Доц. Атанас Мангъров: Противогрипната ваксина може да спаси живот

Ваксинацията срещу грип е сред основните средства за профилактика през есенно-зимния сезон, но продължава да поражда въпроси и разнопосочни мнения. Колко ефективна е противогрипната ваксина, как се определя съставът й, докога може да се прилага и кои групи от населението имат най-голяма нужда от нея? В следващите редове представяме професионалния коментар по тези въпроси на известния инфекционист и педиатър – доц. Атанас Мангъров.

Съдържание

Национална програма за ваксинопрофилактика на сезонния грип при деца

Това е програма на Министерството на здравеопазването (МЗ), приета с Решение № 385 на Министерския съвет от 7 май 2026 година. В изпълнението й участва Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), която финансира ваксините и дейностите по прилагането им съгласно установения ред. Самото поставяне на ваксините се извършва от общопрактикуващите лекари.

Основната задача на програмата е да ограничи заболяемостта, усложненията и смъртността от сезонен грип сред децата чрез повишаване на имунизационния обхват и подобряване на информираността на населението и медицинските специалисти относно рисковете от заболяването и възможностите за неговата профилактика. Целевите групи за безплатна ваксинация са децата от 6-месечна възраст до 7 години включително и децата с хронични заболявания от 6-месечна до 17-годишна възраст включително.

Кога започват доставките на инжекционните противогрипни ваксини?

Краят на октомври е очакваният срок за доставка на първите количества инжекционни противогрипни ваксини, се казва в съобщение на Министерството на здравеопазването от 30 септември 2026 г. Според МЗ до този срок се е стигнало поради производствени затруднения, свързани с промени в състава на ваксините за сезон 2026/2027 година, също и поради повишеното им търсене в световен мащаб.

Подобни затруднения се наблюдават и в редица други държави. Министерството заявява, че ще предоставя своевременно информация за доставките и възможностите за имунизация.

 

За доц. Атанас Мангъров

Доц. д-р Атанас Мангъров е сред българските лекари с активно публично присъствие в дискусиите за общественото здраве. Той е водещ специалист по инфекциозни болести, педиатрия и здравен мениджмънт. Защитил е дисертация на тема “Съвременна рехидратираща терапия при остри чревни инфекции в кърмаческата и ранната детска възраст”. Има множество специализации, включително в International Medical Center of Japan -Tokyo и Kumamoto National Hospital, Kumamoto, Japan.

Сега доц. Атанас Мангъров оглавява Първо детско отделение към Специализираната болница за активно лечение на инфекциозни и паразитни болести „Проф. Иван Киров“ в София. Доцент е към Катедрата по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина при Медицинския университет в София.

Автор и съавтор е на десетки научни публикации и учебни материали. Участник е в Националния консултативен екип по инфекциозни болести. Доц. Атанас Мангъров е член на: Българското дружество по инфекциозни болести, на Централно- и източноевропейската група за информираност относно коклюша (CEEPAG, Central and East European Pertussis Awareness Group), както и на Централноевропейската група за информираност относно ваксинацията (CEVAG, Central European Vaccination Awareness Group).

 

Интервю с доц. Атанас Мангъров

 

 

Доц. Мангъров, докога най-късно през този сезон може да си поставим противогрипна ваксина?

– Най-добре е ваксината да се постави преди началото на грипната епидемия, тъй като на организма са необходими около две седмици, за да изгради имунен отговор. В България грипната активност обикновено се засилва през зимните месеци, често в края на декември и през януари, макар че периодът и интензивността на епидемията се променят всяка година. Затова не е препоръчително имунизацията да се отлага за последния момент.

Колко ефективна е противогрипната ваксина?

– Ваксините са като прогнозата за времето, но с всяка измината година стават все по-точни. Ефективността им варира през отделните сезони. В много случаи тя е  от 30 до 60–70%. Зависи от съответствието между вирусните щамове, включени във ваксината, и тези, които реално циркулират. Значение имат възрастта и здравословното състояние на ваксинирания човек.

Как се определя съставът на ваксината за всеки  грипен сезон?

– Глобалната система за наблюдение и реакция при грип към Световната здравна организация (СЗО) проследява циркулацията и измененията на грипните вируси в различни части на света. Въз основа на събраните данни и лабораторните анализи СЗО изготвя два пъти годишно препоръки за състава на противогрипните ваксини за Северното и Южното полукълбо. Целта е ваксините да осигуряват възможно най-добра защита срещу вирусите, които се очаква да преобладават през съответния сезон. Тъй като грипните вируси се изменят непрекъснато, пълно съответствие невинаги е възможно. Въпреки това ваксинацията може да намали риска от тежко протичане, хоспитализация и усложнения дори когато съвпадението не е оптимално.

