Проф. д-р Ботьо Ангелов д.м.: „Глаукомата не връща каквото е отнела, но може да се лекува“

„Очите са дар, който ни свързва с безкрайността на небето,

с цветовете на живота, с лицата на тези, които обичаме.

И каква тъмнина би била, ако този свят се затвори за нас…“

 Ермондо де Амичис

 

Сигурно поне веднъж сте разсъждавали като Ермондо де Амичис. Може да не сте изричали думите на прочутия писател, но сте имали същите чувства и мисли. Осъзнавали сте колко ценна е емоционалната връзка с околния свят, която създаваме с очите си и колко важно е да ги пазим здрави. Една от възможностите за това е своевременното противодействие на едно от най-дискутираните и неясни заболявания в офталмологията – глаукома, т.нар. „тих крадец на зрение“.

За видовете глаукома, тяхната диагностика и лечение разговаряме с водещия офталмолог проф. д-р Ботьо Ангелов д.м.

Статистики и прогноза за глаукомата

Според проучвания на СЗО в света около 76 милиона души боледуват от глаукома и това е причина близо 4.5 милиона да са напълно слепи. Очаква се до 2040 година броят на засегнатите от глаукома да надхвърли 111 милиона, тъй като продължителността на живота ще нараства, ще има повече възрастни хора и повече пациенти с хронични заболявания.

 

За проф. Ботьо Ангелов

Той е офталмолог в Очно отделение към Медицински институт на МВР, София. Създател и главен редактор е на международното списание „Български Форум Глаукома“. Проф. Ангелов е учредител и управител на Фондация „Национална Aкадемия Глаукома“, под чиято егида се организират международни симпозиуми с участието на водещи чуждестранни и родни офталмолози. Досега са проведени 13 такива научни симпозиума. Предстоящ е ХIV-ят международен симпозиум, който ще се състои на 12-ти април 2025 година в София.

 

Интервю с проф. Ботьо Ангелов

 

 

– Проф. Ангелов, какво е глаукома?

– Глаукомата е оптична невропатия, при която настъпва загуба на ганглийни клетки на ретината с атрофия (разрушаване) на зрителния нерв и екскавация (формиране на вдлъбнатини в него). Измененията  се съпътстват с прогресиращо ограничаване на периферното зрение и снижаване на зрителните функции. Ако не се лекува, може да се стигне до пълна слепота. Основен рисков фактор за развитие на заболяването е повишеното вътреочно налягане. Нормално то се движи в границите от 10 до 21 mmHg. Но съществуват и случаи, при които вътреочното налягане е в нормални граници и пак се развива глаукома. Състоянието е известно като нормотензивна глаукома.

– Какви видове глаукома се разграничават?

– Най-често срещаният вид е първичната откритоъгълна глаукома, при която вътреочното налягане се повишава поради различни фактори. По-рядка е първичната закритоъгълна глаукома. При нея ъгълът между ириса и роговицата постепенно се затваря и така се повишава вътреочното налягане. При първичната глаукома заболяването засяга и двете очи, но не в еднаква степен.

Има също: вторична глаукома, която е следствие от редица заболявания на окото или организма; вродена глаукома; нормотензивна, която вече споменах и други. Заболяването преминава през определени стадии: начален; развит; напреднал и накрая – терминален стадий, който на практика води до пълна слепота на съответното око.

– Кои са най-честите „виновници“ за проблема?

– Сред най-честите рискови фактори е повишеното вътреочно налягане. Други причини са нарушеното кръвоснабдяване на зрителния нерв, съдови промени, свързани с хипертонична болест и захарен диабет, анатомични и генетични фактори и др. При по-тънка роговица например рискът е по-висок. Фактор също е възрастта. С напредването й, особено след 45 години и повече, честота на пациентите с глаукома нараства.

– Може ли да се развие глаукома при продължителната работа с компютър?

– Взирането в монитора уморява очите и както при всяка умора е необходимо потърпевшият да спре и да си почине. Продължителната работа с компютър е условие за други оплаквания, но не се приема, че е причина за глаукома.

– Защо думи като „кражба“ и „ коварство“ характеризират болестта?

– В повечето случаи заболяването се развива неусетно, незабележимо за самия пациент. В началните й фази оплакванията са много дискретни, почти никакви. Зависи какъв вид е глаукомата, но рядко има оплакване от очите. Проблемът се открива най-често случайно, когато при затваряне на едното око по някакъв повод болният установява, че с другото не вижда ясно. Отдава това на моментно състояние и обикновено минава още много време, през което зрението се губи необратимо, докато в един момент пациентът се реши да бъде прегледан от офталмолог.

