Праскови – колко са полезни?

Прасковите са обект на много изследвания, които проучват техните хранителни стойности и съдържанието на полезни витамини, минерали и антиоксиданти, които обикновено откриваме в плодовете.

Най-голям производител на праскови е Китай, където през 2014 са добити 12,4 млн. тона от вкусния плод. Други държави, в които често се откриват прасковени дървета, са Испания, Италия, Турция и Гърция, както и по нашите ширини.

За различни цели се използва и чай от листа на праскова, който може да облекчи симптоми на някои заболявания и да укрепи общото здраве. 

В ботаниката

Прасковата е овощно дърво, което достига височина между 4 и 7 метра. Носи латинското название Prunus persica. В ботаническия род са поместени също бадемите, кайсиите, черешите и сливите. Най-близка родственост има с бадема и затова прасковената ядка се доближава до вкуса му. 

Листата на прасковата се стесняват във върха и имат изразени симетрични вени. Цъфти в началото на пролетта, а цветовете са дребни и розови. Кожата на плода е мъхеста, като при нектарината обаче е гладка. Вътрешността е сочна и месеста, като е богата на вода.

Зелените праскови са твърди, а с узряването омекват.

Семето на прасковата е централната ядка, която е заобиколена от твърда грапава обвивка. 

Дърветата могат да издържат на студ, но ниските температура често заплашват появата на цветове и плодове за следващата година. Предпочита сухи, континентални климати. При чести студени дъждове прасковата е застрашена от гъбични заболявания, които са най-често срещаните проблеми при това дърво.

Плодовете растат най-често през юни и юли, но растежът може да продължи до септември и октомври. 

В историята

 

 

Прасковата е част от човешката диета от стотици години, тъй като се среща естествено на много места по света. Смята се, че са се появили преди около 8 000 години в Китай. Открити са фосилизирани плодове, доближаващи се до съвременната праскова, които са на 2,6 млн. години.

Латинското название идва от представата на ранните европейци, че плодът произхожда от Персия (Prunus persica). Жителите на Римската империя наричали този плод „персийска ябълка“, което се е изменило до думата „peach“ в английския. Прасковите са въведени в Америка от пътуващите испанци през 16. век.

 

Хранителни стойности

Една праскова със среден размер тежи около 150 грама. В 100 г плод без костилка се съдържат:

• 39 калории
• 1 г белтъчини
• 10 г въглехидрати (1.5 г фибри)
• 0 г мазнини

 

Набор от витамини

За укрепване на цялостното здраве е нужна определена комбинация от витамини и минерали, които да приемаме достатъчно често в достатъчно голямо количество. В прасковите, подобно на други плодове и зеленчуци, се съдържа изобилие от важни витамини и минерали:

• Витамин C – един от най-ценните антиоксиданти за човешкото тяло. Той укрепва имунната система, участва в производството на колаген и защитни клетки. Всички клетки се нуждаят от витамин Ц, за да могат да функционират.
• Витамин А – поддържа функциите на белите дробове и някои други органи. Важно съединение за здравето на очите, имунната и репродуктивната система, както и за нормалния растеж на тялото. Без него органите не могат да работят правилно.
• Калий – естествен електролит. От него зависи правилното съкращаване на мускулите и сигнализирането на нервните клетки. Той е нужен на сърцето за правилния ритъм, който изпомпва кръвта.

 

Ползи от консумацията на праскови

 

 

Прасковите са богати на изобилие от полезни вещества и естествени съединения, които подпомагат здравето – фенолни съединения, каротиноиди, органични киселини, витамини, минерали, антиоксиданти и други.