В Националната програма за ваксинопрофилактика на сезонния грип при деца за периода 2026–2030 г. се посочва, че грипът е основна причина за респираторни заболявания при малките деца, като тези под 5-годишна възраст са изложени на най-висок риск. Какво показва Вашият професионален опит?

– За съжаление, това се потвърждава от моята практика. Когато едно дете преболедува от грип през януари или февруари – месеците, през които обикновено се наблюдава пикът на грипната епидемия, организмът му може да остане уязвим към други инфекции и да последват още един или два болестни епизода.

Всяка година участвам в съдебномедицински експертизи на случаи на деца на две-, три- или четиригодишна възраст, при които се е стигнало до фатален изход в рамките на едно-две денонощия през януари, февруари или март. Нерядко тези деца имат по-големи братя и сестри, които посещават детски заведения или училище. Когато грипният вирус достигне до най-малките членове на семейството, заболяването понякога протича изключително тежко. При изясняване на причините за тези трагични случаи се установява, че става дума за грипна инфекция. Ето защо препоръчвам да се ваксинират както децата, които посещават организирани колективи, така и най-малките в семействата, чиито братя и сестри ходят на градина, занималня или училище. Противогрипната ваксина е защита, която може да спаси живот.

Безопасно ли е бременни жени да се ваксинират срещу грип и от каква възраст започва профилактиката при децата?

– Да, безопасно е. В периода на бременността грипът може да протече по-тежко и да доведе до усложнения. Затова се препоръчва поставянето на инактивираната противогрипна ваксина. Освен че предпазва майката, ваксинацията осигурява и известна защита на бебето преди да се роди, както и в първите месеци след раждането, благодарение на антителата, които преминават през плацентата и майчината кърма. След навършване на 6-месечна възраст може да започне и противогрипната ваксинация на детето.

За кои други групи от населението поставянето на  противогрипната ваксина има важно значение?

– Освен за бременните жени и децата от 6-месечна до 5-годишна възраст, противогрипната ваксина е особено препоръчителна за хората на 65 и повече години, както и за пациентите с хронични заболявания – сърдечносъдови, белодробни, бъбречни и метаболитни, включително захарен диабет. В тази група попадат и имунокомпрометираните пациенти  (с нарушена или отслабена имунна система).

Разбира се, противогрипната ваксина е подходяща за всички. Учениците, както и мъжете и жените в активна възраст също боледуват от грип и могат да развият усложнения. Затова всеки, който желае да се предпази, би трябвало да се възползва от тази профилактика. Днешните противогрипни ваксини са изпитани и техните нежелани действия са сведени до минимум. Оставям настрана едни други ваксини, за които се изтрепаха да ни карат да се ваксинираме, а впоследствие се оказа, че не са толкова добри и даже са опасни.

Какво бихте казали на гражданите, които не се ваксинират срещу грип, но при всяко неразположение се обръщат към личния си лекар с настояване да им предпише антибиотик?

– Антибиотик се предписва, когато има медицински основания за това и когато е установена или е обосновано подозирана бактериална инфекция. Той не действа срещу грипните вируси и не трябва да се използва профилактично. Бактериалните усложнения обикновено не се развиват още през първите един-два дни на вирусната инфекция. Те могат да се появят по-късно. Например около шестия, седмия или осмия ден. Вероятността е приблизително 10%, т.е. при един на десет случая. Антибиотикът не трябва да се назначава предварително или в определен ден от началото на боледуването. Решението зависи от лекарската преценка, а тя – от състоянието на пациента. Така че не спирам да повтарям: да се приема антибиотик с цел да се избегне евентуално усложнение, е все едно да си гипсираш крака, преди да си го счупил.

Какъв е Вашият съвет към хората, които имат желание да си поставят противогрипна ваксина, но не успяват да я открият в аптечната мрежа?

– Моят съвет е да ограничат, доколкото е възможно, престоя в затворени и слабо проветрени помещения с много хора. Това обаче е трудно постижимо за децата, които посещават организирани колективи, както и за ползващите обществения транспорт.

Естествено, трябва да се спазват основните профилактични мерки, като се осигурят условия за пълноценно хранене, достатъчно време за почивка и физическа активност, както и възможности за закаляване на децата. При поява на симптоми на респираторна инфекция е препоръчително болният да остане вкъщи. Хората с повишен риск от усложнения следва да бъдат особено внимателни и при неразположение да се консултират своевременно с лекар.

 

Доц. Мангъров, благодаря Ви за това интервю. Вашите отговори оставят важно послание: ваксинопрофилактиката не е просто препоръка, а осъзнат избор в полза на здравето. Послание, което намира израз в латинската максима „Praevenire melius est quam curare“ ( „По-добре е да предотвратиш, отколкото да лекуваш“) .