецепторите за GLP-1). Типичен двоен агонист е Мунджаро (Mounjaro), чието активно вещество тирзепатид стимулира както GLP-1R, така и GIPR.

Като троен агонист ретатрутидът постига едновременно благотворно влияние в следните посоки:

• Подобрен контрол върху кръвната захар. Новият синтетичен пептид стимулира отделянето на инсулин само при висока кръвна захар и потиска глюкагона, което намалява риска от хипогликемия.
• По-добро регулиране на апетита и телесното тегло. Като взаимодейства с GLP‑1R и GIPR, които влияят върху центровете за ситост в мозъка, ретатрутидът води до намален апетит и потенциална загуба на тегло.
• Комплексен благотворен ефект върху общата обмяна. Чрез GCGR въпросният синтетичен пептид регулира гликогенолизата и глюконеогенезата, подпомага разграждането на мазнините и използването им за енергия.
• Очаквани сърдечно-съдови ползи. Има данни, че активирането на GLP‑1R и GIPR влияе позитивно на кръвоносните съдове и може да намали риска от инфаркт и инсулт, но тези ефекти на ретатрутида все още са в процес на изследване.
• По-дълготрайно действие. Молекулата на LY-3437943 остава активна в организма около 6 дни благодарение на добавена към нея специална мастна киселина. Така че лекарственото вещество се инжектира само веднъж седмично. Не се налага ежедневното му въвеждане в организма, което е предимство за пациентите.

Всичко това се отразява благотворно върху енергийния баланс и общото здравословно състояние. Прима се, че ретатрутидът има голям потенциал за индивидуализирана терапия, особено при хора с хипертония и метаболитен синдром, при който се комбинират симптомите на нарушена липидна обмяна, затлъстяване и диабет от втори тип

 

Рекордьор в отслабването

 

 

Много изследователи виждат ретатрутида като оръжие срещу наднорменото тегло и затлъстяването, независимо че към 2026 година новият синтетичен пептид е още в процес на клинични проучвания. Досегашните резултати са впечатляващи.

Показателно е клинично изследване (фаза 2), което продължава 48 седмици и обхваща 338 възрастни с наднормено тегло или затлъстяване. От данните се вижда, че участниците са загубили средно между 8 и 24% от телесното си тегло, в зависимост от дозата. Дори най-ниският прием на ретатрутид (1 mg седмично) e довел до 8,7% средна загуба на килограми, докато при т.нар. плацебо група (приемаща неактивно вещество) загубата е 2,1 %. С най-високата доза от 12 mg седмично е постигнато намаление на теглото със средно 24,2%, което е рекорд за лекарственото вещество, постигнат в рамките на около месец и половина.

Всички участници са отслабнали с минимум 5% от килограмите, които са имали в началото на изследването и този резултат е клинично значим. Наблюдавани са също подобрения на други здравни показатели: обиколка на талията, кръвно налягане, нива на кръвна захар и инсулин на гладно, равнища на холестерол и гликиран хемоглобин (HbA1c – показател за средното ниво на кръвната захар за 2–3 месеца назад).

 

Регулатор на кръвната захар

Две клинични проучвания отбелязват значителен потенциал на ретатрутид при пациенти с диабет тип 2. Първото (фаза 1б) обхваща 72-ма диабетици и продължава 12 седмици. Участниците са приемали по12 mg седмично. При тях е отчетено значително намаление на гликирания хемоглобин (HbA1c) до 1,6 % и средна загуба на телесно тегло почти 9 килограма.

Освен това ретатрутидът може да забавя изпразването на стомаха, което също допринася за по-добър контрол върху нивата на кръвната захар чрез по-бавно усвояване на въглехидратите.

Второто проучване (фазa 2) включва 281 пациента и се провежда в рамките на 36 седмици. Тук резултатите са още по-впечатляващи: в края на периода гликираният хемоглобин намалява с 2,16% в сравнение с изходните нива, докато в групата, приемала плацебо, не се отчита подобрение. Освен това пациентите, лекувани с най-висока доза ретатрутид (12 mg/седмично), губят 17% от първоначалното си тегло в сравнение с едва 3% намаление в плацебо групата. Отбелязва се също подобрение на липидния профил, включително намаляване на триглицеридите и лошия холестерол, в сравнение с изходните стойности.

Тези данни потвърждават, че ретатрутидът не само регулира кръвната захар, но и оказва позитивно влияние върху теглото и основните метаболитни показатели.