Антиоксидантни, антимикробни и противовъзпалителни свойства

Това са едни от най-важните функции на плодовете и зеленчуците и една от главните причини, поради които трябва да са приоритет за диетата ни. В прасковата тези ефекти са свързани с естественото наличие на кверцетин и други полезни съединения. Те са важни за функционирането на цялото тяло:

• Антиоксиданти – те предпазват тялото от вредните свободни радикали, които нанасят щети на клетъчните структури. С тяхна помощ се предпазваме от оксидативния стрес и помагаме на тялото да регенерира клетките си по-ефикасно. С намаляването на оксидативния стрес се понижава рискът от състояние като Алцхаймер и други невродегенеративни заболявания.
• Антимикробни свойства – естествените съединения, които се борят с бактериите, оказват помощ на имунната система в справянето с външните вредители, които могат да доведат до определени заболявания.
• Противовъзпалителни свойства – хроничното възпаление е отговорно за развиването на редица хронични заболявания, които се превръщат в епидемията на развития свят. Това са заболявания като лупус, ревматоиден артрит, псориазис, сърдечно-съдови заболявания, високо кръвно налягане (хипертония) и дори някои видове рак. С приемът на повече непреработени храни възпалението естествено намалява и с него рискът от заболявания се понижава значително.

 

Подобряване на храносмилателния процес

В прасковата се съдържат фибри, които помагат за предотвратяване на запек и поддържане на добра чревна флора. По време на храносмилането и усвояването на вещества кръвната захар претърпява определени пикове и спадове. Фибрите обаче забавят разграждането на храната и предотвратяват опасни скокове на захарта, което се отразява добре на организма.

В прасковите се съдържат определени пробиотици, които допълнително укрепват здравето на стомашно-чревния тракт и подхранват полезните бактерии в червата.

Заедно с тези полезни ефекти прасковата може да повлияе на храносмилателните ензими и киселини, като стимулира тяхното производство. По този начин се улеснява правилното смилане и последващото усвояване на храната. Когато се стимулира отделянето на храносмилателни сокове, може да се предотврати гниенето на хранителни остатъци в стомаха и червата.

Заздравяване на кожата

 

 

Прасковите съдържат бета каротин (предшественик на витамин А) и витамин Ц. Тези две съединения са особено важни за поддържането на здрава и стегната кожа, като витамин Ц е нужен за ефикасното производство на колаген. С помощта на бета каротин укрепваме естествените защитни сили на кожата, като по този начин се предпазваме от вредните слънчеви лъчи и други нежелани ефекти от околната среда.

За здравето на очите

Бета каротинът, който споменахме, че се съдържа в прасковите, е най-известното съединение в помощ на зрението. Тези вкусни плодове обаче съдържат още редица други вещества, които да помогнат да запазим очите си здрави. В прасковите се откриват лутеин и зеаксантин, които участват в защитата на ретината.

Проучвания доказват, че тези два каротиноида може да забавят развитието на макулна дегенерация и катаракта – често срещани заболявания, които се появяват с напредването на възрастта. Дефицитът на витамин А може да доведе до специфична загуба на зрението, която можем да предотвратим чрез консумацията на повече праскови.

Регулиране на кръвното налягане и сърдечното здраве

Прасковите съдържат калий – ценен минерал, от който зависи правилното функциониране на сърцето. С помощта на калия сърцето изпълнява своите контракции и изпомпва правилно кръвта към съдовете.

Калият е естествен диуретик, което улеснява извеждането на водата и натрия от организма. Това облекчава натиска върху сърцето и артериите и подобрява функциите. Тези два положителни ефекта могат да намалят риска от сърдечно-съдови заболявания и смущения в кръвоносната система.

 

Възможни странични ефекти и противопоказания

Възможно е да се появят противопоказания при прекомерна консумация на праскови. При някои хора се появяват и алергични реакции при хапване на плода. Най-често се срещат симптоми като:

• Болка в стомаха и диария
• Гадене и повръщане
• Обрив и сърбеж
• Хриптене и трудност при дишане
• Кашлица

Заключение

 

 

Прасковите са едни от най-популярните плодове в България. Те са сочни, сладки и вкусни и заедно с това предлагат редица ползи за организма. Рядко се забелязват противопоказания след хапване и са подходящи за включване към диетата на малки и големи.

 

Често задавани въпроси