Проф. Милена Станева: Ранната профилактика е ключът към женското съдово здравe

„Знаеш ли… Тука отново вали…

И за октомври е малко студено…

Нещо отляво отдавна боли…

Нищо – ще мине… Само търпение…“

Така поетесата Весела Димова пресъздава онези фини моменти на духа и тялото, които често остават неизказани. Но способността да се вслушваме в себе си е важна както за емоциите, така и за нашето физическото състояние, особено ако ежедневните грижи и отговорности ни карат да пренебрегваме собствените си потребности.

При повечето заболявания ранното разпознаване на рисковите фактори и симптомите има съществено значение. С какво се отличава женското съдово здраве? Кои предупредителни сигнали заслужават внимание и как може да се намали рискът от съдови заболявания при жените? На тези проблеми е посветен разговорът ни с проф. Милена Станева, специалист по кардиология и ангиология.

Съдържание

Статистика на нехайството

Колко жени в страната ни пренебрегват профилактиката на собственото си съдово здраве? Проучвания на Националния статистически институт (НСИ) очертават тревожна картина: 6,2% от българките никога не са посещавали медицински специалист за измерване на кръвното налягане. 15,3% от  жените у нас никога на са изследвали холестерола в кръвта си – приблизително една на всеки седем. 13,9%  от българките никога не са тествали нивото на кръвната си захар – също около една на всеки седем.  Данните на НСИ са от 2024 г.

За сравнение, какви са данните за жените в САЩ? През 2020 г. Американската сърдечна асоциация (American Heart Association, AHA) публикува научно становище, според което преходът към менопаузата е свързан с неблагоприятни промени в съдовата функция, липидния профил и обмяната при жените, независимо от етническата група, към която принадлежат. Становището на AHA се основава на резултати от мащабни проучвания. Анализаторите са установили, че в САЩ през периода 2017–2020 г. сърдечносъдово заболяване или състояние, включено в тази категория, са имали 44,8% от жените (почти всяка втора).

Макар цитираните показатели да не са пряко съпоставими, те показват колко важни са профилактиката и ранното установяване на сърдечносъдовия риск.

 

За проф. Милена Станева

 

 

Проф. д-р Милена Станева, д.м. , е водещ специалист по вътрешни болести, кардиология и ангиология с дългогодишен клиничен и академичен опит. Тя е началник на Клиниката по ангиология при „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ в София. Професионалните й интереси са насочени към диагностиката и лечението на съдовите заболявания, периферната артериална болест, венозните тромбози, тромбофилията и лимфедема.

Проф. Милена Станева притежава експертна квалификация по съдова ултразвукова диагностика и ехокардиография. Има специализирана подготовка в диагностиката и комплексното поведение при лимфедем, както и специализация в клиника „Фьолди“ в Германия. Придобила е и магистърска степен по обществено здраве и здравен мениджмънт във Факултета по обществено здраве към Медицинския университет в София.

Научната й дейност включва над 180 публикации в национални и международни научни издания и над 190 участия в медицински форуми у нас  и в чужбина. Съавтор е на пет учебника и десет научни ръководства. Професионалният път на проф. Милена Станева съчетава клинична практика, научноизследователска и преподавателска дейност с принос към подготовката на следващото поколение медицински специалисти.

 

Интервю с проф. Милена Станева

Проф. Станева, какви са особеностите на женското съдово здраве?

– В репродуктивна възраст съдовият риск е по-нисък при жените в сравнение с мъжете. Една от причините е влиянието на женските полови хормони – естрогените, върху съдовата функция и липидната обмяна. Това обаче не е абсолютна защита и не се отнася еднакво за всички съдови заболявания. След настъпване на менопаузата рискът за женското съдово здраве нараства, като значение има не само намаляването на естрогените, но и въздействието на други фактори, включително усложнения в периода на бременността като прееклампсия или гестационен диабет. Тези усложнения трябва да се разглеждат не като временни състояния, а като основание за дългосрочно проследяване и профилактика.

 

Но немалко жени отлагат грижата за здравето си, най-често погълнати от задължения към децата и семейството …

– Това е много сериозен проблем. В забързаното ни ежедневие профилактичните прегледи често се пренебрегват, а чувството за слабост, тежестта в краката и необичайни усещания се приемат като последица от натрупани неприятности, умора или  напредване на възрастта. Понякога жената търси медицинска помощ едва когато симптомите започнат осезаемо да влошават качеството на живота.