Ранното диагностициране се забавя при наличието и на някои други очни заболявания като катаракта (помътнена леща), макулна дегенерация на ретината (увреждане в централната част на ретината – макулата), които намаляват зрението в различна степен и пациентът предполага, че проблемът му е само поради тези заболявания.

– Как глаукомата се диагностицира?

 

 

– Снема се подробна анамнеза за оплакванията на пациента. Задължително се измерва вътреочното налягане. Извършва се преглед с биомикроскоп, чрез който се прави оглед на предния и задният очен сегмент, както и на очното дъно. И вече при данни, създаващи съмнение за глаукома, се пристъпва към подробни изследвания като компютърна периметрия, чрез която се откриват функционални увреждания в зрителното поле, както и оптична кохерентна томография, осигуряваща структурни детайлни изображения на ретината и диска на зрителния нерв. Измерва се роговичната дебелина. Много важно е пациентът да се прегледа обстойно от офталмолог, най-добре от специалист по глаукомни заболявания.

Има и състояние, известно като очна хипертензия. В такива случаи вътреочното налягане е леко повишено, но не достига стойности, които категорично да водят до функционални и структорни изменения, характерни за глаукома. В някои от тези случаи очното състояние само се проследява във времето, а в други се започва терапия с капки за глаукома по преценка на лекаря.

– Винаги ли е лечението на глаукомата започва с капки?

– Капките са първият основен вариант за терапия. Прилагат се един път на 24 часа, или два пъти съответно на 12 часа в зависимост от медикамента. Понякога се използва не само един вид очни капки, а втори и даже трети вид. Има и комбинирани капки, при които се съдържат два медикамента в един флакон. Те са фармацевтично приготвени. Целта на лечението е да се понижи вътреочното налягане до прицелни индивидуални стойности за всяко око.

– Има ли изисквания за поставяне на капки в очите?

– По-удобно е пациентът да е легнал. Това е задължително, ако болният сам си поставя лекарството. Седналото положение не е подходящо, особено за възрастните хора с шипове в областта на врата, или с треперене на ръцете и други проблеми.

И така, в хоризонтална позиция, при отворени, може да се каже ококорени, очи, трябва леко да се стисне флакона с предписания медикамент, за да капне една капка върху окото. Флаконът се държи на разстояние 2-3 см над съответното окото. Ако капката падне на клепача, наложително е процедурата да започне отново.

Ако се слагат втори или трети вид капки, важно е да има интервал поне половин час между поставянето на всеки медикамент. Интервалът от само 5 минути между поставянето на различните капки не е достатъчен, тъй като едната капка в голяма степен измива другата и не се постига необходимият лечебен ефект.

– Какви други лечения се прилагат при глаукома?

 

 

– Може да се използват различни лазери в зависимост от вида и степента на глаукомата. Тези процедури са неинвазивни или минимално инвазивни. Но, когато очното налягане е нестабилно и има тенденция да достига по-високи стойности, когато негативните структурни и функционални изменения на окото прогресират, се предприема хирургична намеса. Съществуват различни варианти на операция, включително с използване на глаукомни импланти, които също са различни. Разбира се, лечебните подходи се избират след внимателна преценка от специалист по глаукомни заболявания за всеки конкретен случай.

– Помагат ли някои алтернативни методи?

– Може да се ползват и невропротективни средства, например във вид на хранителни добавки с витамини, чиято цел е подхранване и поддържане на нервния апарат на окото. Важно е обаче пациентът да бъде диспансеризиран.

– Освен доверие в лекаря, какво друго е нужно, за да се постигне добра комуникация между лекуван и лекуващ?

– Необходимо е да се изгради и поддържа добро сътрудничество между лекаря от една страна и пациента и неговите близки от друга. Те трябва да са добре запознати с естеството на заболяването, с препоръките на офталмолога и стриктно да изпълняват неговите указания за терапия, изследвания и контролни прегледи. Добрата комуникация е задължителна и решаваща за проследяването и овладяването на глаукомата.

Тази болест не връща каквото е отнела от зрението, но можем да се борим за каквото е останало от него.

И тук е много важна ролята на информацията за заболяването, както и профилактичните прегледи. Когато глаукомата е открита навреме и се лекува адекватно, загубите са значително по-малко и човек може до сериозна възраст да запази на добро ниво зрителната си функция.