 

Укротител на мастната буря в черния дроб

 

 

Допълнителни анализи на данните от цитираното по-горе 48-седмично проучване с 338 участници доказват, че освен значителната загуба на тегло, ретатрутидът носи и съществени ползи за пациентите с омазнен черен дроб, инсулинова резистентност (нечувствителност), преддиабет и метаболитен синдром (съвкупност от хипертония, затлъстяване, висока кръвна захар и нарушения в липидния профил). От общо 338 участници в изследването 98 души са имали MASLD (метаболитно-асоциирано омазняване на черния дроб, при което в чернодробните клетки се натрупват мазнини) или MASH (по-тежка форма на MASLD, когато към омазняването се добавя и възпаление).

При тези 98 участника е било установено над 10% омазняване на чернодробната тъкан, а средното тегло на подгрупата било 110,2 кг. Чернодробните мазнини били измервани чрез ЯМР на 24-та и 48-та седмица. Паралелно били оценявани телесното тегло, коремните мазнини, инсулиновата чувствителност, както и някои основни лабораторни показатели за чернодробното здраве.

Резултатите са категорични: при доза 12 mg седмично, мастното натрупване в черния дроб намалява средно с 82,4% само за 24 седмици, докато в плацебо групата липсва промяна. Значим е фактът, че 86% от пациентите, получавали максималната доза, достигат нормални нива на чернодробни мазнини под 5%. Това говори за почти пълно изчистване на стеатозата (натрупаните мазнини в чернодробните клетки).

Високите дози ретатрутид водят и до ясно изразено подобрение на метаболитните параметри: понижение на инсулина на гладно и триглицеридите, както и повишение на инсулиновата чувствителност и на хормона адипонектин (маркер за метаболитно здраве и регулация на енергийния баланс). Намаляването на чернодробните мазнини върви ръка за ръка с общата загуба на тегло, редукцията на коремните мазнини и подобрения метаболизъм. Тези промени се развиват паралелно и се подсилват взаимно.

 

Дозиране и странични ефекти на ретатрутида

Според досегашните клинични проучвания ретатрутидът остава активен в организма за около 6 дни. Поради това лекарственото вещество се прилага веднъж седмично. Лечението обикновено започва с ниска доза от 1 mg, която, при липса на нежелани реакции, постепенно се увеличава.

Най-голямото досега публикувано проучване, което по-горе цитирахме (фаза 2, с 338 участници), показва, че най-честите странични ефекти на ретатрутида са стомашно-чревни оплаквания. Тяхната честота нараства с увеличаване на дозата.

При най-високата доза (12 mg/седмично) 62-ма участници съобщават следните оплаквания:

• гадене (45 %)
• повръщане (19 %)
• запек (16 %)
• диария (15 %)
• алергични реакции (13 %)
• сърдечна аритмия (11 %)
• умора (10 %)

Установено е също повишение на ензима липаза, което сигнализира за увреждане на панкреаса (8%), както и реакции в мястото на инжектиране (8%).

Поради странични ефекти 16% от участниците, приемали максималната доза (12 mg) са прекъснали лечението с ретатрутид. По същата причина 6% от приемалите ниската доза (1 mg). са спрели терапията. Отчетено е повишение на сърдечната честота, което е зависимо от прилаганото количество ретатрутид.

Сериозните странични ефекти са редки (4% във всички групи). В групата с 12 mg са регистрирани: чернодробни проблеми (2 участника) и панкреатит (1 участник). При някои пациенти е установено безсимптомно увеличение на ензимите амилаза и липаза, което може да бъде ранен сигнал за панкреатично възпаление.

 

Профил на безопасност

Ретатрутидът все още не е изследван в мащабни проучвания и макар да демонстрира висока ефективност, пълният му профил на безопасност не е окончателно установен. Публикуваните резултати показват, че веществото се понася добре, като страничните му ефекти са подобни на тези на Оземпик, Вегови и Мунджаро. В момента лекарственото вещество ретатрутид е част от програмата TRIUMPH, която има за цел да осигури изчерпателна информация във връзка с бъдещо одобрение за медицинска употреба на този продукт.

 

Заключение

Както се вижда, ретатрутидът показва висока ефективност при редукция на телесното тегло, контрол на кръвната захар и намаляване на мастните натрупвания в черния дроб. Най-честите странични ефекти на продукта са стомашно-чревни оплаквания, зависими от дозата на лекарственото вещество, рядко се наблюдават сериозни нежелани реакции.

Въпреки обещаващите резултати, пълният профил на безопасност все още се изследва. Надеждите са, че ретатрутидът ще отвори врата към по-добро здраве и качествен живот за хората с метаболитни проблеми.

Често задавани въпроси