Искам да подчертая, че профилактичните прегледи и навременната консултация със специалист при тревожни симптоми не са прояви на егоизъм. Те са отговорност към самите нас и към хората, за които се грижим.

Как организмът сигнализира за проблеми със съдовото здраве при жените?

– Първите симптоми могат да бъдат неспецифични, например бързо настъпваща умора при всекидневни дейности или намалена физическа издържливост. В случаи на периферна артериална болест (на крайниците) се наблюдава болка в краката по време на обичайна разходка, усещане за студенина, цветът на кожата може да се промени. При жените сигналите за съдово увреждане невинаги са ясно изразени и лесно могат да бъдат обяснени с преумора или възрастови промени.

Също заслужават внимание задухът при обичайно физическо усилие, голямата отпадналост, сърцебиенето или намалената издръжливост. Тези симптоми не са специфични само за съдовите заболявания, но насочат към необходимост от консултация с лекар.

Кои лабораторни изследвания са важни за ранното установяване на сърдечносъдовия риск?

– Сред основните лабораторни изследвания са липидният профил (общ, LDL- и HDL-холестерол и триглицериди), както и кръвната захар на гладно или гликираният хемоглобин (HbA1c), когато е показно. Те помагат да се установят нарушения в липидната и въглехидратната обмяна, които увеличават риска от атеросклероза и нейните усложнения. При необходимост се оценяват и бъбречната функция, както и наличието на белтък в урината.

В България НЗОК осигурява ежегоден профилактичен преглед при личния лекар. Прегледът включва измерване на артериалното налягане, изчисляване на индекса на телесната маса, ЕКГ и други изследвания. Обемът на лабораторните тестове зависи от възрастта и рисковите фактори.

 

Трябва ли да сме наясно с нивото на липопротеин(a)?

– Да, препоръчително е липопротеин(a), или Lp(a), да се изследва поне веднъж в зряла възраст, тъй като повишените му стойности са свързани с по-висок сърдечносъдов риск. Самият Lp(a) се повлиява слабо от храненето и физическата активност. Неговото ниво се определя в голяма степен от наследствеността. В момента се разработват медикаменти за директно понижаване в кръвта на липопротеин(a). Но все още няма специфична терапия с доказана клинична полза по отношение на намаляването на Lp(a). Ако е повишен, засега най-важното е да се подхожда активно към профилактиката на сърдечносъдовите заболявания.

Какъв е диагностичният подход при съмнение за артериално заболяване и кои специализирани изследвания са най-информативни?

– Диагностичният подход зависи от симптомите и клиничните находки. При болка в краката по време на ходене, отслабени или липсващи периферни пулсации (на артериите на крайниците) и други подозрителни симптоми се извършва съдов преглед. При наличие на показания се измерва глезенно-раменният индекс (съотношението между систолното артериално налягане, измерено на глезена, и това на ръката), който помага за установяване на периферна артериална болест. Може да се извърши и Доплерова ехография (ултразвуково изследване за оценка на кръвотока в съдовете) или дуплексна ехография, която съчетава образа на съда с оценка на кръвотока и позволява да се установят стеснения и други съдови изменения. Тези изследвания обикновено се извършват планово.

 

 

Някои симптоми обаче изискват спешна оценка и лечение…

– Да, внезапната силна болка в крайник, съчетана с изстиване, побледняване, изтръпване или мускулна слабост, може да е признак на остра артериална исхемия (внезапно нарушаване на кръвоснабдяването на крайника поради силно намален или прекъснат артериален кръвоток). При появата на такива симптоми трябва незабавно да се потърси спешна медицинска помощ, без да се изчаква планов преглед.

Какво включва ефективната профилактика за намаляване на общия сърдечносъдов риск?

– Тя изисква комплексен подход и добър контрол на основните рискови фактори (артериално налягане, LDL-холестерол, триглицериди, кръвната захар). Целевите стойности се определят индивидуално в зависимост от общия сърдечносъдов риск и съпътстващите заболявания. От съществено значение са поддържането на здравословно тегло, отказът от тютюнопушене, редовната физическа активност и балансираното хранене с ограничаване на наситените мазнини, солта и добавените захари.

Проф. Станева, какво е най-важното послание, което бихте отправили към жените по отношение на тяхното съдово здраве?

– Здравето на жената не трябва да бъде последната точка в списъка с приоритети. То заслужава внимание, профилактика и грижа във всеки етап от живота.